Читателски коментари

Това е една типично-добра повест на Лъвкрафт. Радвам се, че я има в електронен вид и благодаря на създателя на сайта.

+1

Като цяло аз лично се настроих лесно, така че четенето да ми е приятно — не обръщам внимание на тези числа, по-скоро чета <голямо число n> армия (вместо 5–7 милиона). Книгата е по детски наивна, със дразнещо идеализиран герой, с успокояващата сигурност че доброто ще победи злото, като главните герои ще открият в себе си неподозирани сили/възможности (честно на моменти имах чувството, че дори на този търсач му е пределно ясно, че ще спечели накрая, и затова просто си прави каквото си иска). Та за да се наслади човек на книгата определено не бива да очаква особено много от нея и да не се дразни на милиордите обяснение на едно и също нещо.

Много поучително. Как обаче имаха търпението да повторят на конфигуратора желанията си и търпеливо да му обясняват предимствата на повторението, пък той не благоволи да се промени. Наистина ли нежеланието да се повтаря едно и също нещо е човешка черта?

Ами трази книжка много ми хареса.Чете се много бързо и е увлекателна препоръчвам на всеки да я прочете.

to flush a toilet не бих го превела като „промивам“ тоалетна. Става въпрос за „пускане на водата в четирите тоалетни едновременно“. Според мен „промивам“ има друго значение на български.

Напълно те подкрепям хората нетрябва да ги е страх от миналото а от настоящето защото скоро време ще се надигнем всички скинари и ще изгоним циганите,еврейте,турците,чафутите и т.н от нашата любима България

Не знам какво ме накара да прочета именно тази книга, когато всъщност бях хвърлила око на „Степният вълк“, може би факта, че из блог пространството много хора я бяха чели и реших, че ще е по-достъпна. Тя, че е достъпна, достъпна е, обаче не знам честно казано какво да напиша за нея. Факт е, че накрая, като всички философски книги, остави у мен една такава празнина, която не можа да бъде запълнена според очакването.

Аз съм такава, че винаги като подхвана някоя книга, която обещава да бъде мъдра, се надявам, че до края й ще прочета нещо, което да ме промени напълно, което ще ми покаже къде бъркам в сегашните си действия и ще ми помогне да съм по-щастлива занапред. Досега мъдрите книги само ме разочароват в тази област.

„Сидхарта“ е книга за мъдростта и приказка за това как тя не може да ти бъде предадена от някой друг, а ти сам трябва да я намериш. Предполагам и за това, че за да бъдеш мъдър, трябва да се научиш да чакаш, да мислиш и да постиш. Ще кажа само, че аз не искам да бъда мъдра, а просто щастлива, и това долу-горе обяснява защо не станах луд фен на книгата. От опита ми досега съм схванала, че колкото повече знаеш, толкова по-зле се чувстваш. С това не искам да кажа, че всички трябва да си останем неграмотни слабоумници, а само изразявам недоверие към факта, че мъдрецът може да е щастлив.

Не бях чувала досега за Сидхарта, защото не съм запозната никак с будизма, та сега чак се разрових да видя за какво става дума. Не знам защо така, но не е моят тип книга. И макар да бях прочела наскоро, че за някои тя е пълна с мъдрости, на мен ми се струва, че по-скоро е пълна с мисли, които вече съм срещнала някъде, така че не попаднах нищо ново като идея, за жалост.

Свърших книгата снощи. Впечатлена съм. Преди години съм чела „Степния вълк“ на Хесе, но явно не бях готова. „Сидхарта“ ми дойде перфектно. Тук всеки ще намери себе си, всички свои съмнения, всички свои търсения, ще разбере колко сме различни и има ли смисъл да разбираме себе си и другите… Прочетете я… Няма да съжалявате. Обичам да чета, но не ме бива много в коментарите, но ви я препоръчвам. ЗАСЛУЖАВА СИ!!!

Страхотно е,Виле Вало е виновник да разбера за този страхотен поет

Същият този човек е един скромен тийнейджър, който няма такова мнение за себе си! Не знам какво общо има поезията с цялата история, но няма и да се опитвам да гадая — много съм малък! Мъдрост едва ли притежавам, но колкото и да я нямам, тя всичката ми подсказва, че в света на Гуткайн има доста кръпки и пукнатини за да се прекроят нещата около главния герой. Прекалената му идеализация го прави страшно блуткъв според мен.

Колкото до военната ми подготовка, тя също е скромна! Все пак вярвам, че и последният идиот може да се сети какво става когато на малка площ се съберат много хора (цели 5–7 милиона). Но най-общо:

А) При 20 души на огън, при 5 млн. души, общо стават 250000 огъня, и при да речем 0.4 кубика дърва, това са 100000 кубика дърва на вечер за изсичане. Тук разбира се не се отчита материалът за амортизации, който трябва допълнително да се обработва.

Б) Водата също е важна. Доста градове имат проблем със снабдяването, а да не говорим за армия с 5 млн. души и X на брой глави добитък! Да ги сметнем общо 6 млн. глави хора и добитък, средно минимум 2 л за хората и пет за животните. Т.е. 15000 кубика вода на ден — дебитът на доста поточета!!! Не се броят баните.

В) Пълната тъпота на управляващите с изключение на двама-трима добри. Война не се започва само със гмеш от улицата. Нужен е мозък, който на практика липсва у лошите. Става дума за милиони подробности по логистиката, разпределението и командването, за които дори един пътешественик на сънищата не може да знае и контролира всеки момент. Става дума не само от кого колко да се вземе, но и на кого да се дане и как да премине и т.н….

Ако пак взема да го прочета, мога да продължа още дълго в същия дух и то с много конкретни примери, но сега не ми се занимава. Не твърдя, че съм идеален, но да се каже, че Гудкайн е оригинален или пък прав в проповедите си си е чиста глупост по мое скромно мнение.

Явно човекът,който критикува знанията на Гудкайнд и начина му на творене,е страхотен поет,мъдрец и предполагам,че щом критикува знанията по военно дело,е някакъв старши генерал,офицер или нещо подобно.Мога само да кажа,че явно този човек дори не е вникнал в мъдроста и проповедите на Тери Гудкайнд.Лек ден.

Частта с веригите направо ме отврати.Колко хубаво,че не живеем в тия варварски времена-пълен кошмар за независима жена.

Чудесен роман, какъвто само Ремарк може да напише. Преди години попаднах на информация, че книгата е филмирана със заглавие"Боби Диърфорд", но и до сега не съм срещнала филм с такова заглавие.Които е прочел ЖИВОТ НА ЗАЕМ

е получил много ценни уроци за живота.

Четох книгата отдавна, но остави ярки впечатления у мен. Определено е страхотна както и другите произведения на автора. В книгата има много динамика поднесена по увлекателен начин. Силно я препоръчвам на всички!

За автора: Матю Райли е роден в Сидни на 2 юли 1974 г.

Страхотна поредица! Грабна ме още от първите страници.

Шанън Дрейк е псевдоним на Хедър Греъм.

На кого е все пак книгата? На Хедър Греъм или на Шанън Дрейк?

Немога да си я изтегля. Показва ми грешка.

Много добра книга. Но това си е нормално, като се има в предвид кой е автора.

Това е първата книга от поредица от 4 или 5 книги със същите главни герои.

Това са най-прекрасните книги, които съм чела!

www.anastasiabg.com

— сайт за обсъждане на идеите, предложени в тях