Страхотна книга! Доста различна история от типичните за жанра. Горещо я препоръчвам.
Прочетох книгата заради коментара направен за нея.Заслужаваше си ,наистина много ми хареса и ще прочета още нещо от тази авторка .
Книгата е най-добрата, която съм чела напоследък. Не е типичен любовен роман, поне в началото не е. Историята е поднесена по-много интересен начин, който не ти дава възможност да я осавиш, докато не я прочетеш. Все се питаш какво ще стане после и до последно не можеш да отгатнеш. Толкова ме заинтригува, че сега ми се четът и другите книги от поредицата.
Чудесна книга, вълнуваща и затрогваща, прочетох я с истинско удоволствие! Препоръчвам горещо :)
Наистина книгата е прекрасна. Със сигурност различна като структура и много емоционална.
Отдавна не бях чела толкова приятна книжка. Много ми хареса! Препоръчвам!
Много добра, добър изказ, интересна история. Остава спомен след нея. Добър превод.
Абе направо си е любовна.
Страхотна книга, прочетах я на един дъх, и другите книги от поредицата са много хубави, но тази ми е любима
За съжаление, книгата не ме грабна. Беше ми доста скучна и на няколко пъти се чудех дали да я оставя. (Това е само мое мнение, надявам се никой да не се обиди от коментара ми).
не можа да ме грабне, но и аз не харесвам да чета книги разказвани от първо лице.
Страхотна книга, както и цялата поредица. Заслужава си.
Напълно съм съгласна.
Цялата поредица е завладяваща!
Гейдж е върхът!
Прочела съм три книги от поредицата Травис (без последната, четвърта книга). Всичките ми харесаха. Това, което не ми хареса обаче, е че авторката прекалено мн е наблегнала на тийнейджърската любов между Либърти и Харди. Дори Харди й казва: „През целия ми живот винаги ще бъдеш онова, което съм желал най-силно.“ В последствие Либърти се влюбва в Гейдж Травис, чиято любов уж е основна сюжетна линия, а втората книга проследява любовта между Харди и Хейвън Травис (сестрата на Гейдж). Това е единствената ми забележка, тъй като човек, докато чете първите десетина глави, остава с впечатлението, че Либърти и Харди са лудо влюбени един в друг и ще се съберат рано или късно. Струва ми се грешка от страна на авторката да придава толкова силни чувства на Харди към Либърти, при положение, че в двойката („Синеокият дявол“), където е осн.персонаж, той въобще не се интересува от нея и е изцяло погълнат от Хейвън.
И на мен това не ми хареса — през по-голяма част от книгата се разправя за Либърти и Харди. Гейдж сякаш се появява ей така между другото. И тя голяма дилема между двамата — спи с единия, среща се и се целува с другия… Това не ми допадна. И прекалено излишни подробности, а Гейдж се появява едва към средата на книгата. Дори с баща му има повече диалози. Иначе сюжетът е мн добър, а и като цяло поредицата е вълнуваща. Но лично на мен втората част „Синеокият дявол“ ми беше по-интересна. Тук просто читателят се обърква — кой от двамата (Харди или Гейдж) е голямата любов на Либърти.
Макар че е възможно това да е била целта на авторката — да накара читателят до последно да се чуди кого ще избере героинята. И не че в реалния живот не се случва човек да е раздвоен между двама души, ама героинята на моменти ми лазеше по нервите…
На мен първата половина от книгата не ми хареса, беше ми скучна. Втората част беше по интересна. Но, като цяло книгата не ме грабна много.
Тази книга не беше много любовна поне в началото. Най-много не ми харесва в героинята че накрая когато е намерила своя принц Травис. Тя се чуди дали да не бъде с Харди, който много е амбициозен да се измъкни от средата където се намира за да стане бизнесмен от най-висока класа, но не е чак толкова че да остане с нея. Нищо не му пречи да има и 2те просто не я обича чак толкова много. И след време когато забогатява изведнъж той се сеща да я търси за да бъдат заедно.
Объркан е целия роман аз все си мислех че Либърти ще се окаже дъщеря на травис
Сезони на любовта и Хатауей повече ми даподнаха
Не е объркан романа, никак даже. Това е първа книга от поредица и оформя някаква сюжетна линия. Цялата поредица е страхотна.
Хареса ми, този автор е един от любимите ми. С удоволствие се захващам със следващата книга от поредицата.
Хубава си е книгата. Много правилно в първата част се набляга на любовта на Либърти и Харди, та нали тийнеджърската любов е вечна, велика и всепоглъщаща… Особено когато растеш в каравана и се опитваш да надскочиш ръста си на бял боклук…Романтиката в гетото е очевидно обособена в собствена категория …Хареса ми, след като Гейдж няма претенции, и аз нямам. Честито на Пепеляшка!????
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.