Благодаря за книгата! Прекрасен завършек на трилогията! :) Препоръчвам!
Любимата ми книга от трилогията. А за трилогията като цяло- най-хубавата книга която съм чела. Дели си първо място може би само с „Предимствата да бъдеш аутсайдер“. И аз я препоръчвам
Трябва да призная, че Колинс сериозно ме разочарова с последната част.
Започна страхотно. Катнис искаше да се бори, имаше стимул, но после дойдоха тия безкрайни драми, които аз към края вече не успявах да изтърпя и просто прелиствах.
Цялата сълзлива история с Прим беше изключително непоносима. Ок, разбирам как трябва да и е тежко на Катнис за всички загинали, но тя накрая излезе съвсем съсипана.
И тя, и Пийта откачиха и всичко се ограничи до личните им драми.
В самия край нямаше и следа от динамиката от първата книга.
Всичко заприлича на сълзливо любовно романче за 40-годишни самотни вдовици.
Не знам, принципно и на мен ми хареса много книжката и така нататък и разбирам, че трябва да е драма, но това, да избият накрая всички герои, не ми се стори добър завършек. Все пак, всичко започна заради Прим, Катнис се кандидатира за Игрите заради Прим, а накрая, нека убием Прим, защо не? Това е едно от нещата, които не ми харесаха, иначе книгата е страхотна!
Здравей, Таня, тъкмо понеже Прим беше в основата, има логика тя да си отиде — не че на мен ми хареса това, никак даже. Както не ми харесаха и няколко други смърти. Но това е то, когато темата е война и политика (плюс човешки истории като нейно огледало). Това, че Катнис загуби Прим, е болезненият начин да се види, че целите на обикновения, непокварения, чистия човек винаги са прецакани от войната, Защото войната, дори започната от един човек, със справедлива цел, се превръща в продукт на политиката и политиците. Ето това е, което трябва да се избегне, и това е, което показва Катнис с … последния си публичен изстрел.
Игрите на глада е любимата ми и най-страхотната поредица, която съм и някога ще съм чела! Но… незнам. Края не ми хареса. Да, аз обичам драмите и ми се сториха прекалено малко в началото, но си личи, че Колинс не я бива за такъв тип писане. Например в други книги също има драми и то невероятни, но тази беше пълна издънка. И нейния борбен дух също ми липства.. аз очаквах нещо подобно на това, че ще се избяга от тези, които я контролират по някакъв начин и ще се впусне в битката на първия ред и замалко да я убият и Пийта да и спаси живота, като осъзнае кой е той и коя е тя. Би било идеално, но… Не. Третата книга тотално се провали. Все пак ми хареса, ама можеше да е много по-добре.
Книгата е добра, не знам защо винаги очакванията са за хепи енд не може да има хепи енд за някой преминал през описаните в книгите събития освен ако не е някой дебил или психопат.
И все пак авторът е снизходителен към главната си героиня, не й отнема всичко накрая. Сигурен съм че авторката можеше малко повече да обмисли историята в самия край и начините за манипулация които използват но все пак не може всичко да бъде съвършено.
Книгата вероятно е добра за пуберки :) . Авторката, ако се беше позамислила малко, щеше да се сети, че при такива обстоятелства, както е показала и историята, щеше да има и някакъв тип на армия на съпротивата, терористи , или както там са ги кръстили в конкретния случай. Много недомислена работа. Спокойно можеше и да не е 3-логия това щяха да се избегнат повторения на едно и също.Но все пак, това не е авторката на „Синовете на великата мечка“ .
Книгата си е съвсем добра за всяка възраст, според мен. Лично аз съм на 46 и съм сериозен и взискателен читател отпреди да тръгна на у-ще. Мисля, че книгата е преднамерено многопластова и освен че ни напомня някои важни истини, успява да бъде интересна, не само с човешките истории, но и с подробностите от „пейзажа“ на Панем. Горещо препоръчвам.
аз съм на 41 и намирам трилогията за добра. За пубери са добри други книги, които са доста по-черно бели, тук имаме непрестанно надграждане на образа на Катнис, а накрая има и политика. Освен това тя разбира колко е жестока една революция и колко мръсна — политиката.
Хубавото на книгата е, че авторката е сценаристка и умее да дозира пълнежа около интригата, за разлика от други в този жанр, които направо се оливат в ненужни и повтарящи се обяснения…
Нормално е повечето читатели да са разочаровани, защото нашите очаквания са форматирани от културата на супергерои, притежаващи невероятни качества и които преборват диктатури без да им мигне окото.
А тази трилогия е просто история около една девойка, която иска да оцелее и да защити живота на близките си в свят, в който всяка страна в конфликта иска да я използва за своите цели..
Даже няма и свястна любовна история в тази книга. Героинята не може да си позволи чувства защото е под постоянен стрес и съмнения, предвид ужасно тежкия живот, който е живяла преди Игрите… И в този смисъл края е добре замислен без да изглежда прекалено лигаво розов.
За мен когато двамата главни герои в една книга намират себе си и в крайна сметка са заедно,това е ясен знак за хепи енд. по-добре от това нямаше как да свърши.В крайна сметка книгите се казват Игрите на глада а не Катнис и Пийта или Катнис и Гейл. Любовната история не е във фокуса на събитията. Краят е зареден с оптимизъм с надежда за един нов по-добър живот…
Тука можем да поспорим.
С бомбата на Гейл нещата се получиха добре, но Пийта трябваше да си умре скоропостижно.
