Читателски коментари

Същият този човек е един скромен тийнейджър, който няма такова мнение за себе си! Не знам какво общо има поезията с цялата история, но няма и да се опитвам да гадая — много съм малък! Мъдрост едва ли притежавам, но колкото и да я нямам, тя всичката ми подсказва, че в света на Гуткайн има доста кръпки и пукнатини за да се прекроят нещата около главния герой. Прекалената му идеализация го прави страшно блуткъв според мен.

Колкото до военната ми подготовка, тя също е скромна! Все пак вярвам, че и последният идиот може да се сети какво става когато на малка площ се съберат много хора (цели 5–7 милиона). Но най-общо:

А) При 20 души на огън, при 5 млн. души, общо стават 250000 огъня, и при да речем 0.4 кубика дърва, това са 100000 кубика дърва на вечер за изсичане. Тук разбира се не се отчита материалът за амортизации, който трябва допълнително да се обработва.

Б) Водата също е важна. Доста градове имат проблем със снабдяването, а да не говорим за армия с 5 млн. души и X на брой глави добитък! Да ги сметнем общо 6 млн. глави хора и добитък, средно минимум 2 л за хората и пет за животните. Т.е. 15000 кубика вода на ден — дебитът на доста поточета!!! Не се броят баните.

В) Пълната тъпота на управляващите с изключение на двама-трима добри. Война не се започва само със гмеш от улицата. Нужен е мозък, който на практика липсва у лошите. Става дума за милиони подробности по логистиката, разпределението и командването, за които дори един пътешественик на сънищата не може да знае и контролира всеки момент. Става дума не само от кого колко да се вземе, но и на кого да се дане и как да премине и т.н….

Ако пак взема да го прочета, мога да продължа още дълго в същия дух и то с много конкретни примери, но сега не ми се занимава. Не твърдя, че съм идеален, но да се каже, че Гудкайн е оригинален или пък прав в проповедите си си е чиста глупост по мое скромно мнение.

Явно човекът,който критикува знанията на Гудкайнд и начина му на творене,е страхотен поет,мъдрец и предполагам,че щом критикува знанията по военно дело,е някакъв старши генерал,офицер или нещо подобно.Мога само да кажа,че явно този човек дори не е вникнал в мъдроста и проповедите на Тери Гудкайнд.Лек ден.

Частта с веригите направо ме отврати.Колко хубаво,че не живеем в тия варварски времена-пълен кошмар за независима жена.

Чудесен роман, какъвто само Ремарк може да напише. Преди години попаднах на информация, че книгата е филмирана със заглавие"Боби Диърфорд", но и до сега не съм срещнала филм с такова заглавие.Които е прочел ЖИВОТ НА ЗАЕМ

е получил много ценни уроци за живота.

Четох книгата отдавна, но остави ярки впечатления у мен. Определено е страхотна както и другите произведения на автора. В книгата има много динамика поднесена по увлекателен начин. Силно я препоръчвам на всички!

За автора: Матю Райли е роден в Сидни на 2 юли 1974 г.

Страхотна поредица! Грабна ме още от първите страници.

Шанън Дрейк е псевдоним на Хедър Греъм.

На кого е все пак книгата? На Хедър Греъм или на Шанън Дрейк?

Немога да си я изтегля. Показва ми грешка.

Много добра книга. Но това си е нормално, като се има в предвид кой е автора.

Това е първата книга от поредица от 4 или 5 книги със същите главни герои.

Това са най-прекрасните книги, които съм чела!

www.anastasiabg.com

— сайт за обсъждане на идеите, предложени в тях

Не го знаех това разказче. Харесва ми. Елин Пелин умее да говори на децата.

Невероятно е да четеш това на български — понеже има близости с руския, а английският доста е навлязъл в практиката, на българска основа смеската м/у 2та получава някакво такова съвсем специфично очарование. М/у другото, има си създаден цял речник за този „смешен жаргонен език“, както го наричат някои от английскоезичните читатели. Или може би повече от един дори. Аз и не виждам как биха се справили те без речник. Но във всеки случай това не ми се струва неуважение към читателите.

А това за невключената глава не ми беше известно. Кажете, ако знаете нещо??

Книгата заслежава отлична оценса и като идея и като изпълнение. Независимо че е писана преди доста години проблемите които разглежда са актуални и днес. Много добър роман

Не съм от хората, които четат много в последните години , но тази „Таралежова новела“ ме грабна в една чужда къща за няколко минути. Затова беше огромно удоволствието и радостта ми когато на другия ден я открих и успях да дочета на Вашата страница.

Благодаря!

През вековете са писани милиони книги, но тази е една от най-красивите. Очарован съм от проявеното достойнство на почти всички клетници, а това е злочестият народ на Франция. Инспектор Жавер, който благодарение на педантичността си и вярната си служба, изглеждаше често отвратителен, осъзна грешките си, и умря по един невероятно достоен начин, с което според мен изкупи всички си грехове. В тази книга е показано, че дори в дълбините на най-непрогледния мрак могат да се раждат ангели. Мръсникът Тенардие бе изкупен от своите наследници — Гаврош и Епонин. Докато малкият герой, отритнат от всички, постигна предопределената си съдбата, то Епонин имаше шанс, но величието на любовта и позволи да умре в нейната прегръдка, и същевременно в служба на нацията. Не знам защо, но точно нейната смърт ме трогна най-много. Един от по-неизвестните участници в тази епопея също ще остане в съзнанието ми дълго — Анжолрас — той като, че ли не бе толкова важен за романа, но решителността му „и сладката радост до крак да измрът“, заложено в съзнанието му го прави да изглежда величествен. Жан Валжан — един живот изпълнен с борба, добродетел, благородство, саможертва. Фантин — красотата може да бъде толкова лесно съсипана, когато нищетата те пресрещне озъбена. Козет — тя получи това, което и се полагаше. От останалите се откроява господин Мириел.

Романа четох преди няколко години за втори път, но спомените остават.

Виктор Юго доказва защо е наречен патриарх на френската литература, нищо друго не остава освен дълбок поклон пред гения и героизма.

Изправени пред застрашителната сянка на древните пирамиди, ние виждаме как слънцето се скрива зад хоризонта и нощта идва. Какво да каже пътешественикът с треперещите от умора крака и ръце, със изтерзаните сетива и объркан ум? Надява се да доживее до следващото слънце… Така и читателят се чувства, когато за пръв път се докосне до книгите на Кастанеда.

Цялото това недоверие и взаимни номерца идват малко множко и изнервят,но все пак книгата е много вълнуваща.

„Шинел“ е една от петте повести от сборника „Петербургски повести“. Категорично не е разказ.

Това е гадно!