Читателски коментари (за „Сонети “ от Уилям Шекспир)

Сонетите на Шекспир в превод на Владимир Свинтила (1972) са много по-хубави: http://chitanka.info/text/2833-soneti

Валери Петров е изключителен!

Такова удоволствие е да четеш преводите му.

Да не повтаряме цялата дискусия:

http://chitanka.info/text/2833/comments

въпрос на вкус. Като цяло превод на стихове си е … колкото и да са хубави, винаги е невъзможно да достигнат оригинала. Тук искам да използвам възможността, за да попитам създателите на сайта — няма ли възможност да направите отделна рубрика с мненията за чик-лит книгите и всички останали. Не за друго ами сигурно на чик-лит феновете им е досадно разни Сонети и Под игота да разводняват хубавите дискусии за шедьоврите на Нора Робъртс и сие. Просто конструктивно предложение.

Не е беда, че любителите на чик-лита удавят определеното за дискусии място с коментарите си — в края на краищата овациите им отговарят на нивото на аплодираното от тях. Лошото е, когато те излязат от „територията“ си и, прелистили нещо „по-сложничко“, се хвърлят яростно да го критикуват, без да им хрумне, че литературата е изкуство, тя, също като другите изкуства предполага известна подготовка, естетически ръст, за да можеш да й се насладиш както трябва. Ама не, това ми е скучно, и, следователно, е лошо, моето мнение е меродавно, щом не ми харесва — не става и тежко му, който не мисли като мене — той е „папагал“ без мнение, който се води по акъла на разни световни капацитети, а не вземе да си признае честно, че и той нищо не разбира! И все едно, дали става въпрос за утвърдени класици на родната реч, допринесли за разкриване на красотата й, занимаващи се с мелодичността й, с особената й звучност, (така далече от вестникарския стил на лошите преводи на наивни „житейски“ любовни историйки за мили милионерчета, разказани с речник от по стотина думи), или за всепризнати нобелисти, разкриващи нови перспективи пред литературата. И, разбира се, тези „критикари“ не усещат, че стават смешни, че се излагат. Ами като не ти харесва, не го чети, не го и критикувай, мълчи си там, да не ти се смеят. Някак си не мога да си представя как почитателите на Лепа Брена, Преслава и Азис започват да пишат против Моцарт, Дебюси или Филип Глас с аргумента, че по-глупава музика не са слушали. Но както казваше магьосникът на словото Йордан Радичков, простотията на човека е като дървеница, тя гледа винаги да изпълзи на челото и понякога е по-голяма от самия човек.

Из предговора на Валери Петров:

Те били три сестри, но много различни: Времето непрекъснато раждало, а Вечността била безплодна; но когато някое от децата на Времето се оказвало много хубаво, Вечността го обиквала и осиновявала… Тази метафора от едно стихотворение на Самуил Маршаk

С. Маршак

* * *

Не знает вечность ни родства, ни племени,

Чужда ей боль рождений и смертей.

А у меньшóй сестры ее — у времени —

Бесчисленное множество детей.

Столетья разрешаются от бремени.

Плоды приносят год, и день, и час.

Пока в руках у нас частица времени,

Пускай оно работает для нас!

Пусть мерит нам стихи стопою четкою,

Работу, пляску, плаванье, полет

И — долгое оно или короткое —

Пусть вместе с нами что-то создает.

Бегущая минута незаметная

Рождает миру подвиг или стих.

Глядишь — и вечность, старая, бездетная,

Усыновит племянников своих.

всъщност, сестрите са ДВЕ, както личи от оригинала на Маршак

Гео Милев е бил един от първите преводачи на Шекспировото творчество! Това малко се знае, дори от „следсептемрийските поети“ от поколенията 1944 година!