Читателски коментари

Много красиви думи.Благодаря ти!И продължавам да те чета!

Един от най-силните и най-трогващите любовни романи, които съм имала удоволствието да прочета! Не се колебайте,прочетете го!

Тази книга е декадентство--при това от лошата му разновидност. ОК, този пичага Екзюпери може да вярва, че „Най-хубавото е невидимо за очите“, но защо го представя като начин на мислене, характерен за децата, чиято гледна точка има претенцията да изразява? Та именно децата твърде малко оценяват „невидимото“, дори обикновено се съмняват, че то въобще съществува (Може да не е много удачен примерът, но аз на 7 години искрено се съмнявах в съществуването на въздуха, след като не се вижда…).

Все пак поне в един ключов момент „чувството за художествена правда“ не е изневерило на автора. Кой в крайна сметка „спасява“ Малкия Принц? Змията. Защото силата е която спасява.

Една от емблемите на 30/50-те, няма по-велика проза в никой друг исторически период, обаче…

Сигурно съм като „издателя Яке“ от послеслова, който смята „втората част за прекалено разточена“, или като разочарования читател, който е очаквал нещо „по-мръсно“, т.е. по-провокативно, но факт--твърде трудно преборих книгата, въпреки „култовите“ сравнения и епитети, те са наистина „уникални“. Със сигурност Набоков е писател с огромен талант, ала все пак си предпочитам Хенри Милър.

Страхотна книга!

Изчетох я за 5 дни, иначе бих изгубила нишката. Хаотично написана история, препускане през периоди от време и доста слаби изрази при превода.

Дори не може да стане дума за сравнение с книгите на Х. Хосейни

Как, как? Биели са извара …! Хъ-Хъ.

Много ми хареса приказката и исках да я спиделя в социалните мрежи, но не знам как.

Рязко нараства населението на градовете държави в Европа предимно първо по политически, а после и икономически причини, замърсяват се водоизточниците поради липсата на канализация и почват дезинтерии. За разлика от югоизточна Азия, където и до ден днешен живеят в антихигиена, но консумират обилно лютива храна изгаряща бактериите, в западна Европа е нямало противоотрова и се спира къпането като причина за зарази. При римляните населението е разселено и градовете са убежище само през война, а не са както после — крепостни търговски градове държави на малка площ, неспособни да се снабдяват с чиста вода и да си оттекат мръсотиите.

И на мен ми мина през ума подобно нещо, но не познавам в детайли историята на София. Просто се сетих за моя град, в който си има „римска баня“ — руини разбира се — и се зачудих искрено защо пък в тогавашна Сердика да е нямало?! Иначе явно читателят е впечатлен от изключително ниската хигиена в Европа през Средновековието. То си е и за чудене, вярно! Та оттук и никаква изненада за ужасните чумни епидемии. На мен ми е по-скоро любопитно защо след като римляните са били напредничави по повод хигиената, това не се е запазило и сред приемниците им векове по-късно? И изобщо как са успявали да се размножават под такива условия? Колкото и да си напрегна въображението, удрям на камък :)

За книгата мисля, че писах коментар под другото произведение на Зюскинд, та да не се повтарям.

Не знам, принципно и на мен ми хареса много книжката и така нататък и разбирам, че трябва да е драма, но това, да избият накрая всички герои, не ми се стори добър завършек. Все пак, всичко започна заради Прим, Катнис се кандидатира за Игрите заради Прим, а накрая, нека убием Прим, защо не? Това е едно от нещата, които не ми харесаха, иначе книгата е страхотна!

Боже, по-посредствена и по-блудкава книга не бях чела. Глупаво, разхвърляно повествование, глупави, нелогични постъпки на героите, още по-глупави диалози. А бе, направо си загубих времето.

Книгата безспорно е хубава, но не ме разтърси дотолкова, че да влезе в моя Топ3. Героите и преживяванията им може и да изглеждат невероятни, но това е което ги прави толкова реални. И въобще, същността на книгата е един меланхоличен реализъм, който на моменти те пронизва…

Плюс е, че се отъждествявам с аз-повествователя, Ник Карауей, който също като мен се стреми не да съди хората, а да се опитва да ги разбере.

Минералният извор в София е баня поне от втори век, а през 1535г. България не съществува…

Беше ми приятно,докато го четях.

Страхотна книга! Не я пропускайте!

Прочетох я преди 2–3 години,бях меко казано изненадан!Изненада ме факта,че съм мислил (може би съм си изградил мнение от други книги и филмите със сюжет от този период,че всичко във Франция е било лукс и разкош,наконтени дами и т.н.), ограмотих се и се оказа се,че първият известен французин,който се е изкъпал е Луи 14,в края на 17 в.,(предполагам обикновените хора изобщо не са се къпали до края на 18в.),тогава са се събрали всички важни особи и са гледали със страх какво ще се случи с него,защото са мислели водата за опасна за здравето.Парфюми са се използвали в дворците,защото вонята била ужасяваща,дори се казва,че самата воня е можела да те убие.В действителност екскрементите са се изхвърляли през прозорците направо на улицата,не са и бързали да погребват труповете,стояли са със седмици на улиците,било е страшно!Подобно,ако не и по-лошо е било положението и в Англия,англичаните и до днес са известни с ниската си хигиенна култура.След това прочетох едно есе,в което се споменава за Х.Дерншвам ,който е описал най-ранната позната обществена баня в България,София (1535г.) . Авторът го намирам за изключително смел и находчив,защото според мен (поне аз така ги интерпретирам нещата) точно върху това е искал да акцентира,а именно вонята на една голяма и силна европейска страна,към която, бидейки немец може би не храни особено добри чувства :) .И така,освен изключително интересно четиво,написано по уникален начин,което прочетох на един дъх,успях да погледна и от друг,непознат за мен ъгъл на Франция,а и съм горд,че 2 века по-рано в България е имало много обществени бани,хигиената е била на съвсем друго ниво,което показва кой какво наследство носи.

Книгата е много интересна, увлекателна и поучителна. Признавам, че и при мен началото на прочита започна малко тегаво, но впоследствие ме грабна и въвлече в своята история. Мисля, че от тази книга, човек може да поеме толкова — колкото е готов, т.е. колкото малко, толкова и много можеш да получиш и обратно съответно.

Много хубава история, добре измислена и завладьваща. Браво! Края беше малко безсмислен, но като цяло е много добра!

Много глупаво „произведение“, никакъв смисъл, никаква поука, но пък става за разведряване и малко фантазиране.