Един край, в който до Катнис остава само стария и ментор би бил къде къде по-добре. И да завърши как тя — забравена и никому ненужна, погребва отишлия си от цироза Хеймич. Последните оцелели от машината на „Игрите на Глада“ и Капитола. Защото това беше цялата им роля. „Хепи ендът“ стои доста изкуствено, но като се има предвид целевата група читатели, не е чак толкова неочакван.
Отделно — много повече внимание можеше да се обърне на бойните действия, машинациите на ръководството, НЯКАКВА военна стратегия, за сметка на личната драма.
Книгата е страхотна! Най-много ме завладя борбеният дух на Катнис. Но за жалост в края на книгата тя губи своя мотив за борба. Примроуз. Съгласна съм, че тов а не е сълзливо романче, но на Катнис и беше отнето всичко. Тя която даде надежда и по-добро бъдеще на всички накрая остана сама. Лъч на надежда когато Пийта се завръща и след дълги години имат деца.
И още нещо, според мен Катнис беше бунтовника а Прим символа на войната- сойка-присмехулка.
Тази книга става вече малко по-безинтересна от останалите, но пак си остава супер добра!
Тази мания по Пита е много дразнеща,покрай нея забрави и семейство и приятели …..
Мания по Пийта? Аз ще я нарека любов.
Книгата е чудесна — с изключение смъртта на Прим и Финик,но все пак авторът е друг,а не аз. Прочетох трите книги по три пъти един след друг,което рядко ми се случва.Силно я препоръчвам!
Когато започнах с 1вата книга, си помислих: „Хубав замисъл, но недобър стил.“ След като завърших 3тата, вече съм съгласна, че уж недооформеният стил е нарочно избран. Както и да е — искам да кажа, че тази трилогия е едно НАИСТИНА СТРАХОТНО И МНОГОПЛАСТОВО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. Да, то не използва всички възможни подробности/елементи, за да предаде посланието си, но според мен нападките срещу вътрешната му логика са неоснователни.
Прочетете го, не само ако сте деца. А на децата си го предложете задължително. За да знаят, че войната е едно ужасно нещо — още по-ужасно заради това, че понякога се побеждава само с още война. Да знаят, че политиката е мръсотия — ако не по същност, то по изпълнението, което й налагат хората. Да знаят, че всеки един човек — съзнателно или не — е способен да превърне един или повече други хора в „пионки от своите собствени Игри на Глада“. И като повечко хора си спомним тези неща… кой знае, може да ни просветне наистина.
Не казвам, че това е единствената книга по темата. Но казвам, че СИ ЗАСЛУЖАВА, БЕЗ СЪМНЕНИЕ.
Искам само да добавя — странно е как едно съвсем непретенциозно произведение като тази книга успя така да ме обсеби и завладее духом. Не е шедьовър, но това не е задължително, за да я препоръчам на всички да я прочетат.
За мен това беше добър завършек на книгата. Тежка е, много драматична и ако в първата книга сте намерили някаква приключенска нотка, то тук я няма. Има само суровата истина за войната. За мен не беше шок смъртта на толкова много хора и развоят на дадени събития. Някои хора намират за досадно частта с психясването и т.н, но в крайна сметка всеки човек има краен предел и е по-здравословно и в книгите/филмите това да се показва.
Не бих описала краят като щастлив, защото колко щастлив може да бъде човек след подобно нанесена повреда, която да го преследва до живот? За мен книгата свърши абсолютно адекватно за цялата история, без излишни цветя и рози, но все пак клечка, за която да се хване човек и да изпита някакво вътрешно удовлетворение.
Но за да преживеете емоцията на героите, трябва да я прочетете!
Трилогията е доста хубава, защото е многопластова. Началото започва лесно — един самотен боец участва в абсурдна игра с цел да победи. Постепенно нещата обаче стават по-сложи (донякъде може да се съпоставят с трилогията „Червен изгрев“). Започват интритги, предателства, бунт…. Катнис разбира че живее в един доста по-сив свят. От едната страна има диктатор който налага ред, с помощтта на интриги, убийства, а ако стане нужда — и репресия. От друга страна има явни терористи, предвождани от Коен, за които не е важно през колко жертви ще минат. Основната цел отново е властта, това е битка между два мутренски клана. Дълго време Катнис не може да схване основни неща — тя трябва или да поеме командването (и отговорността за убитите) или да изпълнява заповедите на висшестоящите. Героичните изпълнения си имат висока цена — живота на много хора, които го играят „поддръжка“. Също така тя гледа през черно-бяла призма, където президентът Сноу е дежурният лош. Не проумява, че проблемът не е в Сноу, а в системата, че той е само едно лице, и че ако не е Сноу ще е някой друг. Самата система е дефектна, тя не позволява демокрация, защото при едно демократично федерално управление лесно би се стигнало да анархия. Алтернативата е диктатура.
Честно казано в третата част ако съм бунтовник бих искал да имам Гейл за командир, а Пийта — за приятел. Катнис е твърде неориентирана, но не бива да забравяме, че тя е твърде млада и изведнъж е натоварена с ужасна отговорност. Като цяло книгата е хубава, но епилогът ми стои не на място. Според мен нормалната ситуация след убийството на Сноу и Коен (или беше Коин?) едновременно е гражданска война….Но разбирам защо авторката е избрала хепи енд, таргетът ѝ нямаше да понесе трагичен завършек.
Като цяло — доста смислена трилогия, тук -там е пресолена манджата, но я препоръчвам. С уговорката че книгите не са за деца изискват сериозен размисъл. Препоръчвам също трилогиите Червен изгрев на Пиърс Браун и Живият хаос на Патрик Нес, особено третата част — чудовищата на войната.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.