Читателски коментари

книгата е много хубава. краят е интересен и много завързан.

Браво! Нова светлина върху семейството на Холдън К.! Благодарности!

Историята е хубава, но на моменти поведението на някои от героите е страшно нелогично и изнервящо. Особено на главната героиня. То бива инат, то бива тряскане на врати, то сълзи, то хвърляне на ключове…Много дразнещо и инфалтилно поведение! Да не говорим, че някои от случките бяха напълно излишни и не на място. Като ноща на гробището. Какво имаше общо със сюжета така и не разбрах.Малко „незапочната и недовършена“ ми се стори книжката.

За Бога…. Не четете тази простотия. Това е подигравка с четящите люде.

Моля за извинение, допуснала съм чисто техническа грешка в предходния си коментар. Родителите на Марая би трябвало да са родени около 1966–1967 година и се запознават през късния социализъм. Но това не променя всичко останало, което съм казала за този период.

То бива, бива захаросано съдържание, ама авторката е прекалила. Героите направо плуват в сироп от щастие. Да имаше поне някакъв конфликт, да повярваме, че е част от живота. Получава се нещо като социалистически реализъм — конфликтът е между доброто и по-доброто. Но това е по-малкият проблем, други неща ми се набиха на очи и нещо не ми се вързва развитието във времето. И двете книги са издадени през 2016 г. и се казва черно на бяло, че героинята Марая е на 27 години. Значи, че е родена най-късно през 1989 г. Следва, че родителите ѝ се запознават някъде през 1987–1988 г. Да попитам, ако можех и самата авторка — през тези години какви частни фирми и магазини биха могли да притежават родителите на Марина, майката на Марая? В какъв частен магазин за парфюми би могла да работи Марина в Бургас? Кой можеше да открие собствен ресторант? Кой можеше да си позволи собствено жилище през социализма, дори да има пари, ако не е някакъв важен партиен другар-номенклатурчик или ако това жилище не му е дадено от предприятието, в което работи, или от общината, при това след години чакане? За собствена кола също се чакаше с години — ако нямаш някой роднина на Запад, който да ти я подари. Авторката знае ли колко фиктивни разводи имаше тогава, за да се запази едното жилище — защото всяко семейство имаше право да притежава само едно жилище. Ами как е възможно Марина, за която в първата книга се казва, че е на 22 години /т.е. родена някъде около 1975–1976 г./ да учи в УНСС, при това Маркетинг и мениджмънт. Ако авторката не знае, да ѝ припомня, че преди 1989 г. това учебно заведение се наричаше Висш икономически институт „Карл Маркс“, а за тези специалности тогава никой не беше и чувал. Въобще доста анахронизми установих, но най-големият за мен е сребърната сватба на Марая. По най-груби сметки: 2016 г. + 25 години от сватбата = 2041 година. Направо скок в бъдещето! Няма ли редактори в това издателство, за да установят всичко това?

„The gentlemen from the West had at last been constrained to acknowledge that a college for the training of diplomats was as necessary as law schools are for the training of barristers“

barrister e преведно като „барман“ — това наистина ли е официален превод?

книгата е хубава. малко късичка ми се видя обаче

Благодаря.Ползвах първия ви стих в Спасители на плажа 7 сезон 22 последна серия.

Много скучна! Едва я прочетох!

Да ви кажа чесно не ми хареса не любовен роман за мен а една приказка за тая авторка и писателка е слаба книга.

До Asi,

Изобщо не сте прав(а). Това, че хората са дали единица, не значи, че се недобронамерени, нито че не обичат да четат. Това, че авторът е Нобелов лауреат, не значи нищо. Жан-Пол Сартр например е отказал своята Нобелова награда. Защо хората, които не са харесали романа, да си спестят оценките? Като не им е харесал, е по-добре да кажат, за да може хората, които ще четат романа, да знаят, че има хора, на които той не е харесал.

много хубава книга с неочакван край. има си всичко — романтика, интриги, убийства.

Е, прочетох я.Но съм съгласна с „amor“.Бавно действие ,скучна книга.

В романа преобладават няколко чувства: безнадеждност, нещастие, разкаяние, срам. Читателят на XXI век трябва да се помъчи, за да прочете романа, докато го чете ще си казва ,,много скучна книга" но накрая ще усеща величието на ,,Престъпление и наказание".

Това е първата книга на Достоевски, която прочетох. Много красива книга!

романът започва като по Агата Кристи, но за съжаление не е много интересен. Главния герой е описан като ужасен егоист и гадняр, а тя въпреки че е много наранена не му се дърпа изобщо. леко абсурдно е. става интересно чак на края когато убиеца се разкрива.

Чудесна книга за прехода в България през 1990 — 1991 г., за университетския живот и нравите човешки у нас и в Америка.

Благодаря!

На мен ми хареса, забавна и приятна.

историята беше интересна. до края не се сетих кой е убиеца, но като цяло ми беше малко скучна и излишно разтеглена. и тук отново се повтаря едно от любимите на Нора Робъртс проблеми с майката на главната героиня. иначе много ми допадна любовната история. тя беше най-добре изпипана.

Тази книга я прочетох на 24 години. Помня, че ми хареса и допадна. Кърт си е майстор на моменти, но не винаги. Тази беше топла творба за забранена любов и отчаяние. Добре написана с лични подскоци и забивки. Алейййй хоп! Хубава книга!