Читателски коментари

Придържайте се към мнение за книгата, а не коментари на потребители. Различието в мненията не е основание за нападки. И никой не е длъжен да харесва същото, което се харесва на друг. Всеки има право да каже, че нещо не му харесва, без значение дали има принос, дали е безплатно/платено и т.н. Нарушавате точки 2, 3, 4 и 5 от правилата!

@ slawkow -> След като сте компетентен по темата съвършенство, защо не преведохте книгата безплатно и не доказахте още преди месеци, какво е съвършенство и съвършен превод на целия свят? Колко книги преведохте съвършено и предложихте безплатно? На много места по света хората благодарят за благотворителната или безплатна дейност, ценят я и я уважават.

Който не харесва чужд несъвършен превод, не обижда несъвършения по негово виждане безплатен превод, а просто не го чете или доказва, какво е това съвършен превод на света.

Който не харесва сам си купува книгите в оригинал и си ги чете, ако пожелае превежда и предлага безплатно труда си, за да оценят другите съвършенството му. Една книга

днес не струва кой знае какво на книжния пазар, примерно 20 евро, така че не си струва щом някой не харесва да си спести 20-те евро и да чете несъвършени фен преводи…

Който не харесва или не цени, просто подминава и чете друго или сам влага пари и си купува това, което е съвършено по негов вкус и убеждение.

Колкото хора по света, толкова и различни гледни точки.

Едва ли някой професор по филология или лингвистика в университетите (дори в България) би си позволил да твърди, че съществува съвършен превод :)

За жалост подобни „философски“ дискусии зачестяват в читанка (примерно Алекс Кош).

И още веднъж благодаря за превода.

Аз не бих седнала да превеждам за българския читател безплатно нови книги от чужд език. Бих си купила книгата и прочела, но не и вложила толкова труд и време за превод за други чужди хора. Затова и ценя труда, жертвата и ентусиазма на такива фен преводачи :)

П.С.: За роба, свободата и перфекционизма има десетки цитати през вековете, те не биха допринесли нищо за даден фен превод в читанка или другаде.

Яне Сандански е казал : — Робът се бори за свобода , а свободният за съвършенство . Не знам в коя от всички чужбини живеете , но няма такова място по света в което ще ти кажат Браво за лошо свършена работа . Критиката не е оплюване , а начин да се постигне съвършенство .

Благодаря за превода.

До критиците: Не мога да разбера манталитета в България. Живея от от години в чужбина и такова неблагодарно „нещо“ няма. Някой сяда, губи време, превежда без пари… и публикува без пари. Веднага ще се намери някой в България да има претенции и който ще тръгне дребнаво да критикува. Който не харесва, не чете без пари. Или си купува сам книгите в оригинал или си ги намира по друг начин. Или сам сяда и превежда и предлага своя превод.

Не знам дали ми харесва точно тази авторка, но при този кът на исторически любовни романи

в Читанка ,които въобще ми харесват, си ги препрочитам през 7–8 години. Добре ,че с руския и испанския съм добре и си свалям от руски и испански сайтове . Тъй като в последно време книгите ги слушам на слушалки от телефон ,който използва само Wi-Fi, докато пътувам,ще се съгласите ,че е по удобно книгите дава на български език. Друго си е.И се питам защо преводачите не използват руските и други сайтове.Толкова много хубави непредвидени книги има от всички жанрове.

/Вълчицата/

Аз пък съм сигурна,че дук и херцог е едно и също.В Испания ранга на английските херцози са дукове и дукеси.

Пратих лично съобщение относно корицата. В текста аз съм използвала играта на думи с „космобиольохмани“. Биолозите в текста са наричани подигравателно „биольохмани“, а лабораторията им — „микробиольохманска“. Следващите книги от поредицата са „Космоеколухи“, „Космопсихолухи“, „Космотехнолухи“ и т.н., и за тях не вървеше да са „Космоеколъци“ или „Космотехнолъци“. А и героите не са балъци, по-скоро са си едни симпатични льохмани :)

Имах предвид „снимка на корицата“, разбира се… Но така става, когато човек свикне да използва електронни варианти на всичко… ;)

Да, съгласен съм, че авторите са имали предвид пренебрежително отношение към поставяне на лимона. Но тук има една тънкост — глаголът „кидать“ има и преносно значение, напр. „его кидает в жар и холод“. Докато „хвърли“ или „метне“ нямат такова, поради което използването им създава усещане за нелогично действие — хвърлено в чая парче лимон ще предизвика изплискване на течност от чашата. Мисля, че „пусне“ вместо обичайното „постави“ също предава, макар и отчасти, въпросното пренебрежително отношение. Не съм сигурен, но ми се струва, че използването на „зор“ като наречие е архаизъм или диалектна форма…

Относно синтактичните грешки — за мен обикновеният spell checker на MS Word или Libre Writer не е достатъчен. Обикновено когато обработвам текстове, след това ги минавам и през IDI Spell Checker — чудесна българска програма, но авторът и очевидно страда от остра форма на цифромания, така че мога да Ви пратя линк за сваляне на „излекуваната“ portable версия, ако желаете.

