Читателски коментари

Много ми хареса приказката и исках да я спиделя в социалните мрежи, но не знам как.

Рязко нараства населението на градовете държави в Европа предимно първо по политически, а после и икономически причини, замърсяват се водоизточниците поради липсата на канализация и почват дезинтерии. За разлика от югоизточна Азия, където и до ден днешен живеят в антихигиена, но консумират обилно лютива храна изгаряща бактериите, в западна Европа е нямало противоотрова и се спира къпането като причина за зарази. При римляните населението е разселено и градовете са убежище само през война, а не са както после — крепостни търговски градове държави на малка площ, неспособни да се снабдяват с чиста вода и да си оттекат мръсотиите.

И на мен ми мина през ума подобно нещо, но не познавам в детайли историята на София. Просто се сетих за моя град, в който си има „римска баня“ — руини разбира се — и се зачудих искрено защо пък в тогавашна Сердика да е нямало?! Иначе явно читателят е впечатлен от изключително ниската хигиена в Европа през Средновековието. То си е и за чудене, вярно! Та оттук и никаква изненада за ужасните чумни епидемии. На мен ми е по-скоро любопитно защо след като римляните са били напредничави по повод хигиената, това не се е запазило и сред приемниците им векове по-късно? И изобщо как са успявали да се размножават под такива условия? Колкото и да си напрегна въображението, удрям на камък :)

За книгата мисля, че писах коментар под другото произведение на Зюскинд, та да не се повтарям.

Не знам, принципно и на мен ми хареса много книжката и така нататък и разбирам, че трябва да е драма, но това, да избият накрая всички герои, не ми се стори добър завършек. Все пак, всичко започна заради Прим, Катнис се кандидатира за Игрите заради Прим, а накрая, нека убием Прим, защо не? Това е едно от нещата, които не ми харесаха, иначе книгата е страхотна!

Боже, по-посредствена и по-блудкава книга не бях чела. Глупаво, разхвърляно повествование, глупави, нелогични постъпки на героите, още по-глупави диалози. А бе, направо си загубих времето.

Книгата безспорно е хубава, но не ме разтърси дотолкова, че да влезе в моя Топ3. Героите и преживяванията им може и да изглеждат невероятни, но това е което ги прави толкова реални. И въобще, същността на книгата е един меланхоличен реализъм, който на моменти те пронизва…

Плюс е, че се отъждествявам с аз-повествователя, Ник Карауей, който също като мен се стреми не да съди хората, а да се опитва да ги разбере.

Минералният извор в София е баня поне от втори век, а през 1535г. България не съществува…

Беше ми приятно,докато го четях.

Страхотна книга! Не я пропускайте!

Прочетох я преди 2–3 години,бях меко казано изненадан!Изненада ме факта,че съм мислил (може би съм си изградил мнение от други книги и филмите със сюжет от този период,че всичко във Франция е било лукс и разкош,наконтени дами и т.н.), ограмотих се и се оказа се,че първият известен французин,който се е изкъпал е Луи 14,в края на 17 в.,(предполагам обикновените хора изобщо не са се къпали до края на 18в.),тогава са се събрали всички важни особи и са гледали със страх какво ще се случи с него,защото са мислели водата за опасна за здравето.Парфюми са се използвали в дворците,защото вонята била ужасяваща,дори се казва,че самата воня е можела да те убие.В действителност екскрементите са се изхвърляли през прозорците направо на улицата,не са и бързали да погребват труповете,стояли са със седмици на улиците,било е страшно!Подобно,ако не и по-лошо е било положението и в Англия,англичаните и до днес са известни с ниската си хигиенна култура.След това прочетох едно есе,в което се споменава за Х.Дерншвам ,който е описал най-ранната позната обществена баня в България,София (1535г.) . Авторът го намирам за изключително смел и находчив,защото според мен (поне аз така ги интерпретирам нещата) точно върху това е искал да акцентира,а именно вонята на една голяма и силна европейска страна,към която, бидейки немец може би не храни особено добри чувства :) .И така,освен изключително интересно четиво,написано по уникален начин,което прочетох на един дъх,успях да погледна и от друг,непознат за мен ъгъл на Франция,а и съм горд,че 2 века по-рано в България е имало много обществени бани,хигиената е била на съвсем друго ниво,което показва кой какво наследство носи.

Книгата е много интересна, увлекателна и поучителна. Признавам, че и при мен началото на прочита започна малко тегаво, но впоследствие ме грабна и въвлече в своята история. Мисля, че от тази книга, човек може да поеме толкова — колкото е готов, т.е. колкото малко, толкова и много можеш да получиш и обратно съответно.

Много хубава история, добре измислена и завладьваща. Браво! Края беше малко безсмислен, но като цяло е много добра!

Много глупаво „произведение“, никакъв смисъл, никаква поука, но пък става за разведряване и малко фантазиране.

прекрасно, прекрасно… най-сетне нещо да ме развълнува. а има още толкова книги от тази поредица — просто нямам търпение да ги прочета :)

Наистина свежа история, с голяма доза хумор. И мен ме разсмя на глас на доста места. Много разтоварваща от мизерното ни всекидневие.

донякъде си прав, защото наистина към края историята малко се разточва и става доста объркана, но пък „Властелинът“ е на километри по-надолу в моята класация. А и вече има край на „Колелото“, така че — който си пада по хубавото фентъзи — горещо, ама горещо му я препоръчвам. Все пак — чела съм поредицата 3 пъти и ще я прочета пак. Няма по-хубаво фентъзи от това, а съм чела доста

Гениално ! В месеца когато се навършиха 100 години от рождението на Великия Разказвач — Дълбок Поклон пред Вселената Петър Бобев !

Съгласна съм с горния коментар,трябва да се прочете.Държи в напрежение до края!Жалко,че няма други качени книги на авторката!

Книгата е много полезна и с моите само 26 години семеен стаж ще кажа, че всичките ни скандали стават точно по описаните начини и причини. Само се дразня, че винаги се очаква жените да се променят, а мъжете не се и опитват. Или ако СЛУЧАЙНО прочетат книгата (както изглежда прежде- коментиращия) я намират за обидна и даже не се замислят колко истини има в нея.

Защото е статична и има твърде много патос. Софокъл е много по-умел. Аз лично откривам достойнства и у Есхил, но не всички читатели го приемат еднозначно.