Изкуството на войната от Сун Дзъ
Когато чета подобен род книги, не мога да разбера дали аз съм толкова интелигентен, че да смятам казаното от автора за очевадно или авторът е толкова заблуден, че да смята, че е казал нещо стойностно.
Ах мислители, психолози и екстрасенси, колко безпомощни сте пред мощта на собственото Аз.
Парфюмът от Патрик Зюскинд
lemidia: Здравейте, прави сте, че отношението към всяка книга е въпрос на вкус, но и очакванията към книгите подвеждат отношението!!! Сега се готвя да прочета „Контрабасът“, понеже „Парфюмът“ беше за мен една силна емоция, с добра история и адски интересни герои, такива каквито са били тогава, през 18-ти век във Франция — „епоха на изроди“…
Неврозите от Зигмунд Фройд
супер е, дано ми помогне
Тай Хорс от Уилям Дийл
Книгата наистина си я бива, наскоро я прочетох и останах доволен.
Белият гущер от Павел Вежинов
Много интересна повест. Вежинов — е истински фантаст!
Бариерата от Павел Вежинов
Много хубава повест! Една от най-хубави!
Гняв от Стивън Кинг
Ужасно хубава книга!Постоянно си в напрежение и не можеш да откъснеш поглед!Една от най-хубавите книги на Кинг според мен. <3
Метеоритът от Дан Браун
мен пък ме убеди че щатите са най-големите…тъпанари
Мъж във фризера от Димитър Бежански
Добро утро! Днес станах по-рано и реших да надзърна в „Моята библиотека“. Първоначалното ми намерение беше да потърся едно определено заглавие, но натиснах „Случайно заглавие“ и попаднах на „Мъж във фризера“. Да бях го търсил,нямаше да го намеря. Смях се, като Иван Драганов. Повдигна ми настроението, а какво по-хубаво да започнеш деня с усмивка!Благодаря!
Съжалявам, хора, страхотно разочарование се оказа за мен. С големи очаквания подходих, бях чула похвали уж от разбирачи. Не ми хареса още от самото начало. И не самата история — тя би могла да бъде много добра. Но отношението на автора към героите… под всяква критика. Никаква светлинка нийде у никого. Ако е искал да бъде „натуралистичен“, не е това начинът. Да описваш героите си грозни отвътре и отвън ОТ САМОСЕБЕ СИ, за мен е 1 от най-тъпите неща. Завладяващ стил? На 1 дъх? Ами… предполагам, въпрос на вкус. За мен е адски слабо произведение във всичко освен в самата история.
Задочни репортажи за България от Георги Марков
Към всички участници във форума.
Вярно е, че всеки има право на свое собствено мнение, но ме възмущава това, че въпреки предупреждението от страна на модераторите, няколко участници си позволяват да употребяват изрази като: малоумници, изроти(а не изроди), идиоти и пр. Израз на липса на взаимно уважение и не особено добро възпитание.
Някои са много агресивни в изказванията си (добих впечатление, че са доста млади — може би родени след издаването на книгата!?), което също не спомага за една разумна дискусия.
Не познавам никого от участниците във форума и не зная има ли сред участниците специалисти по български език и литература, хора с по продължителен политически опит или всички мнения са на основата на някакви спонтанни чувства които книгата е породила у тях след прочитането и или недочитането и?!
Аз не съм специалист нито по литература, нито политик — Боже пази ме. Аз съм горе долу връстник на покойният писател и от 35 години емигрант. Това значи, че имам известен житейси опит в условията на живот преди 9. септември 1944 година и в условията на емиграция.
В повечето от коментарите има най различни истини, но и неоснователни нападки към господин Марков.
Уважаеми Хари (19), доколкото разбирам Вашето изказване, Вие сте прочел само първият пасаж на „УВОД“ и там азбуката Ви се е свършила!? Ако прочетете статията докрай и се постараете да разберете какво точно писателят предава на читателя, то това е голата и не особено приятна истина за душевното състояние на емигранта, но за щастие или съжаление тази истина е само една и
писателят е успял да я представи със стопроцентов реалитет.
