„Кланица пет“ е диаметрално разположена като замисъл и като качества от „На западния фронт нищо ново“ и горе-долу всички натуралистични повести за войните и военното дело и прочие неща, които пък на мен са ми безкрайно безинтересни и по никакъв начин не ме грабват.
Войната при Вонегът ( и тази книга съответно) не причинява физическа болка, а душевна рана, от която човек загива постепенно. Ако чакаш кръв и телеса и „Иди и виж“ — със сигурност това не е книгата, която трябва да прочетеш.
„Всичко
бе
красиво
и
нищо
не
причиняваше
болка“
;)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.