Читателски коментари

Всички книги от поредицата са страхотни, но тази ми е любимата.

Супер завладяваща история, започнеш ли я, няма начин да не я дочетеш до края, при това наведнъж.

Книгата е истински шедьовар струва си всяка отделена минута предимно различна динамична със много вълнуващи романтични моменти хареса ми и то много!!

Все пак, след абстрахиране от емоционалния край на книгата и няколко дни обмисляне, определено не ми допадна „извъртането“ на историята в двата Ендимиона. Стилът е различен, а сюжетът напълно променя историята от първите две книги на поредицата. Стига се до пълно противоречие в някои възлови елементи и предпочетох да възприема „Ендимион“ и „Триумфът на Ендимион“ като отделни от първите две. Остават в любими и златната колекция, но просто имам чувството, че особено последната е гонила някакви срокове за приключване, а и авторът е трябвало да си припомни собствените произведения. Свидетелство за изчерпването му във вселената Хиперион е и връщане на аванса за петологията „Шрайка“. Жалко, понеже потенциалът на историята е необхватен.

ПП: за любителите ще отбележа, че в момента се снима екранизация на поредицата. За огромна моя изненада, всичко е събрано в 120 минути, което предвещава грандиозен провал, но дано греша.

Доста лековато и непретенциозно четиво, с опит за някаква криминална интрига, но се е получило малко нескопосно. За убиване на времето става.

Не обичам филми/книги с вампири, така че бях предубеден, всъщност незнам (не помня) защо изобщо започнах да я чета, но не съжалявам. Книгата е много добра (дори отлична), това с вампирите не е нещо основно (макар че щъкат насам-натам из книгата).

Филма който е по книгите, не ми хареса, макар че Лукяненко му е сценарист.

Да цитирам един коментар за филма (не мой): „Боже, боже, какво са направили с хубавата книга“.

При това филма и книгата се различават съществено, като че ли Лукянеко е решил да експериментира и да развие историята по по-различен начин.

Мога да кажа, че съм впечатлена от тази книга. Реших да експериментирам и бях много приятно изненадана от Сергей Лукяненко. Книгата му е доста оригинална, макар че се говори за вампири, върколаци и други магически същества. Авторът умее да описва и разсъжденията му са много интересни и поучителни. Освен това бих казала, че не е (само) детска книга, защото съдържа доста поуки за доброто и злото. Определено си заслужава да се прочете.

Хареса ми.

Искам само да добавя, че в затворите преди 9.9.1944 година не е имало абсолютно никакви насилия. Абсолютно никакви — спазвани са всички права на затворниците — никой не ги е докосвал с пръст. Бой е имало само при следствията. Докато след 1944 година в комунистическите затвори изтезават и убиват хора, само заради това че не приемат комунизма. Чак до самия край на комунистическия режим. И всичко това е документирано — документите са запазени в ЦДА и са достъпни за всички — който иска да чете.

Книгата е много хубава и с удоволствие я прочетох. Искам да питам каква е връзката и с другите книги?

ФИЛИП: И какво иска да каже другаря, публикувал стихотворението на Веселин Андреев? Че това е истина, или че авторът му е написал велико произведение на изкуството? Или че всички комунисти са били като описания в баладата — ами тя затова е и наречена балада, понеже е художествена измислица. Какви са художествените й достоинства е спорен въпрос — въпрос на вкус. Историческата истина за реалния, не за идеализирания герой — партизанинът Стефан Минев — е че езаловен след кратка престрелка с полицията, при която героите-шумкари се разбягват като зайци, изоставяйки ранения си другар. След като е разпитан от полицаите е убит — не е вярно, че не е давал показания. Давал е. Всички заловени партизани се разкайват и обещават, че повече няма да правят така — да убиват абсолютно невинни и невъоръжени хора, дори деца, само защото са ги видяли — за да не ги издадат. Че няма да грабят добитъка на селяните и продуктите на селските мандри и бакалници, че няма да разстрелват селски кметове и падари, само защото са заемали такива служби. Естествено е, че властта е преследвала и убивала терористите — убийци. С пълно право. Какво иска да каже другаря, че щом комуниста иска да убие някого, това е негово право? И държавата трябва да примира от възхищение от героичните му дела? И всеки сам да си сложи главата на дръвника, та комунистът джелатин да му я отсече така, че да не си изкълчи ръката? Иначе ще го съди Народния съд? Естествено, че като убиваш има опасност и някой да се възпротиви да го принасяш жертва пред божеството му Сталин. Но комунистите са особени хора — както е казал вожда — при тях ни срам , ни съвест, въпреки че вече цял свят знае какво представляват.

„Независимо от това, че при вас двамата и така не може Да се разчита на никаква лоялност.“ -> „Независимо от това, че при вас двамата и така не може да се разчита на никаква лоялност.“

„— Да, бе и те ако нямат пари — мъгливо отвърна Калаканис.“ -> „— Да бе, и те ако нямат пари — мъгливо отвърна Калаканис.“

„всъщност много преди Да стане ясно, че ще загубят и империята си.“ -> „всъщност много преди да стане ясно, че ще загубят и империята си.“

1. „И така стана, че тя реши да си отиде, да си изгради нов живот бе него.“ би трябвало да бъде „И така стана, че тя реши да си отиде, да си изгради нов живот без него.“

Доста наивно нереалистично написана история. Авторката се е опитала да внесе криминалистична нотка във фабулата и явно се е провалила тотално. Изобщо накрая всичко звучи изсмучено от пръстите и изложението куца във всяко отношение. Чудя се, какви са тези издатели да се съгласят да издадат такъв „шедьовър“…

Книгата е мнооооого далеч от всякаква брилянтност.

Прекрасен роман за любовта, приятелството, целите в живота и последиците от душевните травми в детството.

Книгата е брилянтна…..

Книгата наистина е страхотна! Живо и увлекателно разказана — чете се на един дъх!