Читателски коментари

Buendia13: „…но да бяха преведени по по-скопосен начин.“

Напълно съм съгласен. Докато ги обработвах, и аз се ядосвах на това. Но ако си спомняте, през 90-те, всичко беше обект на бързо забогатяване и книгите не бяха изключение. Издателства никнеха и си отиваха като гъби след дъжд. Много от тях дори не включваха в книгите си кой е преводачът им.

Понякога като сканирам, се опитвам да оправя поне очевидните неща, особено ако имам оригинала на английски под ръка и смисъла е съвсем друг. Много се ядосвам на непреведени думи или необяснени под линия. Как звучи „…и той каза кратко «хелоу»!“ вместо „…и той каза просто «здрасти»!“. Друг случай от книгите на Мили Спилейн: „…и поръчах един хайбол.“ — толкова ли е трудно да обясниш под линия, че „high ball“ е коктейлно питие съдържащо уиски, газирана вода и джинджър ейл.

Както и да е. Просто мисля, че като полагаме така или иначе труд да редактираме сканирани лоши текстове, можем да се опитаме ВНИМАТЕЛНО да поправим някои неща, когато знаем какво правим, разбира се.

Книгите на Рекс Стаут са чудесни, но ми се ще да бяха преведени по по-скопосен начин.

Разказът е чудесен, но преводът е отвратителен. Освен това е доста орязан.

Иначе браво за труда.

Хари Потър е велика книга!..И най-хубавото е, че в едно интервю Роулинг казала, че смята да напише и осма част!!!!СУПЕР!..

Може ли Виктор Юго да е посредствен автор? Това може да го твърди само някой дебил и абсолютен лаик, иначе нямам обяснение. Христо Калчев е най-касовият писател в най-новата ни история и то при една жестока, дива конкуренция с англоезичната литература. При условия, когато българските издателства се гнусят от всичко българско, и това според мене е основното му достойнство — щом го четат, значи е успял да пробуди по някакъв начин интерес към българската литература, била тя булеварден вид или по-сериозна.Така че, Калчев си има своя голям принос в тези трудни времена за родната ни култура.

Ще бъда съвсем кратка — невероятно! Преди доста години съм чела тази книга, но……….дори сега я прочетох на един дъх!

И по този повод — благодаря на хората, които помагат на такива като мен, живеещи в чужбина да четат книги на български!!!!!!!!!

Мога да се подпиша под думите на адашката. Само годините ми са малко по-различни, но щом книгата се харесва на хора от всякакви възрасти, значи е добра. Не мога да кажа, че е най-хубавата книга за деца или юноши, но е интересна, динамична с ярки и живи образи и държи в напрежение от самото начало до последната дума. И не смятам че нищо не може да се научи от книгата — приятелство, саможертва, обич, лоялност… Наистина хубава приказка за пораснали деца.

Аз също не дочаках превода на седмата книга и я четох на английски, но хвърляйки тук там погледи върху т.нар. любителски превод, мога да кажа че е на професионално ниво. Браво — страхотни сте. Колкото до продължения, авторката е обещала нещо като книга с разяснения за всичко, което е останало неясно в цялото повествование.

Два дена ми отне четенето на „Непознати пътища“,а би ми се искало да са повече. Както всичко,написано от Дийн Кунц ,четивото е завладяващо,спиращо дъха ми.Бих искала да чета всичко ново от автора,тъй като пък всичко старо вече съм изчела или го имам в библиотеката си.Благодаря Ви!

Ако не ви е омръзнало да четете за нацистките тайни научни експерименти, бруталност и планове за възраждане на величието на ’чистата раса’, то „Денят след утре“ вероятно ще ви предостави няколко напрегнати часа.

Стилът на автора е приличен, диалозите и действието напомнят по-скоро сценарий за холивудски екшън, отколкото литературно произведение, но предполагам, такива са съвременните тенденции в писането на подобен вид неща.

Извънземни, тайни космически полети през трийсетте години и роботи липсват :)

Героите са комиксови или, както казвахме едно време, плакатни. Няма лошо. Правата линия е най-краткото разстоятние между две точки.

Действието се развива в средата на деведесетте и най-симпатичното нещо е пълното отсъствие на мобилни телефони, компютри и интернет. Просто е забава! Но имат радиостанции, така че спокойно…

Имам чувството,че това не е книга на Бюджолд.Нещо не ми се връзва.Много слаба,с елементарен сюжет.Странно!

Ох,такава брутална откровеност не ми е по вкуса.Може би,защото темата и без друго е преекспонирана…Всеки сам си избира пътя или всеки е избран за пътя си…Не знам.Но се чувствам някак гадно,сякаш съм омърсена.

Книгата е супер. Който не е чел нищо от Робин Кук много е загубил. Книгите му се четат на един дъх.

Това е книга, която съм търсил дълълго време и се радвам, че я открих!!!

За мен (тоест според моето скромно лично мнение без да имам нужда някой да го разяснява) Престъпление и наказание е книга с изключително много качества (да не ги изброявам и нямам предвид въобще ’стила’ да речем, а качества относно философия, психология, дълбочина, широта) и е сред най-добрите романи, писани някога без значение от темата, стила и така нататък.

Уникалността на „Престъпление и наказание“ е в това, че не бих могла да посоча друго произведение, което да се доближава до стила, езика и концепцията на този роман. Все пак най- блоизко до мисълта е да се прочетат други произведения на Достоевски…

Иначе аз бих предложила на Момчил „Парфюмът“ от Патрик Зюскинд. Отново история за един убиец, който може би ще оправдае…

Здравей,Гошо!Чак сега прочетох коментара ти(ама много съм бърза,а?).Ами съветвам те да почнеш книгите поред,като си сложиш розови очила за понякога невъобразимия превод и грубите грешки в изказа(вина и на преводача,и на редактора).Сюжетът е много интересен и вълнуващ,обаче се иска търпение и интерес към такава литература.Убедена съм ,че половината от читателите са харесали много книгите от поредицата,а другата половина се питат чий болен мозък ги е измъдрил и що за странни птици ги четат.В своя защита ще кажа,че съм израстнала с Междузвездни войни и братя Стругацки.За сведущите това обяснява всичко.

Не съм чела по-добра книга от друг автор. А, от Достоевски — поне от същиq ранг за мен са Братя Карамазови и Бесове.

Най-невероянната книга, която съм чела.. Прочетох я за 4-ти път и отново и отново ми е все така интересна.

Както винаги необикновено красива,оригинална и трогателна и леко хаплива,но самата тя-Мирена.Благодаря ти,че те има.

Много свеж разказ! Приятно съм изненадан! За съжаление обаче не сме запознати достатъчно с японската литература… Явно има какво да се прочете. Обикновено асоциацията за японска книга е хайку или самурайски фанатизъм. Тук откриваме нещо ново — човешки облик на жълтото лице.