Кухата марионетка Станишев — символ на крайното унижение за Родината от Паула Лайт
Препоръчвам на авторката да си отвори блог, в който да разяснява политическите си възгледи. Все пак тук е място за литература…
Езикът на тялото от Алън Пийз, Алън Гарнър
Книгата е доста поучителна и се надявам да помогне на всички ни в общуването помежду ни.
Мъртвата зона от Стивън Кинг
Една незабравима поне за мен книга! Стивън Кинг е страхотен!
Спасителят в ръжта от Дж. Д. Селинджър
Чела съм много книги, но тази остави най-ярък отпечатък в съзнанието ми. Наистина е велика. Главния герой ми стана изключително симпатичен още от първото изречение, което поне според мен е от голямо значение за книгата. Освен всичко останало има и дълбок смисъл.
За тези, които са останали разочаровани-просто не казвайте нищо, защото тази книга много отдавна се смята най-малкото за стойностна, да не говорим, че за повечето хора е и увлекателна!
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството от Майкъл Харт
Пропуснат е поп Богомил, основателя на Богомилството, едно от нещата които е допринесло Богомилството, е европейския ренесанс който започва с пречистване на западно европейска църква през Х_век, довело до възраждането на изкуството и завършило с възникването на протестанството в католицизма.
Книга за операта от Любомир Сагаев
Това е основна книга средностатистическия почитател на това изкуство. В къщи я има откакто се помня, вида й вече напомня този на древен папирус, което показва интересът ни към нея (и към операта) така, че приветствам нейното появяването в електронен вариант — то ме прави излкючително щастлива! Поздравления за инициаторите на това!
Захарното момиче от Светослав Минков
Невероятна приказка! Бях я забравила и съвсем случайно я намерих тук! Навява ми такива спомени…сякаш чувам гласа на майка ми, която ми я четеше когато бях малка…Спомням си интоноцията, паузите…странно е…"тръпкопобиващо е". Винаги плачех накрая, и сега плакох…за живота, за това че времето минава, че губим хората около нас, че когато спечелим нещо, задължително и нещо си отива…Възприемам тази приказка по един и същ начин тогава и сега…само дето тогава съм предполагала, а сега знам че наистина така се случва. Не искам да порасвам и май не знам защо плача…заради приказката или заради себе си…
Мъжки времена от Николай Хайтов
Надминава много от известните класици и със сигупност ще остане в историята на България.
На колене пред паметта на великия Хайтов.
Бойните ровове на Крарт от Дейв Морис, Оливър Джонсън
Охоохохооо имам 2,3,4 и 5 а 1 я бях взел на заем от приятел. щото я нямаше на пазара , а сега колекцията се запълва :) :) :) !
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
Винаги истината е пречупена през призмата на собствените възприятия, характер, нагласи и каквото още там се сетите, на самите автори.
Следите остават от Павел Вежинов
Няма нужда да се задълбава чак толкова. Това е обикновена детска история, написана много увлекателно. Просто има лоши и добри, а накрая побеждават добрите. Навремето като я четох ми хареса много и не съм се интересувал от дълбокия политически смисъл.
Трябва да се има предвид и още едно нещо. Само защото е имало комунизъм по онова време, това не прави от лошите добри и обратното.
Забавно четиво. Безсрамна комунистическа пропаганда.
„Следите остават“ показва доста точно как се промиваха мозъците на децата от края на шейсетте и началото на седемдесетте години.
Увлекателно и приятно за четене приключенско четиво, ситуирано в доста реалистична среда. Наистина детството ни беше подобно, и наистина бяхме убедени, че е пълно с алкохолизирани и разложени диверсанти, които искат да съсипят този земен рай, в който само избрани щастливци като нас растат. Спомням си добре как когато играехме на ’Държави’ всеки искаше да е СССР и всички мразехме да сме САЩ. Най-симпатичният образ в книгата е началникът на Държавна Сигурност. Разбира се, всички бдяхме постоянно, за да надушим кои са враговете на народа. Както се крещеше по пионерските сборове — „Вигаги готов!“
И носталгично, и печално е да се потопи човек в една такава изкривена действителност, където образите на децата са достоверни и истински, а образите на възрастните и действителността, която се показва е изцяло подменена от лъжи, идеологеми и заклинания. Павел Вежинов е изпълнил партийната задача отлично и, разбира се, от дистанцията на времето едва ли би се гордял с написаното. Всъщност няма как да знаем…
Преди да те срещна от Джудит Макнот
Книгата е страхотна!Ако имаше оценка по-висока от 6,щях да я дам,това е най-добрата книга в тази интернет „библиотеката“ от любовни романи,които прочетох до тук.Играта на думи е доста добра и остроумна,има забавни моменти,има романтика…просто много добра книга!
