Читателски коментари (за „Падналите богове “ от Дейвид Зиндел)

много добра книга

Книгата е страхотна

Книгата е страхотна. Два пъти ми я откраднаха, а сега няма да успеят!!

Една от книгите, заради които пораснах човек:

http://fs.choveshkata.net/index.php/Достатъчно

Не мога да се съглася. Книгата е отчайващо мудна, а безкрайните философски разсъждения на автора дразнят. Ако Зиндел беше наблегнал повече на действието можеше да бъде чудесна книга. Много е неприятно човек като срещне хубава идея с лоша реализация. Тъжно е.

Книгата е супер, жалко че тук го няма продължението.

Тази книга ме накара да се замисля за толкова много неща, а когато най-сетне успях да издиря и останалите (за съжаление на английски), трябва да кажа, че който я е превеждал е гений :)

много хубава книга, дано преведат още от този автор

не е мудна, ако усещаш философията в нея; ако е близка до същността ти

Много любима книга…

Не мога да си представя как може на някой да му се стори мудна. Има толкова много събрано вътре, че дълго след като я прочетох за първи път съм се сещал за нея и за философията, която е вкарана вътре.

Невероятен шедьовър! Страхотни философски разсъждения облечени с невероятни картини! Наистина има толкова много събрано вътре, че след като я прочетох първия път, си препрочитах отделни неща втори, трети… после я изчетох цялата отново и отново. Жалко, че все още не са излезли на български и другите книги на великия Зиндел.

Не ми хареса! През цялото време само говорене и не се случва нищо! Просто смяна на местата и пак безкрайно говорене и обяснения! Ама то защото била философска.

Няма лошо ама поне малко действие да имаше. Дочетох я единствено защото не обичам да оставям не дочетена книга.

Ако искате действие тази книга не е за вас!

И аз поздравявам преводача защото превода на тази книга със сигурност е било кошмар.

Интересна книга, но на моменти прекалено философска за моя вкус. Който харесва по-екшън фантастика ще се разочарова.

Прекрасна, прекрасна книга! Просто не мога да спра да мисля за нея. Има философска насоченост, наистина, не на всеки ще се хареса. Но със сигурност е безценен урок за този, който може да го извлече. Авторът ме удивлява!

Съжалявам, че загубих толкова време в четене на псевдо-философски дрънканици….

И се радвам, че ги няма другите две части, които да ме карат да ги чета, за да свършат словоблудно на 2 хилядната страница като Данло нарушава своята ахимса чак тогава…

Да философска е…но от философстване някак си не можах да се измъкна от представата за един абсурдно несъвместим свят, в който всички са (дори бабички) кънкьори, облечени в кожа, живеят в някакъв кучи студ и се придвижват с кънки или шейна, но имат компютри и космически кораби?!?

Няма да давам кой знае колко аргументи това все пак е мое лично мнение но книгата не ми хареса особено, просто блед опит да се изкажат няколко идеи по екзотичен начин.

Книгата започва интересно, с очакване за едно голямо приключение. След което заорава в една безкрайна умствена мастурбация.

Авторът ни закопава с огромни планини от нищо не означаващи понятия. Мистификацията е толкова прекалена и толкова непрестанно блокира действието, че човек се чуства като нагазил в локум до кръста. Страници наред нищо не се случва, а измислената терминология на автора не изразява нищо, защото не означава нищо. А не означава нищо, защото авторът никъде не е обяснил какво би трябвало да означава, поне в най-общи линии. Т.е. цялата творба е на приниципа — „Това са десетки ужасно сложни категории, които вие и без това няма да разберете, но аз въпреки това ще ви замервам с тях, докато не започнете да повръщате.“.

В крайна сметка, след мъчително джвакане в страници наред пълни с безпредметни мистификации, въпросните „ужасно сложни категории“ всеки път се проявяват като стандартни философски клишета, ама не баш дообмислени всъщност, защото на авторът му се искало явно да ги избегне.

Авторът толкова много се е старал да се прави на интересен и умен, че характерите му се държат абсолютно неестествено. Един вид това са няквакви хора на бъдещето, с някакви си техни си разбирания и за това ние изобщо не можем да ги разберем. Но все пак някакси са човечки същества, за които продължават да са валидни вечните въпроси на битието откакто свят светува.

Логиката непрестанно се къса, защото нали това са толкова ама толкова „сложни“ личности, че нищо и без това не дава смисъл, но в крайна сметка, те винаги, когато стане напечено попадат в капана да се държат като най-обикновени галфони. Т.е. като цяло се получава една шизофренна глупост — един огромен куриоз.

Книгата е добра за този, който обича куриози.