Читателски коментари

Не разбирам как предишното изказване ще ми помогне да разбера нещо за „Задочни репортажи за България“ и да преценя дали да го прочета, освен че „Г.М. прави много точен, задълбочен и проникновен разрез на българското общество от времето на т.н. развит социализъм…“ и „…Г.М. прозираше в бъдещето и виждаше интуитивно това, което ще последва.“ Нищо друго от петте абзаца не е мнение за книгата, а само риторика.

Чета, и както се казва, не вярвам на ушите си! Вярно е, че всеки има право на мнение. Това право беше отнето на хората от убийците на Г.М. Днес те и техните физически и духовни наследници продължават задкулисно да ръководят държавата и всичките и дейности (политика, икономика, култура, религия и т.н.), и да промиват и „пречистват“ мисленето на българина с помощта на уж независимите медии (това ясно личи от някои мнения). И го правят не защото много милеят за сигурноста на държавата, а защото така по-лесно си осигуряват безконтролния грабеж. Срещу това се бореше Г.М. Затова и го убиха. Защото истината плашеше неговите убийци повече от всичко. Днес тя продължава да ги плаши и стряска, и затова те продължават да го убиват като го неглижират всячески. Включително и чрез масовото съзнание. И винаги съм се чудел какво толкова ги плашеше Г.М. Днес когато уж има свобода на словото и много неща се казват и виждат бял свят, какво се промени? Нищо, точно така, абсолютно нищо. Козметичните промени само засилват това чувство.

Моите уважения към госпожа Цвета Трифонова! Много точни анализи. Съжалявам, че нямам тази дарба.

Г.М. прави много точен, задълбочен и проникновен разрез на българското общество от времето на т.н. развит социализъм. Той не можа да живее „дълбоко във времето на развития социализъм“, нито смяната на политическата власт с икономическа от неговите убийци. Но мисля, че в своите задочни репортажи Г.М. прозираше в бъдещето и виждаше интуитивно това, което ще последва.

Само, че неговата дълбока любов към българския народ не му позволи да види калпавостта на този народ. Защото когато от 7–8 млн. човека (заедно с бебетата и децата) няколкостотин хиляди са агенти и доносници на ДС, а останалите не са, просто защото от службите не са ги потърсили, никакава друга квалификация не е подходяща. А сега същите тези хора, за които той даде живота си го хулят, плюят и отричат. Нормално за калпавия българин. Иначе патриоти с лопата да ги ринеш. Но като видиш състоянието на държавата, липсата на всякакъв морал и духовни ценности, и разпада на обществото, няма защо да се чудиш и да търсиш причините в „международното положение“.

Срещу това се бореше Г.М. и това го погуби. На тоя народ георгимарковци не му трябват. Само чалга, бира, кебапчета и кючеци. Малкото изключения просто се губят сред останалата маса.

В този смисъл всички сме убийци на писателя. Такъв народ заслужава съдбата си, той просто няма бъдеще!

Мисля, че думата, която описва поредицата е „инфантилен“.

Все едно, че не само е писана за тийнейджъри, а и е писана ОТ тийнейджър, по време на междучасията.

Най-горещи благодарности на създателите на този великолепен сайт, и на всички, които го обогатяват с нови книги — благодарности най-вече от името на българите, работещи и живеещи в чужбина. За всеки един от нас сайтът е наистина „моята библиотека“ — допирът с родната реч, удоволствието от преоткриването на стари, обичани или позабравени книги или просто радостта да четеш на майчиния език.

Първият ми прочит на „Вторници с Мори“ бе в оригинал. Два месеца след като напуснах България със семейството си, ми поставиха най-страшната диагноза. Докато се лекувах, сякаш Бог изпрати малкото книжле, купено от хотелската книжарничка, в ръцете ми. Трудно е с думи да изкажа какво значеше за мен „Вторници с Мори“ в този момент…

Зарадвах се, че някой (за съжаление неизвестен), е качил именно тази книга. Сега с удоволствие ще я препрочета и на български.

