Читателски коментари

Благодаря за възможността да прочета нещо толкова красиво.

Това е една от най-добрите му книги. Лично аз съм голяма почотателка на неговите произведения. Тази книга е написана, за да разклати цялото ни подсъзнание. Буквално е адски обсебваща и пристрастяваща. Уникално произведение. Всеки почитател на този жанр трябва да я е чел, за да се нарече такъв.

И все пак аз като стррастен фен на подробностите така и не получих ясен отговор как Хванати На естопрестъплението се набутват в цялата история. Тази и други фрактури на сюжета и фактологията ми убиха удоволствието от книгата като начин за занимавка на ума.

Относно изграждането на отрицателните образи бих казал, че добавянето на гадна чудатост създава цвят, но не създава дълбочина на образа. Това, което прави Дан Браун много ми прилича на един от героите на П. Г. Утхаус. Този герой също е писател, но на криминалета. За да придаде на образа на своя злодей оригинална окраса. Той го обрисува не с едно деформирано ухо като останалите злодеи, а с цели две! Като пример за отлично изпълнен отрицателен образ ще посоча цитираният от теб „Червен дракон“, където миналото и психиката на героя са обрисувани наистина въздействащо.

Трябва да призная, че Браун наистина може да прави проучвания, но твърде много спекулира с изводите.

Невероятна поредица! ^^

Невероятен военен роман; не напразно е носител на наградата ХЮГО. Филмите наистина са добре пипнати.

Едно време нямаше сексуално ограмотяване и литература за социализиране на личността, но имаше Декамерон!С една дума — нямаше нужда от Интернет!

Пълна скука и загуба на време. Дори не ме предизвиква да коментирам бездушието на историята. Ужасно блудкаво и елементарно.

Ваички книги от поредицата са изключителни.Силно ги препоръчвам.

класика в жанра!!! =]

Подкрепям! Много точно казано.

elektrichar е прав. Това беше първата книга от автора, много, много ми хареса. Сега определено дочитам трудно някои от произведенията му. Ако не беше тази книга, че да ме грабне, ме губеше като фен. Приятно четене :)

Тази книжка не е ли част от crown s spies ??????? :)

Това произведение просто е класика. Не знам дали е поставяно някъде, но срам за българските режисьори ако се постави някъде в чужбина. Такъв смях не бях се смяла от много отдавна. Видях и информация за автора в гугъл — явно в чужбин а епризнат а в България се хвалят взаимно посветени в рязането на баницата. Ако някой го познава да му изпрати специални поздрави от Сияна Белова. Живея в Швейцари я и се занимавам с музикална критика. Дай Бог повече такива писатели от България.

Прочетох текста, и останах с „гаден вкус в устата“…Явно не съм дорасъл за такъв тип литература, и тя е отвъд моите възможности за разбиране. Не препоръчвам никому да чете това…нещо, но ваше право е да не вярвате на преценката ми.

Сега разбирам защо тази книга, както и изобщо поезията на Паулу Коелю се цитират като любими от всички манекенки и публично известни празноглавки. Книгата не е лоша, но в нея се говори за истини, които всеки човек преминал пубертета е нормално да е осъзнал. Един зрял човек не може да се впечатли така силно от фактите, за които става въпрос в произведението, тъй като вече ги е преживял по свой уникален начин и знае, а не се главозамайва от написаното. Няма нищо специално, освен, че действително е доста леко четиво, което всъщност се дължи на елементарните заключения, изводи и повторения. Книга-приказка, която трябва да бъде прочетена от всяко дете, така както приказките на Андерсен и много други. Нищо ново на белия свят.

Не знам защо, хора които са чели някоя книга и са написали коментар, не я оценяват по шестобалната система. Лично моето мнение е, че десетобалната система е много по-точна, но както и да е.

От доста време срещам книгите на Дан Милман, но чак като прочетох коментара на Петя, изтеглих и прочетох с безкраен интерес ,, Пътуванията на Сократ’’. Останалите две книги за мирния войн са продължение на тази. Веднага започвам да чета следващите му книги, защото със сигурност са също толкова интересни. За книгата може да се каже много, но пак няма да е достатъчно, затова е най-добре да се прочете. Книги като тази трудно се забравят. Благодаря ви за нея!

Това са пълни глупости, просто автора е умел и много смел разказвач. Чел съм доста книги, но като автор Ролинс е неворятен и умел разказвач. Всеки има право на мнение а моето е че и пъврите му романи са страхотни а любимия ми е Амазония.

Така, че смело който има време нека да чете автора е номер едно. А че има прилика с Дан Браун, то и много други автори пишат по този начин. Все пак Ролинс пише по от рано от Браун.

Е, току-що завърших книгата и вече мога да дам своята оценка!

Общи впечатления: Продължавам да защитавам тезата, че Дан Браун е „майстор“ на събирането и систематизирането на информация — исторически факти, културогични препратки, интересното преплитане на думички с различна семантика, разположени в различни символни полета и с различна смислова конотация.

Несъмнен е и таланта на Браун да създава и „обрисува“ злодеи — от фанатик-албинос през пристрастен към секса наемен убиец до татуиран „бивш“ наркоман, който смята себе си за произведение на изкуството и вярва, че е жертвен агнец. Не знам защо, но образът на Малах от „Символът“ през цялото ме караше да си мисля за изрисуваното тяло на Ралф Файнс в „Червеният дракон“ :-)

И на мен ми дойде в повечко възхваляването на иначе „младата“ американска история и американските паметници на културата", защото САЩ си остава „сбирнщайна на света“. Но все пак предишните пъти Дан Браун ни осигури билет до Европа, сега дойде ред и на презокеански полет до САЩ. Наистина на моменти проблесна „ясната цел да задоволи комплекса на неинтелигентната част от американското общество от липсата на собствена културна традиция“(цитирам колегата-читател gost), но дори и целта да е била чисто комерсиална — аз гласувам с две ръце. Хайде, направете го Вие!

За книгата: книгата се чете бързо в началото, но в края сюжетът става тромав, започва адски да ти доскучава. И друг път се е случвало Браун да не усети къде трябва да спре и историята да има няколко развръзки. Но тук Браун попрекали и не усети къде наистина да сложи думичката „финал“. Предвидим сюжет, Супермен отново се явява архетип на Лангдън, г-ца Соломон е богата, умна, слаба…. хепиенд в стила на американския екшън. За разлика от „Шифърът“ тази книга би била по-сполучлива, ако й се направи екранизация.

За мен това е най-слабата книга на Дан Браун, събирателен образ на предишните, само дето имената на героите и мястото на действието са други!

А, че Браун „просвещава“, кара ни да се ровим из нета и провокира да си размърдаме сивото вещество — спор няма!

Преводът на Саркис е култов почти колкото самата книга. Годрея се, че е мой учител от университета. Respect!

страхотно толкова реално!