Уважаеми г-н П.Петров (2), забравихте ли, че г-н Марков не беше член на Партията? А Вие, като многопреживял, трябва много добре да знаете как се пробиваше път по онова време без партийна принадлежност. Господин Марков не притежаваше партиен билет, но притежаваше други специални качества които му помогнаха за едно известно време да успее да се движи сред най вишият партиен елит и да опозане и живота „от другата страна на тарабите“. Ако той не беше успял това нямаше да може да представи толкова реално хрониката на този период от най новата българска история.
Каква литературно художествена стойност има това произведение немога лично да класифицирам, но едно е истина — истината за живота който живяха три поколения българи и особено най старото поколение, е абсолютно вярна без всякакво преувеличаване или изкривяване. Колкото, дори и след смърта му, писателят да бъде шикалкавен от известни среди, то истината е винаги само една и тя винаги рано или късно побеждава — излиза на бял свят. Само поради тази стойност на „ЗАДОЧНИ РЕПОРТАЖИ ЗА БЪЛГАРИЯ“ за мен българсият гражданин инженерът писател Георги Марков, за всички честни българи, трябва да бъде Българинат (с главна буква)на двадесетото столетие.
И така, кой знае и кой незнае, да не приказваме много, а като резюме да приемеме коментара (32) на г-н Л. Стефанов (16 октомври 2009 в 14:03)с надеждата, че този народ все пак някакси и някога си ще се връзуми и заслужи по добро бъдеще.
А най перкрасният паметник за писателя ще издигне някой от бъдещите министри на просветата като въведе в учебните програми задължителното изучаването не само на литературното творчество, но и живота му!
Бялата къща от Джон Гришам
Доста слаба книга- направо отекчителна!
Място за убиване от Лий Чайлд
Висок като кула! Рус като царевица! Със очи сини и студени като айсберг! С мускули като от стомана! Той има нежно сърце и стреля бързо и точно като машина! Дамата със зелените очи го следва зад лявото му рамо, а всички останали дами чакат той да изпита към тях обикновена човешка привързаност, за да го извърнат по другата ос на координатната система! Дами и господа, да Ви представя Джак Ричар! Той е обикновен супер герой, а когато Тони Димитрова пее за летни бури, всъщност има в предвид именно Ричар. Странстващ рицар на справедливостта, той пътешества из Америка и сее смърт и разбити женски сърца след себе си. Неуязвим и неповторим, Ричар е ненадминат във всичко, включително снайперски умения, бойни изкуства, интелект, надминавайки тесните специалисти във всяка област на пространството и познанието, където навлезе. В частен разговор той скромно заявява за себе си: „Аз съм програмиран да побеждавам. Разбираш ли, то е в гените ми, просто не мога да загубя. Това е част от мен, това е в гените ми.“
От първата нататък, книгите стават все по-предвидими.
Приказка без край от Михаел Енде
Тази приказка е невероятна! =)
Кентървилският призрак от Оскар Уайлд
Що да е блудкав де. Това не е тежко произведение по принцип, а че е вкарана малко красота и светлина в противовес на здравия разум (в чиято гола форма винаги участват студенина и тесногръдие, за жалост) — какво пък, на мен ми харесва.
Автобиография от Бранислав Нушич
Книгата е просто великолепна! За пръв път я прочетох преди повече от 30 години, а сега останах много приятно изненадана да я открия в сайта и с удоволствие я прочетох пак. Кара ме да се смея до сълзи. Благодаря Ви, че сте я включили!
Перлата на любовта от Кристина Скай
Mного хубав роман…..впе4атлена съм….
Отдаването от Аманда Куик
На мен книгата ми хареса,чете се леко и бързо.Беше забавна и веселяшка.
Гласът на здравия разум от Анджей Сапковски
Уникална книга :) сега чета втора част (бялата книга) която е още по добра… Много увлекателно пише автора …
Крадец на сърца от Катрин Стоун
Страхотен любовен роман,чете се на един дъх!
Читателски коментари