Това се явява, като продължение на " Съдба" Имитации ( неуспешни), в стил Нора Робъртс… Жалко. Можело да станат добри книги, ако ги беше писалнякой друг.
То бива, бива захаросано съдържание, ама авторката е прекалила. Героите направо плуват в сироп от щастие. Да имаше поне някакъв конфликт, да повярваме, че е част от живота. Получава се нещо като социалистически реализъм — конфликтът е между доброто и по-доброто. Но това е по-малкият проблем, други неща ми се набиха на очи и нещо не ми се вързва развитието във времето. И двете книги са издадени през 2016 г. и се казва черно на бяло, че героинята Марая е на 27 години. Значи, че е родена най-късно през 1989 г. Следва, че родителите ѝ се запознават някъде през 1987–1988 г. Да попитам, ако можех и самата авторка — през тези години какви частни фирми и магазини биха могли да притежават родителите на Марина, майката на Марая? В какъв частен магазин за парфюми би могла да работи Марина в Бургас? Кой можеше да открие собствен ресторант? Кой можеше да си позволи собствено жилище през социализма, дори да има пари, ако не е някакъв важен партиен другар-номенклатурчик или ако това жилище не му е дадено от предприятието, в което работи, или от общината, при това след години чакане? За собствена кола също се чакаше с години — ако нямаш някой роднина на Запад, който да ти я подари. Авторката знае ли колко фиктивни разводи имаше тогава, за да се запази едното жилище — защото всяко семейство имаше право да притежава само едно жилище. Ами как е възможно Марина, за която в първата книга се казва, че е на 22 години /т.е. родена някъде около 1975–1976 г./ да учи в УНСС, при това Маркетинг и мениджмънт. Ако авторката не знае, да ѝ припомня, че преди 1989 г. това учебно заведение се наричаше Висш икономически институт „Карл Маркс“, а за тези специалности тогава никой не беше и чувал. Въобще доста анахронизми установих, но най-големият за мен е сребърната сватба на Марая. По най-груби сметки: 2016 г. + 25 години от сватбата = 2041 година. Направо скок в бъдещето! Няма ли редактори в това издателство, за да установят всичко това?
Моля за извинение, допуснала съм чисто техническа грешка в предходния си коментар. Родителите на Марая би трябвало да са родени около 1966–1967 година и се запознават през късния социализъм. Но това не променя всичко останало, което съм казала за този период.
Не е зле, но ми дойде твърде „равно“. Няма емоция някак и не ме държа в леко напрежение. Това си е лично мое предпочитание за книгите, които харесвам, но иначе книгата е хубава.
От автора:
Уважаеми читатели,
От коментарите разбирам, че не е усетено истинското послание на романите ми. Това е художествено произведение „описва частично или изцяло обекти или събития, които не са действителни, а въображаеми — измислени от автора“. Моите романи са единствени по рода си, защото са наистина „захаросани“, позитивни и добронамерени. Периодът, в който ги писах бях смазващо разочарована от мои близки. Писането беше моя начин да се справя със ситуацията. Всичко, което чувствах като негатив, превръщах в позитив. Представях си това, което бих искала да е животът ми. За съжаление, повечето хора харесват драмите, предателството и всичко пошло. Колкото по-драматични са събитията, толкова по-добре се възприемат като реалност. Аз предпочитам поне за час да се пренеса в измислен розов свят, където доброто се среща с доброто и няма напрежение и драма.
Ако някой иска да се пренесе в света на вълшебството може да го направи.
Всичко написано в романите ми е напълно постижимо, но повечето хора трябва да се променят. Не съм достатъчно наивна, за да мисля, че това е възможно.
Уважаема авторке, нищо уникално няма в твоите произведения, освен че са уникално наивни, плоски и захаросани — нещо като захарен памук, накиснат в захарен сироп :) Ако човек иска „да се пренесе в измислен свят, където няма напрежение и драма“ — може да чете Удхаус, Джералд Даръл, Кир Буличов… А ти, за да не бъдеш отново „смазващо разочарована от свои близки“, научи се да живееш според три основни принципа:
1. Няма вечни приятели, има вечни интереси.
2. Защо са ми, господи, врагове, като си имам приятели?
3. Който и да ти говори, каквото и да ти казва — всъщност става въпрос за пари.
Тогава изненадани или разочаровани могат да останат другите, а ти ще си щракаш с пръсти и ще си живееш живота щастлива и доволна.
Не съм чела „романите“ (нямам и намерение, де), но провокирана от полемиката тук, се натъкнах на следната „поезия“ от обидената авторка:
БЪДЕЩЕ
Бъдещето неизвестно, можем да направим интересно! С доброта, сърдечност и отворена душа, радост ще блести по нашите лица. Така и в бъдещите дни, щастието ще ни обкръжи! Когато си щастлив, за бъдещето не мисли! За тебе то ще е прекрасно и ти ще го виждаш ясно! Гледай напред с наслада, а бъдещето ще е твоята награда!
Бистра Петрова
Ами… какво да кажа — нещата са на ниво читалищна самодейност за деца до 10 години. Какви романи бе, братче?!
Странно и неестествено объркване на граматическите времена в началото.
Повторение на абзаци по смисъл.
Многословен диалог, нехарактерен при общуване между близки хора.
Плъзгане по повърхността на случващото се, изброяване на това станало, онова станало…
Липсва емоция и дълбочина в описанието на героите. Авторката е дистанцирана от това, за което пише. Прави го схематично. Като че ли дори на нея й е безинтересно и скучно.
Ненужни са обяснения като тези, че Матю е нарязал доматите, после останалите зеленчуци и ги сложил във фурната, сякаш някой го интересува това…Бла, бла!
Да му мислят читателите.
Според мен очарованието на едно художествено произведение е в стила и богатството на езика.
Тук стилът се изразява в протяжна регистрация на тривиалното всекидневие.
Роман няма. Къде са редакторите?!
Астролозите и езотериците ни съветват да формулираме желанието си така, все едно вече е реалност и да вярваме, че ще се сбъдне.
Доколкото разбирам, идеята на авторката е била именно с тази цел в цяла книга да опише мечтата си за щастлив живот. Може би с надеждата, че ще се сбъдне в действителност.
Пожелавам й го.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.