Читателски коментари (за „Кентървилският призрак “ от Оскар Уайлд)

Книгара е страхотна и препоръчвам на всички да я прочетат. Историята е наистина великолепна. :)

Краят е толкова блудкав, блудкав, блудкав…, че не знам какво друго да кажа. Разказ за дечица в ранни тийнейджърски години.

Що да е блудкав де. Това не е тежко произведение по принцип, а че е вкарана малко красота и светлина в противовес на здравия разум (в чиято гола форма винаги участват студенина и тесногръдие, за жалост) — какво пък, на мен ми харесва.

Разказът е от сборника „Английски и американски разказвачи“ или пък „Хумористични разкази“ някъде от 80-те години.

И двата бяха еднакви по дебелина, и двата бяха изключително добри, но като че ли Хумористичните разкази бяха по-читава компилация.

Вътре имаше незабравими хитове като „Храбрият Капитан“, „Единадесторката на Клабзуба (Първи успехи)“, един или два от Удхаус НЕвключени в по-късния „Стрихнин в супата“…и още.

А конкретно Кентървилският Призрак си е просто чудесен.

Който не му харесва края да ходи да чете за здрачове и вампири.

Там е къде по-извисено.

Като заклет почитател на Оскар Уайлд харесвам и това негово произведение. Хуморът е много свеж, запазена марка на Уайлд. За края, за съжалеие, съм съгласна, че е блудкав до отврат, но все пак е писан през XIX век, да бъдем снизходителни:)