Книгата безспорно е хубава, но не ме разтърси дотолкова, че да влезе в моя Топ3. Героите и преживяванията им може и да изглеждат невероятни, но това е което ги прави толкова реални. И въобще, същността на книгата е един меланхоличен реализъм, който на моменти те пронизва…
Плюс е, че се отъждествявам с аз-повествователя, Ник Карауей, който също като мен се стреми не да съди хората, а да се опитва да ги разбере.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.