Читателски коментари

Прегледах първите 60 реда на „Каменни щитове“. Грешките не са 15, а само 3 (ТРИ). Това, макар и неприятно, все пак е допустимо. За другите „грешки“ отговорност носи АВТОРЪТ. Той е употребил със стилистична цел архаизми и диалектизми — „тонеха“, „магесник“, „отведнаж“, „пушък“, „заяк“ и др. Как смяташ, Иване, трябва ли да редактираме автора, който съвсем съзнателно е употребил точно такива думи? Ами тогава да започнем наред — още с Паисий, Каравелов и Вазов? Бая работа ще падне, да знаеш… :)

По-добре ще е, Иване, да кажеш едно „благодаря“ на хората, доброволно и безкористно отделили от личното си време, за да положат труд този български роман да бъде достъпен за всички — само на два-три клика разстояние.

На първите 20 реда има 15 грешки, ако редакторите ги мързи да не редактират книгите, вместо да ги оакват.

Може би коментарите, които разкриват развръзката на историqта, трqбва да се тсензурират

Преди време имах тази книга и страшно ми хареса. Дадох я на един „приятел“ да я прочете и така не ми я върна, за което още ме яд. Ако спра да сканирам и редактирам ;) ще я прочета отново. Бих се зарадвал, ако в библиотеката се появят още произведения на двамата автори..

Хареса ми, Таня.

Книгата е страхотна, особено последните глави, описващи трагичната смърт на Атос,Раул и д’Артанян.

Не е зле, ама кратко.

Книгата е хубава и напулно оправдава библията за Бог жалко че Лавей е пукнал :} пча е написал една много хубава книга

Историята е хубава, само че някои неща не са използвани много уместно, но си я бива. Няма ли да има продължение?

Първата част на поредицата (Хиперион) е хубава, втората също не е лоша, обаче за съжаление почва да става блудкава и някакси безцелна. Загубва се магията.

Много хубава поредица! Как бих могла да се свържа с човека, който е сканирал тези приказки? Пишете ми на [email protected] .

Книгата е изключително достижение на военната история. Пълно разкрива причините и плановете на страните, изчерпателно отговаря на редица въпроси, като не е допуснато прекалено политизиране при разглеждането на резултатите и последствията от войната.Тази книга е истинско удоволствие за почитателите на военната история.

Хубава е, ама защо началото го няма?Как се играе играта,правилата?Къде са на тази книга-игра правилата?

малко може да е офтопик, ама на „Обичам Клифърд Д. Саймък!“, ми се иска да задам въпроса „а какво мислиш за ’Отново и отново’?“.

„Няма читателски мнения за произведението.“… е написано по-горе.

Ами какви мнения да пишем? То всичко е толкова ясно!… Книгата е много аргументирана, убедително написана, а като се замисли човек, елементарната логика му подсказва, че всичко изложено е било точно така, а не както сме го учили навремето за изпит по „История на КПСС“, където гъмжеше от нелогични съждения, противоречиви „факти“ и празни приказки.

Четох тази книга преди години, вероятно скоро след издаването й на български. Тогава обърнах внимание на оригиналното заглавие: Kingdoms of the Wall — Кралствата на Стената.

Смятам преводът на заглавието като ’Тайнствата на Стената’ за подвеждащ, объркващ и безсмислен.

Слушах редовно задочните репортажи на Г.Марков по ББС. Те бяха като глас от отвъдното. Повтарям, че книгата е забележителна. Никога не съм обичал чалгата и не съм чалга писач, а обикновен концлагерист от ерата на славния социализъм. Никога преди 1989г не надникнах отвъд телените мрежи. Видях обаче отблизо на „Карл Кунгер щрасе“ в Берлин как трамвайната линия се прекъсва от една висока сива стена. И силните немски овчарки в ничията зона на брега на Шпрее.

Г.Марков беше от другата страна на стената тук в България. Той имаше право да ходи по света оттатък телената мрежа. Сам пише, че се е возел из планините ни в собствено БМВ. Ловувал е с Първия и слагачите му. А аз бях от правонямащите. Слушах „Юрайа Хиип“ и „Гранд Фанк“, „Дженезис“.

Сергей Лукяненко

Сумрачен патрул (2)Глава

1Ако са ви скъпи животът и разсъдъка, стойте далеч от торфените блата…"- наистина е от "Баскервилското куче на А.К.Дойл.

Става дума за бележка, която сър Хенри получава, когато приема да наследи „Баскервил Хол“. Неизвестен (после известен- всъщност жената) му я праща, докато е в Лондон, в своя хотел. Бележката е от изрязани печатни букви от статия в „Таймс“.

Деница

тази творба трябва да влезе в българския герб

Книгата много ми хареса.Гледах филма преди доста време и много ми допадна.Въобще,аз съм голяма почитателка на Майкъл Крайтън.Чела съм почти всичките му произведения.Особено ми се нрави почти научният му стил на писане.Изказът му е по-суховат,прецизен и никога не се отвлича в безкрайни описания или в банални сцени.Ясно,точно,разбираемо и логично.Препоръчвам „Конго“на всички,но най-вече на тези,които,като мен,никога не са се освободили от обаянието на приключенската литература.