Серафим от Йордан Йовков
Беше ми приятно,докато го четях.
Див и опасен от Тами Хоуг
Страхотна книга! Не я пропускайте!
Парфюмът от Патрик Зюскинд
Прочетох я преди 2–3 години,бях меко казано изненадан!Изненада ме факта,че съм мислил (може би съм си изградил мнение от други книги и филмите със сюжет от този период,че всичко във Франция е било лукс и разкош,наконтени дами и т.н.), ограмотих се и се оказа се,че първият известен французин,който се е изкъпал е Луи 14,в края на 17 в.,(предполагам обикновените хора изобщо не са се къпали до края на 18в.),тогава са се събрали всички важни особи и са гледали със страх какво ще се случи с него,защото са мислели водата за опасна за здравето.Парфюми са се използвали в дворците,защото вонята била ужасяваща,дори се казва,че самата воня е можела да те убие.В действителност екскрементите са се изхвърляли през прозорците направо на улицата,не са и бързали да погребват труповете,стояли са със седмици на улиците,било е страшно!Подобно,ако не и по-лошо е било положението и в Англия,англичаните и до днес са известни с ниската си хигиенна култура.След това прочетох едно есе,в което се споменава за Х.Дерншвам ,който е описал най-ранната позната обществена баня в България,София (1535г.) . Авторът го намирам за изключително смел и находчив,защото според мен (поне аз така ги интерпретирам нещата) точно върху това е искал да акцентира,а именно вонята на една голяма и силна европейска страна,към която, бидейки немец може би не храни особено добри чувства :) .И така,освен изключително интересно четиво,написано по уникален начин,което прочетох на един дъх,успях да погледна и от друг,непознат за мен ъгъл на Франция,а и съм горд,че 2 века по-рано в България е имало много обществени бани,хигиената е била на съвсем друго ниво,което показва кой какво наследство носи.
Любов от Елиф Шафак
Книгата е много интересна, увлекателна и поучителна. Признавам, че и при мен началото на прочита започна малко тегаво, но впоследствие ме грабна и въвлече в своята история. Мисля, че от тази книга, човек може да поеме толкова — колкото е готов, т.е. колкото малко, толкова и много можеш да получиш и обратно съответно.
Изнасилване! Изнасилване! от Чарлс Буковски
Много хубава история, добре измислена и завладьваща. Браво! Края беше малко безсмислен, но като цяло е много добра!
Машина за ебане от Чарлс Буковски
Много глупаво „произведение“, никакъв смисъл, никаква поука, но пък става за разведряване и малко фантазиране.
Великият лов от Робърт Джордан
прекрасно, прекрасно… най-сетне нещо да ме развълнува. а има още толкова книги от тази поредица — просто нямам търпение да ги прочета :)
Много самотна и секси от Норма Дж. Смит
Наистина свежа история, с голяма доза хумор. И мен ме разсмя на глас на доста места. Много разтоварваща от мизерното ни всекидневие.
Окото на света от Робърт Джордан
донякъде си прав, защото наистина към края историята малко се разточва и става доста объркана, но пък „Властелинът“ е на километри по-надолу в моята класация. А и вече има край на „Колелото“, така че — който си пада по хубавото фентъзи — горещо, ама горещо му я препоръчвам. Все пак — чела съм поредицата 3 пъти и ще я прочета пак. Няма по-хубаво фентъзи от това, а съм чела доста
Каменното яйце от Петър Бобев
Гениално ! В месеца когато се навършиха 100 години от рождението на Великия Разказвач — Дълбок Поклон пред Вселената Петър Бобев !
Огледалце, огледалце от Дона Джулиан
Съгласна съм с горния коментар,трябва да се прочете.Държи в напрежение до края!Жалко,че няма други качени книги на авторката!
