Читателски коментари

Книгата ми хареса повече от филма, който бях гледал първо, но…

В крайна сметка тя затвърди у мен едно мое убеждение--„Грях е само онова, за което съжаляваш и изпитваш угризения впоследствие.“ Не се разбира дали Лорд Хенри на дело следва принципите, които пропагандира, но и при двата случая ми е любимият герой--ако да, той не угризения за постъпките си, за разлика от Дориан, който е „грешник“, най-вече защото сам се смята такъв, ако не--прилича на мен като иконокласт само на приказки ;)

Оскар Уайлд е ясно на всеки, че е декадент, но той е такъв тип декадент, какъвто не харесвам--прекалено сантиментален и спекулиращ с „доброто и злото“ (не само в това, а и в други свои произведения).

Иначе книгата се чете леко, а в нея има и поне една крилата мисъл: „Хората смятат за безнравствени ония книги, които посочват собствената им безнравственост.“

Чак пък да не съществува :)) нова история ще измислите!

Много силна книга! Да, за любов е, за тази между хората и за цялата любов на света!

И за страданието и за истински важните неща! Много благодаря на читанка за този подарък!

Аз пък, много плаках! Може и да съм си по- ревлива, но наистина е много реална книга!

Много приятна, доста наивна, но увлекателна и става за разпускане :)

Много хубава книга(както почти всички на Цончо Родев) с невероятно силен сюжет и доста голяма доза историческа достоверност на описаните събития.Виждам че в сравнена от други читатели с „Война и мир“ и това не е далеч от истината.Препоръчвам с две ръце!

Много различна книга! … Признавам ,че я прочетох най-вече заради редицата отрицателни коментари, но се оказа много увлекателна и определено е в моя ТОП 10 :) :) :)

Страхотна! Много забавна и интересна :) Смятам да прочета и др. книги на авторката .

Страшно интересна книга. Всичко се случва бързо така , че да не се загуби интересът. Ужасно много са обаче правописните и граматическите грешки. Редакцията е под всякаква критика. Грешките много дразнят.

Много добра книга, интересна и изпълнена с напрежение до последната глава… крими с увлекателна любовна история. Мога само да я препоръчам!

Определено ме накара да стана фен на Сандра Браун и с нетърпение ще прочета следващата й книга, която ми препоръчаха — Пламъци.

Верно е, че „Ние“ е началото, интерсно е да се види неговата (на Замятин) представа за бъдещето. Но като писателски талант, моето мнение е, че отстъпва много на Оруел, не можах да усетя такава драма и съпреживяване като в 1984. Същото ми е мнението и за „Прекрасният нов свят“, четох книгата с интерес, но само за да разбера какво има под „талаша“ (извинявам се за грубата дума). На базата на прочетените „Ние“ и „Прекрасният нов свят“, мнението ми е, че Замятин и Хъксли са по-скоро учени, а Оруел е и психолог и писател.

Прекрасно!!!

То трябва акъл за да видиш, че тази книга не е детска. И къде видя декадентство, че и в най-лошата му тразнивидност. И той не е пичага, ама че просташки език.

Наистина се чете на един дъх!

Много красиви думи.Благодаря ти!И продължавам да те чета!

Един от най-силните и най-трогващите любовни романи, които съм имала удоволствието да прочета! Не се колебайте,прочетете го!

Тази книга е декадентство--при това от лошата му разновидност. ОК, този пичага Екзюпери може да вярва, че „Най-хубавото е невидимо за очите“, но защо го представя като начин на мислене, характерен за децата, чиято гледна точка има претенцията да изразява? Та именно децата твърде малко оценяват „невидимото“, дори обикновено се съмняват, че то въобще съществува (Може да не е много удачен примерът, но аз на 7 години искрено се съмнявах в съществуването на въздуха, след като не се вижда…).

Все пак поне в един ключов момент „чувството за художествена правда“ не е изневерило на автора. Кой в крайна сметка „спасява“ Малкия Принц? Змията. Защото силата е която спасява.

Една от емблемите на 30/50-те, няма по-велика проза в никой друг исторически период, обаче…

Сигурно съм като „издателя Яке“ от послеслова, който смята „втората част за прекалено разточена“, или като разочарования читател, който е очаквал нещо „по-мръсно“, т.е. по-провокативно, но факт--твърде трудно преборих книгата, въпреки „култовите“ сравнения и епитети, те са наистина „уникални“. Със сигурност Набоков е писател с огромен талант, ала все пак си предпочитам Хенри Милър.

Страхотна книга!

Изчетох я за 5 дни, иначе бих изгубила нишката. Хаотично написана история, препускане през периоди от време и доста слаби изрази при превода.

Дори не може да стане дума за сравнение с книгите на Х. Хосейни

Как, как? Биели са извара …! Хъ-Хъ.