На едно място самият Ерофеев казва, че добрата книга трябва да е като 24-и каратово злато: да може да се чете, откъдето и да я отвориш!!! „Москва-Петушки“ напълно отговаря на това самоизискване. Това е изумителна книга, в някакъв смисъл идиотска и при това — в етимологическия смисъл на тази дума. Вътрешният свят на Веничка — паноптикум на един уникум, разгърнат в оптимума и минимума на „руската душа“. „Руската душа“ — да се е смееш или да плачеш? Да кажем само, че ако Аристотел бе жив днес, щеше да напише не само и просто „За душата“, а още и „За руската душа“, защото това са две отделни работи. Един приятел казваше по тоя въпрос така: „Бурлаки на Волге“ ли? Убеден съм, че в оригинала те всъщност се усмихват…и са щастливи!!! „Москва-Петушки“ откровява за всичко това с трогателен интимитет и искрометно дързост! Накрая, след последната страница, се оказва, че — по парадокс — „трето е дадено“: нито още се смееш, нито вече плачеш! Просто мълчаливо потресаваш…
Това е книга,която може да се чете повече от един път … и то все с удоволствие!
Препоръчвам горещо!!! За смях, за плач, за размисъл, за душата, за коктейлите … книга за всеки!
Всеки ред си пасва на мястото, като вцепенено лице на опулени очи
П.П. Добър коментар, Павловна :)
Лично аз много трудно я изкомнсумирах тази книга. Беше ми прекалено абстрактна. Особено с вдигането на градусите все по-трудно ми беше да следя и повествованието, и героите, и остроумията и всичко. Сигурно дълбочината на руската душа е прекалено необятна за моя скромен мироглед. но какво пък … не бих казал, че съм се минал с книгата.
сигурно си много малък.
Няма какво да се лъжем.Това е шедьовър, в чистия смисъл на думата.Уникална и проста в изказа си.Това е опитът на един алкохолик, да оправдае себе си и пиенето, като неизменна част от самия него.
За да ме разберете по-добре, ще го напиша така —
Все едно сте погледнали към света около вас, взирайки се през бутилка бяло вино :)
Не, не — за алкохолът не съм съгласен. Не е алкохолик авторът, колкото и да се преструва. Делириумът беше по-екзистенциален, по-заплетен, отколкото някакъв пиян във влака. Всички вметки от Библията … и изобщо от един момент нещата станаха много сериозни докато не се стигна до финал, на който и Кафка може да завиди. Но мисълта ми беше, че алнохолът беше използван като катализатор, а това с коктейлите и пиянските анекдоти по-скоро беше чат от цялата сатира, която се лееше по-щедро от въпросния алкохол.
Иначе съм съгласен, че книгата не е нищо по-малко от шедьовър.
Ей, хора! Моля, обяснете ми — тия, които са давали оценки по-малко от 6 на тая книга, душа ли нямат или ум?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.