Дамян Дамянов
Ти пак ме гледаш с ласкави очи…

Ти пак ме гледаш с ласкави очи

и питаш пак: „Боли ли те за нея?“

Тешиш ме за разтуха: „Не плачи!

Ще я забравиш!…Аз ще ти попея!“

И аз се стапям в нежния ти глас,

и аз забравям минали обиди.

Но милвам теб, а мисля за оназ,

която преди тебе си отиде.

Тя никога не милваше така,

тя като теб не можеше да пее,

но аз жадувам нейната ръка

и гледам теб, а виждам само нея!

Ах, твоята усмивка тъй добра

пред мен света отваря като книга,

но обичта ти — обич на сестра —

повярвай — за сърцето ми не стига!