Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rage, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 159 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- moosehead (2011)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГНЯВ. Изд. Ролиспрес, София. 1992. Роман. Превод: от англ. Юлиян СТОЙНОВ [Rage / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Тираж: 30 000 бр. Страници: 200. Цена: 15.00 лв.
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Гняв (Стивън Кинг) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гняв.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Гняв | |
| Rage | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Създаване | 1977 г. САЩ |
| Първо издание | 1977 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | хорър |
| Вид | роман |
| Гняв в Общомедия | |
Гняв (на английски: Rage) e роман на американския писател Стивън Кинг. Романът е издаден под псевдонима Ричард Бакман през 1977. Това е първият роман на Кинг, издаден под този псевдоним.
Историята разказва за момче, което убива учителката си и кара съучениците си да разкриват своите тайни.
Както сами виждате, дори ако увеличим числото на променливите величини, самата аксиома остава непроменена.
Учителко любима, звънеца натисни,
урокът нов във клас ни прочети,
та тръгнем ли за вкъщи, да знаем, че и днес,
познанията нови научили сме с чест.
Първа глава
Утрото, когато превъртях беше прекрасно — една прекрасна майска утрин. Това, което я правеше прекрасна, бе фактът, че закуската е още в стомаха ми и най-вече катеричката, която мярнах от прозорците на Алгебра II.
Седях на най-отдалечената от вратата редица, която е до самия прозорец, та не беше никак трудно да забележа тичащата по моравата катеричка. А моравата на Плейсървилската гимназия си я бива. Простряла се е почти до стените на училището за да ти каже здрасти. Никой, поне за тези пет години откакто съм в гимназията, не се е опитвал да я измести назад с разни розови храстчета, коледни дръвчета или други подобни лайнарски истории. Моравата обгръща бетонните основи на сградата и си расте на воля, без да й пука дали на някой това му харесва или не. Казват, че преди две години, на една от срещите на Градската управа, някаква дъртофелница предложила да вдигнат на моравата павилион-мемориал в чест на ония випускници на гимназията, които са скочили на високо или са били изтрепани в различни войни. Моят добър приятел Джо Мак Кенеди е бил на тази срещи и ми каза, че направо са й показали среден пръст. Съжалявам, че и аз не съм бил там. Както го разказва Джо, бая добре са си прекарали на оная сбирка. Преди две години. Доколкото си спомням, май някъде по това време започнах да изкуквам.