И една лична молба: бихте ли ми дала линк към снимка на обложката без надписи (или, още по-добре, към .PSD, .PDF, .CDR или .AI файл, в който надписите са на отделни слоеве)? Защото аз все пак предпочитам заглавието „Космобиолъци“ и бих желал да си персонализирам електонния си екземпляр за лична употреба. Благодаря предварително!

Благодаря за оценката! По първата забележка — използваната дума в оригинала е „кидать“, което си е точно „хвърлям“ и според мен авторите са искали да наблегнат на кощунството да се хвърли пренебрежително резенчето лимон в чая. Може би трябваше да използвам „мятам“, като че ли по-добре звучи в случая. Относно предлога „във“ — напълно си прав. А по третата забележка — „зор“ в случая е наречие и би трябвало да е без предлог. „Като нареч. Диал. Много трудно, с голямо усилие. — Той се тръкна веднъж край гражданлъка и зор вече ще се омърси с нашенска работа — намигна Марин Машиниста. В. Нешков, Н, 385.“

Всъщност колкото пъти да прочета текста, все си намирам по някоя грешка. Например, нямам обяснение как съм могла да напиша „стъпЪлца“ и да не го хвана с коректорската програма или пък „за дълго“, вместо като наречие да го напиша слято. Надявам се обаче, че съм успяла да предам добре цветистия стил на авторите и че ще се забавлявате с книгата като мен!

Много интересен разказ и доста оригинален. По принзип приказките на Вилхем Хауф — и за джуджето Дългоноско, и за Студеното сърце — ползват фолклора, но въпреки това са доста оригинални.

Но аз си спомням, че съм чел и друг превод на песничката (цитирам по памет):

Съкровищнико в елховия лес

от векове живееш ти до днес

богат си ти в леса безпределен

и щедър към родените в Неделя

„Следите остават“ и „Произшествие на тихата улица“ . Една разходка в нашето детство и детството на нашите бащи и дядовци. После обиколка из свободен свят. Малко посредствена история и език. Не знам дали е реален случай в Лом, но е плоскичко. Става за запушване на събота и неделя. Нищо потресаващо. Като цяло Емил Андреев е доста прехвален за мен. „Стъклената река“ също не е нещо за запомняне. Средна работа.

Това се явява, като продължение на " Съдба" Имитации ( неуспешни), в стил Нора Робъртс… Жалко. Можело да станат добри книги, ако ги беше писалнякой друг.

Глупави правописни грешки. Моркова се стърже, не се стържИ. Що се отнася до книгата, стила е като на шестнадесет годишна ученичка. Банална идея, наивно написана.

Имам леки забележки по превода — например „се задави с лимоновото резенче (да го хвърли в чая“ би трябвало да бъде „да го пусне“, защото никой не хвърля лимона в чая, „Нали ти останаха приятели на военните бази?“ би трябвало да бъде „Нали ти останаха приятели във военните бази?“, „а тел от никелид титан на външните планети зор ще намеря“ би трябвало да е „със зор ще намеря“ (в оригинала „хрен достанеш“), или, ако превеждаме по смисъл — „познай кога ще намеря“…

Но като цяло преводачката се е справила много добре, бих оценил труда и с 5 по шестобалната скала, а по-претенциозен критик от мен в сайта надали има ;) Така че — благодарности от мен за положения pro bono труд!

Добре казано, напълно съм съгласен. Това важи за цялото му творчество.

Преводача да измисля заглавия , когато сам напише книга . Разбирам идеята Ви с играта на думи , но при използваното от преводача заглавие такава липсва .

Много се радвам, че след дискусиите във форума книгата вече е в завършен вид. Благодаря на преводача и екипа на сайта за положения труд.

Преводачът беше пуснал цяла тема във форума, за да се допита до уважаемите читатели как им звучи заглавието „Космобиольохмани“ на български, за да се запази играта на думи. Вследствие предложенията за „Космобиолъци“ и т.н., които не звучаха особено добре, преводачът в крайна сметка реши да остави заглавието „Космобиолози“, а поредицата да е „Космически льохмани“.

Преводачът е допуснал грешка още при заглавието . Не е космобиолози , а космоглупаци . Няма смисъл да чета по-нататък при такава неграмотност .