Мъжете са от Марс, жените — от Венера от Джон Грей
Книгата е много полезна и с моите само 26 години семеен стаж ще кажа, че всичките ни скандали стават точно по описаните начини и причини. Само се дразня, че винаги се очаква жените да се променят, а мъжете не се и опитват. Или ако СЛУЧАЙНО прочетат книгата (както изглежда прежде- коментиращия) я намират за обидна и даже не се замислят колко истини има в нея.
Прикованият Прометей от Есхил
Защото е статична и има твърде много патос. Софокъл е много по-умел. Аз лично откривам достойнства и у Есхил, но не всички читатели го приемат еднозначно.
Много хубава трагедия, също и много поучителна. Странно защо има толкова ниска оценка…
Рама II от Артър Кларк, Джентри Лий
Огромно разочарование. Все едно е писано от друг автор. Реших да препрочета цялат поредица, забравил, защо в детството си я бях отхвърлил. Вече досещам за мотивите си. Поне 70% от книгата представлява дебилен и низък интригантски любовен роман. Първите няколкостотин страници могат да се прескочат и читателят не би разбрал даже за липсата им. Абсурдни до слабоумие ситуации — среща с извънземна, високотехнологична раса. Първо далечно пътуване от един век, планове за остри действия на чужда територия и (спойлер) се включват 20% журналисти, цивилни и каква ли не друга паплач. Очевидна психическа нестабилност в няколко члена, липса на записващи устройства, сексуални интриги, бавно развиващ се командир- генерал- алтруист…На цивилна манекенка се дават първостепенни задачи за изпълнение. Капитанът с целия екипаж се налива с алкохол в чужд космически кораб, Щаб-квартирата на Земята си нямали на представа как да заменят лиспващия капитан и млъкват за седмици, като оставят мисията на самотек. Манекенката-проститутка-журналистка е назначена за главен съветник и заместник командир, който даже поема секретните комуникации и свръзките с Щаба… Екипажът ходи по светски партита и се налива с алкохол в деня преди заминаването!!! — поне 6 месеца преди полет, космонавтите дори и сега не контактуват с външния свят, поради опасност да се качат заразени на полета. Командирът всъщност няма заместник?!!!, а кой поема функциите му, когато е на мисия на повърхността или почива?!!! Мога да изброя цяла страница абсурди, но впе1атленията ми от книгата са отвратителни. Давам оценка 2, но за автор от такъв калибър, това е недопустимо.
Да убиеш присмехулник от Харпър Ли
Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбираш от уеб-дизайн или от кънтент мениджмънт. Не от детство. Аз утре мога да създам сайт ядрени реактори с разтопена сол… сещаш ли се?
Останалото няма да коментирам, нт е изчерпал въпроса.
Данаиле, Данаиле-е-е…
Х. Лий е жена!
А да сравняваш Харпър Лий със Селинджър е същото, както ония блондинки дето сравняват Коелю с Екзюпери.
Толкоз жално, че чак смешно.
Вече няколко пъти съм подарявал тази книга на познати юноши (два пъти в английски оригинал). Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбирам нещо от „детско мислене“. И да, Х. Лий се е справил великолепно със задачата да разкаже история от името на дете, а също да покаже един добър пример за подражание (понеже децата винаги искат да подражават на възрастните) в образа героя си Атикус. По повод на един горен коментар — Селинджър е макар само едно стъпало, но по-ниско от Лий. А впрочем „Спасителят в ръжта“ беше настолната ми книга за един период от около 10 години.
И нещо за „харесването и нехаресването“ на книгата. Трябва човек да има в себе си нещо от Атикус, за да изпита удоволствието да погледне света през очите на Скаут. Така поне мисля аз :)
Шинел от Николай Гогол
„Шинел“ е чат от „Петербургски повести“. Повестите са шест. Те са „Невски проспект (1842)“, „Нос (1836)“, „Портрет (1842)“, „Шинел (1842)“, „Каляска (1836)“ и „Записки на един луд (1935)“.
Сега и завинаги от Джудит Макнот
една от най-любимите ми. както и самата авторка. пустата романтика не умира
Читателски коментари