Читателски коментари

Беше ми приятно,докато го четях.

Страхотна книга! Не я пропускайте!

Прочетох я преди 2–3 години,бях меко казано изненадан!Изненада ме факта,че съм мислил (може би съм си изградил мнение от други книги и филмите със сюжет от този период,че всичко във Франция е било лукс и разкош,наконтени дами и т.н.), ограмотих се и се оказа се,че първият известен французин,който се е изкъпал е Луи 14,в края на 17 в.,(предполагам обикновените хора изобщо не са се къпали до края на 18в.),тогава са се събрали всички важни особи и са гледали със страх какво ще се случи с него,защото са мислели водата за опасна за здравето.Парфюми са се използвали в дворците,защото вонята била ужасяваща,дори се казва,че самата воня е можела да те убие.В действителност екскрементите са се изхвърляли през прозорците направо на улицата,не са и бързали да погребват труповете,стояли са със седмици на улиците,било е страшно!Подобно,ако не и по-лошо е било положението и в Англия,англичаните и до днес са известни с ниската си хигиенна култура.След това прочетох едно есе,в което се споменава за Х.Дерншвам ,който е описал най-ранната позната обществена баня в България,София (1535г.) . Авторът го намирам за изключително смел и находчив,защото според мен (поне аз така ги интерпретирам нещата) точно върху това е искал да акцентира,а именно вонята на една голяма и силна европейска страна,към която, бидейки немец може би не храни особено добри чувства :) .И така,освен изключително интересно четиво,написано по уникален начин,което прочетох на един дъх,успях да погледна и от друг,непознат за мен ъгъл на Франция,а и съм горд,че 2 века по-рано в България е имало много обществени бани,хигиената е била на съвсем друго ниво,което показва кой какво наследство носи.

Книгата е много интересна, увлекателна и поучителна. Признавам, че и при мен началото на прочита започна малко тегаво, но впоследствие ме грабна и въвлече в своята история. Мисля, че от тази книга, човек може да поеме толкова — колкото е готов, т.е. колкото малко, толкова и много можеш да получиш и обратно съответно.

Много хубава история, добре измислена и завладьваща. Браво! Края беше малко безсмислен, но като цяло е много добра!

Много глупаво „произведение“, никакъв смисъл, никаква поука, но пък става за разведряване и малко фантазиране.

прекрасно, прекрасно… най-сетне нещо да ме развълнува. а има още толкова книги от тази поредица — просто нямам търпение да ги прочета :)

Наистина свежа история, с голяма доза хумор. И мен ме разсмя на глас на доста места. Много разтоварваща от мизерното ни всекидневие.

донякъде си прав, защото наистина към края историята малко се разточва и става доста объркана, но пък „Властелинът“ е на километри по-надолу в моята класация. А и вече има край на „Колелото“, така че — който си пада по хубавото фентъзи — горещо, ама горещо му я препоръчвам. Все пак — чела съм поредицата 3 пъти и ще я прочета пак. Няма по-хубаво фентъзи от това, а съм чела доста

Гениално ! В месеца когато се навършиха 100 години от рождението на Великия Разказвач — Дълбок Поклон пред Вселената Петър Бобев !

Съгласна съм с горния коментар,трябва да се прочете.Държи в напрежение до края!Жалко,че няма други качени книги на авторката!

Книгата е много полезна и с моите само 26 години семеен стаж ще кажа, че всичките ни скандали стават точно по описаните начини и причини. Само се дразня, че винаги се очаква жените да се променят, а мъжете не се и опитват. Или ако СЛУЧАЙНО прочетат книгата (както изглежда прежде- коментиращия) я намират за обидна и даже не се замислят колко истини има в нея.

Защото е статична и има твърде много патос. Софокъл е много по-умел. Аз лично откривам достойнства и у Есхил, но не всички читатели го приемат еднозначно.

Много хубава трагедия, също и много поучителна. Странно защо има толкова ниска оценка…

Огромно разочарование. Все едно е писано от друг автор. Реших да препрочета цялат поредица, забравил, защо в детството си я бях отхвърлил. Вече досещам за мотивите си. Поне 70% от книгата представлява дебилен и низък интригантски любовен роман. Първите няколкостотин страници могат да се прескочат и читателят не би разбрал даже за липсата им. Абсурдни до слабоумие ситуации — среща с извънземна, високотехнологична раса. Първо далечно пътуване от един век, планове за остри действия на чужда територия и (спойлер) се включват 20% журналисти, цивилни и каква ли не друга паплач. Очевидна психическа нестабилност в няколко члена, липса на записващи устройства, сексуални интриги, бавно развиващ се командир- генерал- алтруист…На цивилна манекенка се дават първостепенни задачи за изпълнение. Капитанът с целия екипаж се налива с алкохол в чужд космически кораб, Щаб-квартирата на Земята си нямали на представа как да заменят лиспващия капитан и млъкват за седмици, като оставят мисията на самотек. Манекенката-проститутка-журналистка е назначена за главен съветник и заместник командир, който даже поема секретните комуникации и свръзките с Щаба… Екипажът ходи по светски партита и се налива с алкохол в деня преди заминаването!!! — поне 6 месеца преди полет, космонавтите дори и сега не контактуват с външния свят, поради опасност да се качат заразени на полета. Командирът всъщност няма заместник?!!!, а кой поема функциите му, когато е на мисия на повърхността или почива?!!! Мога да изброя цяла страница абсурди, но впе1атленията ми от книгата са отвратителни. Давам оценка 2, но за автор от такъв калибър, това е недопустимо.

Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбираш от уеб-дизайн или от кънтент мениджмънт. Не от детство. Аз утре мога да създам сайт ядрени реактори с разтопена сол… сещаш ли се?

Останалото няма да коментирам, нт е изчерпал въпроса.

Данаиле, Данаиле-е-е…

Х. Лий е жена!

А да сравняваш Харпър Лий със Селинджър е същото, както ония блондинки дето сравняват Коелю с Екзюпери.

Толкоз жално, че чак смешно.

Вече няколко пъти съм подарявал тази книга на познати юноши (два пъти в английски оригинал). Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбирам нещо от „детско мислене“. И да, Х. Лий се е справил великолепно със задачата да разкаже история от името на дете, а също да покаже един добър пример за подражание (понеже децата винаги искат да подражават на възрастните) в образа героя си Атикус. По повод на един горен коментар — Селинджър е макар само едно стъпало, но по-ниско от Лий. А впрочем „Спасителят в ръжта“ беше настолната ми книга за един период от около 10 години.

И нещо за „харесването и нехаресването“ на книгата. Трябва човек да има в себе си нещо от Атикус, за да изпита удоволствието да погледне света през очите на Скаут. Така поне мисля аз :)

„Шинел“ е чат от „Петербургски повести“. Повестите са шест. Те са „Невски проспект (1842)“, „Нос (1836)“, „Портрет (1842)“, „Шинел (1842)“, „Каляска (1836)“ и „Записки на един луд (1935)“.

една от най-любимите ми. както и самата авторка. пустата романтика не умира