Читателски коментари (за „Остров Тамбукту “ от Марко Марчевски)

  • 1. Михаил Михайлов (10 март 2008 в 21:16)

    Много е хубава книгата! Сташен роман и то български.

  • 2. Емилия Стефанова (27 март 2008 в 19:31)

    И на мен много ми хареса романа. Четох го преди няколко години, но го помня така сякаш сега съм го прочела. Много интересен, привлича вниманието веднага, а не като повечето книги, където трябва да прочетеш половината за да ти стане интересно. Страхотен, истинско приключение!!!!!

  • 3. Кристина (12 юни 2008 в 22:37)

    Четох този роман в детска възраст и помня, че много ме впечатли.Това е лю

    бимата ми книга.Ще я прочета отново.

  • 4. Петя (28 август 2008 в 13:55)

    Книгата е страхотна!!!В момента я чета и не мога да и се наситя!Препоръчвам на всеки,който чете това да я намери и да я прочете :D

  • 5. Лъчезар Лазаров (28 декември 2008 в 10:46)

    Прерасна книга! Четяха ни я в залато за отдих и масови мероприятия, когато бях в санаториума за ревматично болни деца в град Банкя, някъде през 1964 година??!!! И до ден днешен много сцени от сюжета са живи в съзнанието ми!

  • 6. Павел Андреев (15 март 2009 в 10:54)

    Една от най-добрите книги от моето детство. Чел и препрочитал съм я многократно. За съжаление се загуби при преместването ни от едно жилище в друго. Продава ли се някъде сега ?

    • 7. Людмил (17 март 2009 в 00:33)

      Аз я имам но съм я виждал по антикварните книжарници сега както няма пари хората много яко си продават книгите за съжаление

    • 8. Дани (17 април 2009 в 21:01)

      Купих си книгата преди месец на пл. Славейков. Втора употреба — 20 лв. Чела съм я като малка и помня колко интересна ми беше. Сега толкова години по-късно усещането е същото.

    • 17. Веселина (2 декември 2013 в 09:54)

      Имам я вкъщи. Мога да ти я подаря. Пиши ми тук. :)

  • 9. нт (9 юни 2009 в 01:29), оценка: 2 от 6

    Очаквах нещо като български аналог на „Наследникът от Калкута“. Прочетох един слаб и написан по ’Партийно’ поръчение приключенски роман. Краят на историята е поредната безобразна комунистическа пропаганда, претупан по жалък начин, поради невъзможността подобен род идеологическо ’четиво’ да се интегрира в жанра.

    Ако мнениетята ви за литература съвпадат с тези, които аз съм дал за други произведения на този сайт, може спокойно да прескочите „Остров Тамбукту“ от Марко Марчевски и да се насочите към други много по-добри образци на приключенско четиво. Ако пък търсите глуповата комунистическа пропаганда, мисля, лесно може да се намерят по-синтезирани произведения.

    Нивото тук е същото както на карикатурите изобразяващи американски войници, търкалящи се мъртво пияни с Кока-Кола по улиците на Западен Берлин след построяването на стената.

    Оценка: слаб. Много слаб.

    • 12. мм (14 юли 2011 в 00:15)

      Съгласен съм, пропагандата е очевидна.

      • 16. zlodeyski (19 юли 2012 в 04:38), оценка: 6 от 6

        Вие двамата, айде да не ви наричам точно какви, че ще ми изтрият коментара — като не ви харесва книгата, не я четете. Тази книга е от нашето детство, четяхме я и после играехме на двора на нея. Давахме я назаем на приятелите си — само на най-верните, които щяха да я пазят и да ни я върнат. Иначе не се даваше. Израснали сме с тази книга, затова я харесваме — ама била наивна, ама била пропагандна, ама такова, ама онакова. Е и, какво от това?

        Тази книга ни напомня, че сме били малки, че сме чели, а не сме киснали пред компютрите да играем Диабло или UT — а вие виждате само комунистическата пропаганда. И тук ли намерихте да се се оплаквате колко сте пострадали и колко тежко ви е било?

  • 10. Виолета (6 октомври 2009 в 14:33)

    Книгата е страхотна! Моята баба я е чела като млада и сега ми я препоръча. Много ми хареса. Препоръчвам я на всички.

  • 11. fulcrumbg (25 октомври 2010 в 20:59)

    Страхотна е, чел съм я като дете няколко пъти и сега пак я чета, и откривам толкова нови неща! Горещо я препоръчвам !

  • 13. Spellweaver (14 юли 2011 в 11:02)

    Вярно е, че има пропаганда, но това е характерно за доста от добрите произведения от това време. Опитай сега да четеш Иван Ефремов, където има доста пропагандни елементи. Но това прави ли го по-слаб писател? Друг пример е Хиперболоидът на инженер Гарин на Алексей Толстой — натъпкан догоре с партийна пропаганда, но ако се абстрахираш от нея, ще видиш страхотния начин по който Толстой описва какво би станало, ако така ценните сега метали, са достъпни като водата. А именно — тотален крах на обществото.

    Времето е било такова, ако искаш да ти издават книгите, трябва да отговаряш на определени критерии.

    Относно книгата, аз също я четох за първи път като дете и е един от най-добрите приключенски романи за мен. Най-ярък спомен ми е останал от чудесният начин по който автора описва сблъсъкът на две култури; както между тази на белите и жителите на Тамбукту, така и между нас — по -ориенталски насочените източни култури със западната такава.

