Читателски коментари

Купих си книгата преди месец на пл. Славейков. Втора употреба — 20 лв. Чела съм я като малка и помня колко интересна ми беше. Сега толкова години по-късно усещането е същото.

Книгата е много драматична, държи те в напрежение до последната страница! Много ми хареса, класика! :)

Невероятен шедьовър съдържащ много истини, които биха променили целия ти мироглед…

Романът е страхотен. Преживявах всичко, сякаш бях част от историята. Препоръчвам на всички да го прочетат.

Зверски екшън, отличен стил на писане и завладяваща история. Това е характерно за книгите на Матю Райли и тази книга не прави изключение. Сигурен съм, че ще се хареса на всички без значение от предпочитанията.

И още нещо…Най- вероятно става въпрос за учебник за 11-ти клас…Просто подробност. Всеки автор може да си позволи да препише от себе си.

Една от най-хубавите книги които съм чела. П.репоръчвам я на всеки

Много добра!

Няколко думи в защита на тази книга. Тя не е загубила значимостта си в американската литература. Аз виждам две причини за разочарованието на българския читател при прочитането ѝ. Едната е донякъде загубената елегантност и непосредственост на изказа, характерни за оригиналната книга, в следствие на превода от английски. Все едно някой английскоговорящ читател да чете Елин Пелин или Йовков на английски и да очаква, че ще оцени напълно характерните за епохата стилове, използвани от авторите. Другата причина е дистанцирането на българския читател от проблематиката и атмосферата на южните щати, които е много са удачно и умело пресъздадени в книгата. Ако трябва пак да използвам аналогия, бих я сравнил с чужденец, четящ „Немили-недраги“ на английски. Съгласете се, че ще му липсва съпричастност с проблемите, описани така добре в книгата.

Страхотна!Страхотна!Страхотна!Поредният страхотен роман на авторката или автора,за съжаление не знам точно,но мога да кажа само поздравления и че със сигурност ще изчета всички книги от нея/него.Това тук беше още един шедьовър!

„Преписано“ от учебник за 12 клас…Драги, преди да правиш подобен коментар, първо погледни кой е автор на раздела за Българското възраждане от въпросния учебник. Ако си чел учебника на издателство „Просвета“- нищо чудно няма. Проф. Иван Стоянов е разработил всички теми за този период. В момента това е един от най- добрите български историци и е наистина забележителен човек…

Много завладяваща история. Изключително интересно ми беше да я изиграя. Най-лошото обаче на интересните книги е, че имат край. Е безинтересните също, но аз така и не стигам до него. Но тази книга-игра е страхотна.

Много благодарим за тази предоставена информация темите са страьотни радваме се че има тракива полезни ьора за българското обшество.

Да, аз също смятам, че книгата не представлява особено богатство за световната литература. За времето когато е издадена е нормално да предизвика фурор, но в наши дни не предствлява особено интересно и завладяващ четиво. Щом като не те кара да започваш да четеш всяка свободна минута, която намериш, значи просто книгата не грабва.Също смятам, че е силно надценена.

Впрочем, ако искаш да четеш за вече узрели отношения между мъж и жена, си вземи някоя по-перверзна книжчица. За съжаление все още нямам такъв богат опит като твоя и не мога да ти препоръчам такава.

Не оспорвам таланта на Зелазни и да, челА съм „Хрониките на Амбър“.

Това, което искам да кажа е, че всеки писател има свой различен и характерен стил. Не можеш просто, защото нещо не ти харесва книгата да казваш, че писателя е малоумен идиот.Всъщност може и така да е, но важното е, че е написал една страхотна поредица, описваща борбата между доброто и злото, и това не е само мое мнение, а и на много други хора прочели поредицата.

Колкото до отношенията на героите помежду си…мисля, че в началото наистина се държат малко детински, но това е една от главните идеи. Авторът не само иска да ни разкаже една история, но и иска да ни покаже от къде може да тръгне човек и докъде може да стигне. Пример за това е самият Ранд.С всяка книга той израства и физически и умствено, което ни е поднесено по великолепен начин.

Ако четеш фантастика бих ти препоръчала(освен ,ако вече не си я прочел, за което ще съм много радостна за теб) „Фондация“ на Айзък Азимов. Нека видим дали ще наречеш и този писател-„…малоумен идиот…“.

играта на инат идва малко в повече,но все пак книгата си заслужава да се прочете.

Логично погледнато да определиш всички книги от тази поредица като страхотни, след като те очевидно не са, говори че нямаш голяма база за сравнение. Горещо ти препоръчвам „Хрониките на Амбър“ на Роджър Зелазни (починал 1995 г. за мое, а предполагам и за доста по широк кръг фенове, съжаление) ако не си ги прочел(а) вече. Може би тогава ще ти стане ясно надявам се, че един добър автор (а в случая със Зеалзни, гениален) а) никога няма да те занимава с цитирам „дълги и несъстоятелни описания“ и б) ще остави фантазията ти да се развихри за почти всеки аспект от книгата си. Най вече за геройте в книгата.

Писателите които оставят фантазията на читателя да доизгради образа и личноста на геройте си, показват уважение към интелигентноста, въображението и житейският опит на читателите си. Нещо което Джордан определено не прави. Това което прави той е да постави всичките си герой в стереотипа на токущо излязъл от пубертета младеж с ОГРОМНИ пропуски по отношение на емоционалното и социалното си равитие. Като пример за това ще спомена отново за отшенията мъж-жена в книгата. Всички герой до един се държат като хлапета спрямо другия пол. Ха… мъже. Ха… жени. Що за изтъркани клишета…

Сладка книга, която изчетох на един дъх. Забавна и разтоварваща.

„Кървав меч“ е доста готина поредица…навремето много и се кефих и след време си намерих в нета и петте части, сканирани надлежно (само че в оригинал--на английски). По същия начин открих и шестте книги от „Пътя на тигъра“ (в БГ публикуваха само четири от тях, пропускайки може би най-интересната-- „Убиец“) — мисля, че ги бяха качили в сайта на the-underdogs…