Читателски коментари

Понякога нещата се оправят лесно. Благодаря за това, че обърна внимание на проблема. Как и кога се е затрил краят няма кой да каже.

Понеже аз сканирах и редактирах книгата, няма нищо по-лесно от това да пейстна тук финала.

Ако искаш драсни една поща на админа да го оправи. Аз няма да имам време…

Ето го и него:

Преди всичко, беше ме надбягал не друг, а Сиймор. Освен това вниманието ми беше привлечено от неговото тежко дишане. То ми действаше някак успокоително.

Свърших с това. Или по-скоро то ме свърши. Поначало дълбоко в себе си винаги съм се противил на всякакви завършеци. Колко ли разкази съм накъсал, като се почне още от детските ми години, само защото те са имали Начало, Среда и Завършек според определението на онзи дърт досадник Съмърсет Моъм? Трийсет и пет ли? Петдесет ли? Една от хилядите причини да престана да ходя на театър след двайсетата си година е тази, че ми беше адски противно да излизам от театъра само защото този или онзи драматург решаваше в даден момент да спусне глупавата завеса. (Какво става по-нататък с онзи глупак Фортинбрас? Кой ли му е видял сметката?) Каквото и да е, тук аз свършвам. Ще ми се да нахвърлям още една-две по-фрагментарни физкултурни бележки, но много осезателно усещам, че Времето ми изтича. Освен това сега е седем без двайсет, а в девет влизам в клас. Имам време само да подремна половин час, да се обръсна и дано остане за една студена, освежителна кървава баня. Хрумва ми — може би това е по-скоро стар градски рефлекс, отколкото хрумване — да кажа нещо хапливо за двадесет и четирите млади девици, които ще ме чакат в стая 307, току-що завърнали се след дългия уикенд я от Кеймбридж, я от Хановер, я от Ню Хейвън; но не мога да завърша описанието на Сиймор — дори то да е лошо, дори на всяка крачка да се чувства моята себичност, вечната ми жажда да разделя славата с него, — не мога да го завърша, ако не се проникна от съзнанието за нещо хубаво, за нещо много истинско. Това е голяма дума (а то значи, че аз съм най-подходящият да я кажа), но не напразно съм брат на своя брат и разбирам — макар и не винаги, — че от всички неща, които върша, най-важното е влизането в тази отвратителна стая 307. Няма нито едно момиче в нея — а това се отнася и за ужасната госпожица Забел, — което да не ми е сестра точно толкова, колкото са ми сестри Бу Бу и Франи. Тези момичета може да блестят с полуграмотността на вековете, но блестят. И ето че ме зашемети следната мисъл: няма, точно сега няма друго място, което бих предпочел пред стая 307. Сиймор беше казал веднъж, че това, което цял живот правим, е да се местим от едно свято кътче в друго. Никога ли не сбърка той?

Хайде сега си лягайте. Бързо. И бързайте полека.

КРАЙ

Велика творба — за съжаление финала липсва, не знам как би могло да бъде поправено.

Всички разкази в сборника са страхотни! Неслучайно е написано „най-доброто от новата френска вълна“. Самата истина е. Струва си да се прочете.

Чудесен разказ за новите ни поколения!

Стихотворението което търсиш ми се струва, че е „Към брата си“ :) Инак на мен поне интересното за Ботев ми е, че е малко неопределен като жанр. Той е някак по-скоро творение на времето(като Вазов), отколкото на някаква „мода“ от другаде.

Уважаеми г-н Иван Стоянов,

Авторът на тези репортажи е бил един от малцината будни и съвестни хора, който макар и ползвал облагите, полагащи се на тогавашните писатели, е успял да се отдели и да и преосмисли случващото се около него. Не знам кое визирате с „гола вода“, но мога да кажа, че Марков успява да впечатли с изключително детайлните и заинтригуващи описания на всички „участници“ в тези репортажи, да долови техните настроения и емоции. Смятам също така, че съвсем точно посочва част от причините за неуспеха на „системата“, а именно неподготвените и наложени от партията „лидери и водачи“ на всички нива, включително в икономиката на България. Тези репортажи пресъздават една наистина нечовешка и жалка картина, но тя е реална, правдоподобна.

В заключение искам да кажа, че по жалък, унизителен, потъпкващ човешкото начало, мръсен, долен, вулгарен, циничен, двуличен, антибългарски, срамен и т.н. период в българската история не е имало и не е възможно да има.

Нито един, ще се позволя „неприлична“ дума, мръсен и долен комунист не излезе да се извини на българския народ за тази 45-годишна „СВИНЩИНА“, която „милата“ и „родна“ комунистическа партия сътвори и поддържа през своето съществуване. А дали тази партия продължава и днешното управление на страната? Категорично „ДА“ — Георги Марков и неговите потресаващи човешкото съзнание „Задочни репортажи за България“ — с още по-голяма сила са валидни и важат за настоящето положение в България.

Може би единствено заглавието трябваше да е Невромант… :)

filthy и аз я имам и мога много бързо да я сканирам (1 час на 600 dpi), но трудно ще се намери редактор… Все пак ако някой се наема да редактира може да ми пише!

Ако сканирам оригинала, ще има ли кой да я редактира?

Уникален роман ,съдържа от всичко по много.

Преводът наистина е ужасен. Съгласна съм за това с имената и местата. Напилно сгрешени са и заклинанията, което е много дразнещо! Дано някой редактира цялата книга. Да, има и други места, подобни на „Моята библиотека“, откъдето могат да се четат книги. Ще проверя имената им и скоро ще ги запиша в друг коментар. Иначе оригиналната книга е страхотна!

Много интересна книга, която прониква дълбоко в човешкото мислене на сегашното капиталистическо общество. Надявам се да успее да научи на нещо всеки от нас и да овладеем изкуството на обичта.

хубаваа БГ книга,няма да описвам всички мои чуства които породи у мен

.:)/както казва автора .основното беше безпокойство

и аз не знам защо

Няма нищо отвлечено Деси, реалноста такава каквато е!

Може да се радваме, че Гришата го е превеждал! Страхотна книга!

Как се нарича бялата книга? Къде мога да я открия? Предварително Ви благодаря.

Бих го зачел на какъвто и да е — можете ли да ми кажете други произведения от него, и къде бих могъл да ги открия?

Аз също :)

Гледах филмчета, харесах играта, заиграх я и прочетох във един форум, за книгата, в следствие на което, намерих и нея. Великолепно. Едно произведение, което ме грабна, във всичките си форми — 10 от 10 възможни от мен :)

Книга, която те остава потресен! Книга, която показва колко много имаме и колко малко го ценим, защото има толкова много хора по света, които нямат нищо, дори и свободната си воля и живота си! Книга, която ме накара да се вгледам в собствения си живот и да благодаря безспирно, че имам покрив над главата и детето ми има всичко и всеки ден ляга нахранено! Блестяш автор!

Може би най-симпатичният роман на Достоевски, заедно с „Юноша“… „Красотата ще спаси света…- князът мисли така само защото сега е влюбен“. Най-силният роман от социално-политическа гледна точка според мен е „Бесове“, а „Братя Карамазови“ е шедьовърът, черешката на тортата.

Като цяло Достоевски почти няма слабо произведение.