Читателски коментари

Великият лов от Робърт Джордан

Ванчето (31 август 2014 в 00:33)

прекрасно, прекрасно… най-сетне нещо да ме развълнува. а има още толкова книги от тази поредица — просто нямам търпение да ги прочета :)

Много самотна и секси от Норма Дж. Смит

ganiva (31 август 2014 в 00:19), оценка: 5 от 6

Наистина свежа история, с голяма доза хумор. И мен ме разсмя на глас на доста места. Много разтоварваща от мизерното ни всекидневие.

Окото на света от Робърт Джордан

Мая (31 август 2014 в 00:12)

донякъде си прав, защото наистина към края историята малко се разточва и става доста объркана, но пък „Властелинът“ е на километри по-надолу в моята класация. А и вече има край на „Колелото“, така че — който си пада по хубавото фентъзи — горещо, ама горещо му я препоръчвам. Все пак — чела съм поредицата 3 пъти и ще я прочета пак. Няма по-хубаво фентъзи от това, а съм чела доста

Каменното яйце от Петър Бобев

пламен савов (30 август 2014 в 23:49), оценка: 6 от 6

Гениално ! В месеца когато се навършиха 100 години от рождението на Великия Разказвач — Дълбок Поклон пред Вселената Петър Бобев !

Огледалце, огледалце от Дона Джулиан

piran4e (30 август 2014 в 22:21), оценка: 6 от 6

Съгласна съм с горния коментар,трябва да се прочете.Държи в напрежение до края!Жалко,че няма други качени книги на авторката!

Мъжете са от Марс, жените — от Венера от Джон Грей

Надя Маркова (30 август 2014 в 21:39)

Книгата е много полезна и с моите само 26 години семеен стаж ще кажа, че всичките ни скандали стават точно по описаните начини и причини. Само се дразня, че винаги се очаква жените да се променят, а мъжете не се и опитват. Или ако СЛУЧАЙНО прочетат книгата (както изглежда прежде- коментиращия) я намират за обидна и даже не се замислят колко истини има в нея.

Прикованият Прометей от Есхил


Защото е статична и има твърде много патос. Софокъл е много по-умел. Аз лично откривам достойнства и у Есхил, но не всички читатели го приемат еднозначно.

Прикованият Прометей от Есхил

Николай Димов (30 август 2014 в 20:28)

Много хубава трагедия, също и много поучителна. Странно защо има толкова ниска оценка…

Рама II от Артър Кларк, Джентри Лий

biox (30 август 2014 в 19:46), оценка: 2 от 6

Огромно разочарование. Все едно е писано от друг автор. Реших да препрочета цялат поредица, забравил, защо в детството си я бях отхвърлил. Вече досещам за мотивите си. Поне 70% от книгата представлява дебилен и низък интригантски любовен роман. Първите няколкостотин страници могат да се прескочат и читателят не би разбрал даже за липсата им. Абсурдни до слабоумие ситуации — среща с извънземна, високотехнологична раса. Първо далечно пътуване от един век, планове за остри действия на чужда територия и (спойлер) се включват 20% журналисти, цивилни и каква ли не друга паплач. Очевидна психическа нестабилност в няколко члена, липса на записващи устройства, сексуални интриги, бавно развиващ се командир- генерал- алтруист…На цивилна манекенка се дават първостепенни задачи за изпълнение. Капитанът с целия екипаж се налива с алкохол в чужд космически кораб, Щаб-квартирата на Земята си нямали на представа как да заменят лиспващия капитан и млъкват за седмици, като оставят мисията на самотек. Манекенката-проститутка-журналистка е назначена за главен съветник и заместник командир, който даже поема секретните комуникации и свръзките с Щаба… Екипажът ходи по светски партита и се налива с алкохол в деня преди заминаването!!! — поне 6 месеца преди полет, космонавтите дори и сега не контактуват с външния свят, поради опасност да се качат заразени на полета. Командирът всъщност няма заместник?!!!, а кой поема функциите му, когато е на мисия на повърхността или почива?!!! Мога да изброя цяла страница абсурди, но впе1атленията ми от книгата са отвратителни. Давам оценка 2, но за автор от такъв калибър, това е недопустимо.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли


Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбираш от уеб-дизайн или от кънтент мениджмънт. Не от детство. Аз утре мога да създам сайт ядрени реактори с разтопена сол… сещаш ли се?

