преводът на първата строфа от „Филип Дик — Човекът във високия замък“ повече ми харесва:
„Кой в мрака препуска на вихрен жребец?
Баща със невръстния свой младенец.
Притиска той крехкото детско телце
и нежно го топли до свойто сърце.“
Този тук превод ми се струва с една идея по-близо до оригинала. Всъщност, все едно:) „Поезията е това, което се губи при превод.“
аз затова казах първата строфа, защото наистина ми идва по-нежна и по-чувствена. Иначе едно време като прочетох Дик и този пасаж и си казах — ей, колко чувствена лирика и после прочетох цялата поема и бях като гръмнат. Офтопик, но уважавам Дик за много неща, включително, че постоянно се обръща към класическата литература и опера и философия и много вещо ги вплита в сложните си сюжети. Следващото е твърде смело, но като нищо Турние да се е вдъхновил от Високия замък за своя „Горски цар“ ;)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.