    Изглежда при изчитането на доста съветска фантастика съм се научил да отсявам пропагандните елементи и да стигна до автора и книгата като литературно произведение. Искрено съжалявам, че пропагандата ти е попречила да се насладиш на чудесния приключенски роман, при това български.

    Другият път когато попаднеш на такова произведение, просто с усмивка подмини пропагандните пасажи като нещо което си е изживяло времето и вече няма място в съвременният свят. Може и да ти хареса.

    • 14. syb (11 декември 2011 в 16:46)

      Поздравления

      Достоен отговор на достоен човек

  • 15. Ясен Чернев (4 юли 2012 в 22:03)

    Oстров Тамбукту. Автор Марко Марчевски.

    Тази книга не е в списъка на книгите, които трябва да прочета през лятото, но аз получих препоръка от един блогър да я прочета. Действието се развива по време на Втората световна война. Удивително начало- млад българин завършил медицина попада в Александрия. Съдбата го среща с турчин роден в България, който му помага да си намери работа при един англичанин. Описанието на кръчмата на турчина — хлътнало под нивото на калдъръма прозорче, през което слабата дневна светлина едва се процежда… Описанието на задаващата се и връхлитащата малката яхта буря в Индийския океан — силно ме впечатлиха. Дотук не видях никаква пропаганда. Малко прилича на Робинзон Крузо, но това е добре, защото и ние си имаме нашият Даниел Дефо. Оцелелите от корабокрушението и попаднали на остров Тамбукту се срещат със света на местните т.н. диваци, с реалностите на японската окупация на острова и със спасението си в лицето на английския военен кораб. Споделям мнението на продавача на книги на площад Славейков, който ми каза, че това е една от най-хубавите книги, които е чел.

  • 18. ретро пич (22 декември 2013 в 23:22)

    баз бая си е хубава книгата

  • 19. Иван (14 март 2014 в 02:44)

    Този роман съм го чел в детството си. Толкова дълбоки спомени ми са останали, че имам чувството, че съм бил там. Препоръчвам я на всеки който не я е чел, който е чел, знае…! Нямам търпение да напиша коментара и да започна да я чета отново… може би ще е на един дъх. :)

  • 20. Милица (11 май 2015 в 14:57)

    Когато бях на около 10 години, смятах четенето на книги за едно от най-отегчителните занимания на света. Родителите ми ми предоставяха книги на всякаква тематика, от различни автори от различни държави — моят интерес траеше до 2-рата страница. Можете да си представите тяхната, а и моята изненада, когато хванах тази книга и не я оставих до самия край. Стана любимата ми книга…Сега не си спомням за какво се е разказвала и с какво ме е впечатлила, но 20 години по-късно — смятам да разбера. Ще пиша след прочита, за да споделя своите впечатления.

  • 21. Стамат (10 юли 2017 в 23:24)

    Отворете съзнанието си и четете книгата като малко дете. Тогава ще видите истинската ѝ протест.

    Когато бях малък, за да събуди интерес в мен за четенето, баща ми оставяше книга в тоалетната. Тогава нямаше телефони, с които да пишеш коментари в читанката, нямаше и какво друго да правиш. Та един ден баща ми ни хваща с брат ми след училище и казва — давам 5 лв. ако някой ми каже къде се намира остров Тамбукту. Изданието което аз имам е с твърда корица и нарисувани туземци с копия. Не бях чел книгата, просто бях видял короцата, а самата книга ми се видя много голяма за четене 400+ страници). И все пак мислех си аз, с тия туземци ще да е някъде из Африка този остров. След няколко дневни гадания без да ми мине през ума да отворя книгата, баща ми ни даде отговорът — в тоалетната, там се намираше книгата. Ето затова я прочетох и оставила траен спомен в мен.

    Препоръчвам ви горещо!!!

  • 22. Kremenski (8 септември 2017 в 21:31)

    Не я препоръчвай! Тези който не са я чели като деца няма да разберат!

    Спомнете си какво пишеше на задната корицата, на книгите от „Световна класика за деца и юноши“! — "Има книги който …….

    Или каквото бе казал поручик Ржебски на капрал Беляев при един подобен случай…….

  • 23. pkkanev (27 декември 2018 в 11:28), оценка: 5 от 6

    Книгата е чудесна, българска, жалко че е вкарал класовите елементи , без тях щеше да е световен шедьовър

  • 24. Petar12345 (22 януари 2020 в 13:51), оценка: 4 от 6

    Като дете бях я захващал на два пъти, но така и не я дочетох. През всичките тези години винаги съм си спомнял за нея и ето че сега я прочетох цялата.

    Лично на мен не ми хареса. Просто стилът на автора не ме увлече. Изненадан съм, че книгата е била толкова тачена преди, а и сега в коментарите има много положителни отзиви за нея. Като казвам, че не ми харесва, не визирам пропагандата, която е отявлена, просто стилът не ми допада. Но всеки има различни виждания.

    Краят на книгата е много рязък, много въпроси, които читателят си задава, остават без отговор. Това ме кара да си мисля, че авторът е имал намерение да доразвие историята в нова книга, в която вероятно Андо щеше да се върне на острова и щеше да помогне на туземците да се спасят от американците. Но това са само догадки и аз нямам право да дописвам романа. Дано тези, които я прочетат, да им хареса.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.