Останалото няма да коментирам, нт е изчерпал въпроса.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

нт (30 август 2014 в 16:21), оценка: 4 от 6

Данаиле, Данаиле-е-е…

Х. Лий е жена!

А да сравняваш Харпър Лий със Селинджър е същото, както ония блондинки дето сравняват Коелю с Екзюпери.

Толкоз жално, че чак смешно.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

Данаил Филипов (30 август 2014 в 16:08)

Вече няколко пъти съм подарявал тази книга на познати юноши (два пъти в английски оригинал). Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбирам нещо от „детско мислене“. И да, Х. Лий се е справил великолепно със задачата да разкаже история от името на дете, а също да покаже един добър пример за подражание (понеже децата винаги искат да подражават на възрастните) в образа героя си Атикус. По повод на един горен коментар — Селинджър е макар само едно стъпало, но по-ниско от Лий. А впрочем „Спасителят в ръжта“ беше настолната ми книга за един период от около 10 години.

И нещо за „харесването и нехаресването“ на книгата. Трябва човек да има в себе си нещо от Атикус, за да изпита удоволствието да погледне света през очите на Скаут. Така поне мисля аз :)

Шинел от Николай Гогол


„Шинел“ е чат от „Петербургски повести“. Повестите са шест. Те са „Невски проспект (1842)“, „Нос (1836)“, „Портрет (1842)“, „Шинел (1842)“, „Каляска (1836)“ и „Записки на един луд (1935)“.

Сега и завинаги от Джудит Макнот

моника (30 август 2014 в 01:05)

една от най-любимите ми. както и самата авторка. пустата романтика не умира

Захарче от Лайза Клейпас

Марина_Г (30 август 2014 в 00:41), оценка: 6 от 6

Наистина книгата е прекрасна. Със сигурност различна като структура и много емоционална.

Нежна победа от Джудит Макнот

Малинка (29 август 2014 в 23:42)

странна и наистина различна от останалите й книги, но си има своите добри моменти. на мен лично ми хареса. само края малко е претупан…

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

Присмехулник (29 август 2014 в 23:37)

С правописа на последната дума в коментара си изби рибата, брато. Бяга ти семантиката на елементарни понятия, колкото и да гледаш отвисоко на „детско-юношеската литература“.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

д. (29 август 2014 в 22:56)

И все пак да кажа,че говорим за литература, а не за философия, физика или приложна математика. Удоволствието е в четенето и никой никого не задължава да си „троши главата“. Щото едва ли не почвам да се чувствам виновен след твоя коментар, че съм надрастнал юношеската литература и смятам, че нейните ползи се изчерпват с минаване на оня вълшебен период,на който казваме детство. Всичко останало и „детето в себе си“ си е чиста проба невръстения.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли


Прекрасна книга! Стилът е образен и лек, а повествованието тече живо и увлекателно. За това допринасят и многобройните диалози, които звучат толкова естествено — нещо, което много ценя в една художествена книга. В това отношение „Да убиеш присмехулник“ може да служи като учебник по увлекателно писане. Сюжетът обаче наистина е предсказуем и малко плосък, което е и основната слабост на книгата, но пък южняшката атмосфера, поднесена толкова хумористично въпреки сериозната тема напълно изкупва този грях. Без грам угризение бих поставил тази книга редом до „Спасителят в ръжта“, за който в общи линии може да се каже същото.

Всъщност пиша този коментар, защото по-горе видях някои хора да твърдят, че детско-юношеската литература някак стояла по-долу от „сериозната“ литература, и това искрено ме ядоса. Едни от най-прекрасните и мъдри книги, които съм чел и които са оказали най-голямо влияние в живота ми, са именно детско-юношески. И много пъти съм си мислил, че дори днес, когато вече не съм дете, нито юноша, по-голяма полза бих имал от това да препрочета „Пипи Дългото чорапче“, отколкото да троша главата си над писанията на Камю, Хесе или Маркес, да ме прощават почитателите им…

Чудакът Томас от Дийн Кунц

Крум (29 август 2014 в 21:26)

Защо първата книга от поредицата липсва?