Окото на света от Робърт Джордан
Мисля че бях някъде на около 20 години когато започнах… не не… опитах се да зачета поредицата. Стигнах до 6-тата част и се отказах. Причината… все едно четях Капитан Немо. Не че не харесвам Жул Верн, но започне ли да се отнася в обяснения колко много видове скапани(или може би „шибани“ би звучало по добре) риби имало в океана, че като почне и да ги класира по видове, родове, семейства и така нататък имам чувството че ще изпадна в кататония. Е сега съм на 30 и реших да препрочета поредицата. Помислих си може би тогава бях млад и нетърпелив, пък фабулата хич не беше лоша… ми кво да ви кажа? Фабулата още ми харесва ама автора си остава малоумен идиот… под чехъл при това. Преди не ми беше направило впечатление отношенията на мъжете и жените в тези книги, но сега през призмата на опита (жена и две деца) не мога да не си помисля, че нещо не му е в ред на тоя човек. В по горните коментари прочетох някой да казва че, се проследявало израстването на характерите на героите. Какво израстване на характерите бе… цялата пасмина с Ранд начело са социални инвалиди или да се изразя по просто… вземи 14 годишен пубертет събери го с темерут на средна възраст който прекалява със самозадоволяването прибави щипка социопатия и получаваш голяма част от героите от мъжки пол. За останалите просто не искам да започвам. Тъй като фабулата все пак ми харесва много се изкушавам да хвана да ги отредактирам тия книги като ги сведа да речем до три… или аиде четири… да имат с какво да се забавляват децата като поотраснат…
Исторически новели от Херодот
Какво има да се коментира? Херодот? Как ще коментираш хляба, който ядеш? Ами ако не беше се родил този мъж Херодот? Какво щяхме да знаем за миналото си? Колцина са мъжете като него? В наше време се родиха един Китов и един Овчаров, поколения историци ще метат след тях боклука, който сътвориха за пет години. А какви и колко пътешествия до своите обекти е извършил Херодот м онзи опасен за човека свят? Китов не само че не знаеше нищо за Тракия и Терес, ами го домързя да прочете и Херодот. Сега остава и Овчаров да си замине, та дано след тях дойде някой, който е чел Херодот, а още по добре и ако се спази правилото „Всеки археолог със своя «Херодот»“.
Случаят Джем от Вера Мутафчиева
Aз съм от Полша, следвам българска филология и точно за „Случаят Джем“ избрах да пиша магистърската си работа защото тази книга е много дълбока и написана просто по майсторски.
Цивилна кампания от Лоис Макмастър Бюджолд
Книгата е великолепна!
Предговор към романа „Сребърните кънки“ от Огняна Иванова
velimir, ето какво намерих с малко ровене:
„Сребърните кънки“ е написана от Мери Мейпс Додж и за първи път е публикувана в 1865 г. Оригиналният език на книгата е английският (писателката е родена в Щатите), въпреки че пресъздава живота в Нидерландия (Холандия) — това е важно заради извода, който ще направя по-надолу.
Пиер Жул Стал (всъщност P.-J. Stahl) е псевдоним на френския редактор и издател Пиер Жул Хетцел (Pierre-Jules Hetzel 1814–1886). Той е най-много известен със своите изключително богато илюстровани издания на книги на Жул Верн, които се ценят високо от колекционерите (вж. уикипедия). Той също е писал книги за младежи под псевдонима P.-J. Stahl.
Моят личен извод:
Вече съм се сблъсквал с неточна информация за публикации от български издания. Струва ми се, че и сега случаят е такъв. Мисля, че старото българско издание, което сте чели с даден автор Пиер Жул Стал е по-скоро превод от френски на издание от Пиер Жул Хетцел, което може би дори е също така преведено от него от английски. Тази ми теория обяснява различията в текста, които са се натрупали при съответните несъвършени преводи между английски, френски и български.
Аз лично притежавам книгата „Сребърните Кънки“ от Мери Мейпс Додж. Доста голямо издание, с меки корици, в синьо — лилав цвят. Изданието не ми е под ръка, но е от началото на 80-те.
Читателски коментари