Читателски коментари (за „Приказка без край “ от Михаел Енде)

  • 1. nina77 (1 юни 2009 в 13:49), оценка: 6 от 6

    Невероятна приказна история!Макар,че отдавна не съм дете,тази книга ми даде възможността да се върна отново назад във времето ,където Фантазията има специално отредено място.Показа ми ,че детето в мен е още живо и съм много щастлива от факта.:)

  • 2. Нели (28 октомври 2009 в 17:08)

    Тази приказка е невероятна! =)

  • 3. Петър Константинов (23 февруари 2010 в 13:24)

    Тази книга, както „Момо“ и „Сатанархеолъжалкохолистичният пунш на желанията“, които за съжаление (особено за „Момо“) ги няма тук, са велики творби, надхвърлили жанрът за деца. В тях са поднесени велики езотерични истини, които ни дават да се разбере, че Михаел Енде не е случаен човек на тази планета и в него има толкова много мъдрост и Познание, колкото не можем и да допуснем, че днешният човек е способен да има.

  • 4. malkata_gl3zla (12 ноември 2010 в 13:57)

    аз не сам съгласна с Сара според мен приказката е великолепна :*

  • 5. МираЙК (16 януари 2011 в 22:12)

    Чудесна книга, от дете ми е любима, имам едно доста по-старо издание.Не бих нарекла тъпа, книга, която ме е карала да мечтая. И „Момо“ е невероятна. Вече имам дъщеря и често се сещам за родителите на децата от Момо, които купували перфектни играчки и не си играели с децата си … в забързаното ни ежедневие това ми дава стимул винаги да намирам време за игра…

  • 6. Кал (6 юли 2011 в 15:15), оценка: 6 от 6

    Първата книга, която ме насърчи да не живея _само_ в света на книгите. :)

  • 7. Ирена Пашова (12 октомври 2011 в 11:24)

    „Момо“ е моя любима книга. Препоръчах я на сина си и той я прочете на един дъх. Колко ми стана тъжно, когато един ден той я препоръча на мен……. Трябваше да си направя тотална ревизия на чувства, време и мисли. Велика книга.

  • 8. Професионалният Критик (4 юли 2014 в 14:04)

    Първата част на историята е много хубава… Преходът между действителността и фантазията е свръх сух! Според мен, трябва да бъде по-развит. Мисля, че книгата е прекалено биологически нереална. Разбирам да е за феи или дракони, но тук има същества, които по несмислен начин се съчетават с реалното и нереалното.

    • 14. A Warrior of Light (28 февруари 2017 в 14:14)

      Не знам какво му е лошото на малко въображение.

  • 9. Мирела (31 август 2015 в 22:57)

    Търсейки си нова книга за четене и попаднах на точно тази. Щом прочетох резюмето ѝ си спомних как съм я чула в училище и ми бе едно от любимите произведения. Никога като дете не бях провела цялата книга а е трябвало. Сега като голяма се потапям в един забравен детски свят на приказки и препоръчвам на всеки точно това произведения. Красиво, вдъхновяващо и вълшебно!

  • 10. Живко (3 октомври 2015 в 00:33)

    Прочетох тази книга когато бях на 26 и ме накара да се почувствам пак малко хлапе. Няма нужда да споменавам, че я прочетох за един ден. Супер книжка, препоръчвам ви я горещо!

  • 11. Жоро (14 октомври 2015 в 14:04)

    велика. и всяка глава завършва с думите „но това е друга приказка и тя ще бъде разказана друг път…“

  • 12. Жоро (14 октомври 2015 в 15:34)

    напротив книгата е създадена основно на митологията — някъде другаде има едно царство което се създава от нашите умове. Когато хората измислят лъжи то се унищожава, а когато изслят красиви приказки то се разстраства. Всичко истории на земята имат своя първо образ във фантазия — Атрею — АТрей, Кентавъра Хирон — Кентавъра Кайрон, Оракула и Сфинкса също са взети от древногръцката митология, а втората част залага на средновековието — Спасителя и неговата магарица, Тримата рицари, Крал АРтур с неговия меч, Вещицата (Ксайде — Моргана), и т.н.Дори образа на Господин Кореандер се покрива със Стареца. А В Месечка Баситян търси уизгубената си майка.

  • 13. SvetlanaPopova (17 януари 2017 в 16:07), оценка: 6 от 6

    Много ми хареса тази книга. Като малка бях гледала сериала, но той не може да стъпи и на малкия пръст на книгата. Четох с удоволствие и то на един дъх :)

  • 15. A Warrior of Light (28 февруари 2017 в 14:25)

    Супер е! Вълнуващ приключенски роман, но ако можеш да ги видиш, има и много красиви послания. Философията е страхотна, въпреки че не ми е ясно абсолютно всичко. За мен това е най-готиното произведение на Михаел Енде — дори по-добро от Момо и Пунш на желанията. Енде също е един от любимите ми автори — на трето място след Толкин и Лизелоте Хенрих (авторката на Синовете на Великата мечка). Горещо препоръчвам всичките му книги.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.