Надявам се да достигне до повече хора, които имат нужда от духовна и морална подкрепа и да им я даде, както я даде на мен в най-тежките моменти от моя живот!

ОЩЕ ВЕДНЪЖ — БЛАГОДАРЯ!

БОГ ДА ВИ ПАЗИ!

Книгата е страхотна за този, който обича страшното и не се бои да го открие-Аз сам момиче на 12години и прочетох книгата някъде април може би но много ми хареса.Беше ме много страх, но щом започнах страха ми прерасна в любопитство и сега ще я чета пак.

Преди около седмица излезе и последната книга от трилогията. За толкова млад автор мога да кажа, че се справя много добре и ми харесва как се справя с развитието на героите и действията в книгата. Преди 2 дена си взех третата книга и не мога да я оставя … страхотна е !

Това е едно от най-прекрасните стихотворения.

Много забавна и разпускаща историйка, която обаче си носи и сериозното послание.

Уникален любовен роман примесен с крими елементи.

Сравних българското издание с оригинала. Дори мисля, според моето скромно мнение, че преводът е много добър. Нищо не е изпуснато, освен малко разминаване в номерацията на главите — в българското издание са 30 глави, защото е изпуснато началото на глава 27, а в оригинала са 31. Това няма да ти попречи да удоволствието. Между другото, тук не е мястото да зададеш такъв въпрос — използвай форума.

ммм, уважаеми Данте, очакваме, очакваме, очакваме….

че някой ги е задигнал от домашната библиотека, а на славейков не успях да ги намеря….

Една от любимите ми книги!

Много се радвам че се появи в електронен вариант, сега отново ще я прочета и ще се насладя на вълшебството на света на героите на Маркес!

Маркес е невероятен писател, чела съм почти всички негови книги, преведени на български, препоръчвам и „Любов по време на холера“.

Благодаря на човека, който е качил книгата, много!!!

Извинете, на този сайт цялата книга ли е публикувана? Струва ми се малък обемът, а искам да я прочета…

Най-големия комплимент за един автор според мен е факта, че звучи интригуващо и модерно във всеки един момент — независимо колко време е изминало от написването на произведението. Смирненски е невероятен поет, а това стихотвореие е писано сякаш точно днес.

Една от най-забавните книги на Пратчет. Не че е връх в творчеството му, но е много приятна за четене.

„Спирка на хоризонта“ със сигурност ще достави удоволствие на ценителите на Ремарк. Хората, които за пръв път ще се срещнат с този автор, може би е по-добре да започнат с някоя от другите му, по-известни, по-зрели и по-завършени творби.

Ремарк няма навършени 30, когато публикува този роман. Въпреки това потенциалът на бъдещия брилянтен стилист, майстор на естетизираните диалози, се вижда отчетливо. Удоволствие от четенето носи дори само факта, че ценителят може да усети как само за година-две тези възможности са овладени и превърнати в един от най-изящните стилове на писане в съвременната литература. Тук нещата до голяма степен са фрагментарни, разхвърляни, на моменти изпуснати от контрол или дори ’надребнени’. Но езикът е очарователен!

„Живот на заем“, едно от най-харесваните от мен произведения на Ремарк е своеобразен римейк на „Спирка на хоризонта“. Или, може би, по-точно е да се каже: вариация на темите, интерпретация много по-силна от първоначалния ескиз.

За мен тук има и една загадка: Защо в късното си произведение авторът е решил да използва същото име, Лилиан Дюнкерк (Дънкърк) за една друга, доста различна героиня.

Докосването до ранното творчество на големите майстори Рафаел и Пикасо, винаги е будило у мен възхищение. Сега при тях добавям младия Ремарк — нюансиран и виртуозен.

Добрият вкус е толкова рядко срещано явление.

Изключително силно и завладяващо стихотворение :)

Бих искала да кажа нещо повече от: уникално добър разказ, но честно казано не знам как.

Дълбоко…

Това е един от любимите ми разкази на един любим автор. Повторението е за emphasis.