Читателски коментари

Огромно разочарование. Все едно е писано от друг автор. Реших да препрочета цялат поредица, забравил, защо в детството си я бях отхвърлил. Вече досещам за мотивите си. Поне 70% от книгата представлява дебилен и низък интригантски любовен роман. Първите няколкостотин страници могат да се прескочат и читателят не би разбрал даже за липсата им. Абсурдни до слабоумие ситуации — среща с извънземна, високотехнологична раса. Първо далечно пътуване от един век, планове за остри действия на чужда територия и (спойлер) се включват 20% журналисти, цивилни и каква ли не друга паплач. Очевидна психическа нестабилност в няколко члена, липса на записващи устройства, сексуални интриги, бавно развиващ се командир- генерал- алтруист…На цивилна манекенка се дават първостепенни задачи за изпълнение. Капитанът с целия екипаж се налива с алкохол в чужд космически кораб, Щаб-квартирата на Земята си нямали на представа как да заменят лиспващия капитан и млъкват за седмици, като оставят мисията на самотек. Манекенката-проститутка-журналистка е назначена за главен съветник и заместник командир, който даже поема секретните комуникации и свръзките с Щаба… Екипажът ходи по светски партита и се налива с алкохол в деня преди заминаването!!! — поне 6 месеца преди полет, космонавтите дори и сега не контактуват с външния свят, поради опасност да се качат заразени на полета. Командирът всъщност няма заместник?!!!, а кой поема функциите му, когато е на мисия на повърхността или почива?!!! Мога да изброя цяла страница абсурди, но впе1атленията ми от книгата са отвратителни. Давам оценка 2, но за автор от такъв калибър, това е недопустимо.

Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбираш от уеб-дизайн или от кънтент мениджмънт. Не от детство. Аз утре мога да създам сайт ядрени реактори с разтопена сол… сещаш ли се?

Останалото няма да коментирам, нт е изчерпал въпроса.

Данаиле, Данаиле-е-е…

Х. Лий е жена!

А да сравняваш Харпър Лий със Селинджър е същото, както ония блондинки дето сравняват Коелю с Екзюпери.

Толкоз жално, че чак смешно.

Вече няколко пъти съм подарявал тази книга на познати юноши (два пъти в английски оригинал). Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбирам нещо от „детско мислене“. И да, Х. Лий се е справил великолепно със задачата да разкаже история от името на дете, а също да покаже един добър пример за подражание (понеже децата винаги искат да подражават на възрастните) в образа героя си Атикус. По повод на един горен коментар — Селинджър е макар само едно стъпало, но по-ниско от Лий. А впрочем „Спасителят в ръжта“ беше настолната ми книга за един период от около 10 години.

И нещо за „харесването и нехаресването“ на книгата. Трябва човек да има в себе си нещо от Атикус, за да изпита удоволствието да погледне света през очите на Скаут. Така поне мисля аз :)

„Шинел“ е чат от „Петербургски повести“. Повестите са шест. Те са „Невски проспект (1842)“, „Нос (1836)“, „Портрет (1842)“, „Шинел (1842)“, „Каляска (1836)“ и „Записки на един луд (1935)“.

една от най-любимите ми. както и самата авторка. пустата романтика не умира

Наистина книгата е прекрасна. Със сигурност различна като структура и много емоционална.

странна и наистина различна от останалите й книги, но си има своите добри моменти. на мен лично ми хареса. само края малко е претупан…

С правописа на последната дума в коментара си изби рибата, брато. Бяга ти семантиката на елементарни понятия, колкото и да гледаш отвисоко на „детско-юношеската литература“.

И все пак да кажа,че говорим за литература, а не за философия, физика или приложна математика. Удоволствието е в четенето и никой никого не задължава да си „троши главата“. Щото едва ли не почвам да се чувствам виновен след твоя коментар, че съм надрастнал юношеската литература и смятам, че нейните ползи се изчерпват с минаване на оня вълшебен период,на който казваме детство. Всичко останало и „детето в себе си“ си е чиста проба невръстения.

Прекрасна книга! Стилът е образен и лек, а повествованието тече живо и увлекателно. За това допринасят и многобройните диалози, които звучат толкова естествено — нещо, което много ценя в една художествена книга. В това отношение „Да убиеш присмехулник“ може да служи като учебник по увлекателно писане. Сюжетът обаче наистина е предсказуем и малко плосък, което е и основната слабост на книгата, но пък южняшката атмосфера, поднесена толкова хумористично въпреки сериозната тема напълно изкупва този грях. Без грам угризение бих поставил тази книга редом до „Спасителят в ръжта“, за който в общи линии може да се каже същото.

Всъщност пиша този коментар, защото по-горе видях някои хора да твърдят, че детско-юношеската литература някак стояла по-долу от „сериозната“ литература, и това искрено ме ядоса. Едни от най-прекрасните и мъдри книги, които съм чел и които са оказали най-голямо влияние в живота ми, са именно детско-юношески. И много пъти съм си мислил, че дори днес, когато вече не съм дете, нито юноша, по-голяма полза бих имал от това да препрочета „Пипи Дългото чорапче“, отколкото да троша главата си над писанията на Камю, Хесе или Маркес, да ме прощават почитателите им…

Защо първата книга от поредицата липсва?

Страхотна книга, много е интересна и поучителна, препоръчвам я на всеки, особено на тези, които се интересуват и искат да подобрят уменията си за общуване с другите хора!

Според мен нищо не трябва да се „изгаря“ и изтрива или отрича само защото е различно от наложеното от матрицата статукво. Важно е да умеем да слушаме и да мислим!

Това,че е истина ли ,Ви подразни???

Това е един от най-любимите ми детски романи, истинска класика! Препоръчвам на всяко хлапе да прочете тази невероятна история (както и на всеки, който смята че не е изгубил детското в себе си:) ).

Поздрав за мислещите хора, които не приемат нищо за дадено само защото е написано в една книга, а изграждат свободно мнение на база на собствения опит и натрупани знания!

Аз предлагам да издириш всички екземпляри на скверното слово и да ги изгориш публично. За назидание!

Много обичам такива истории. Романтика, трудностите, през които преминава любовта, грешките и прошката. Не е като в истинския живот, но за мен книгите са за това — да отидеш в друг свят.

НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ.ПРЕКРАСНА ЛЮБОВ.