Читателски коментари

Изхождайки от постулата, че историята се пише от победителите, съвсем логичен е негативния, дори дяволски образ, с който е известен Хитлер. Стайнбек в „Благодатния четвъртък“, чрез един от своите герои казва следното:

„Не ми обяснявай кой какъв ечовекът, а ми предай неговите думи. Аз сам ще си съставя мнение за него.“ Точно това постигаме, когато четем „Моята борба“.

И ако успеем да погледнем безпристрастно, все едно сме същества от друга планета, не може да не изпитаме уважение и респект към този човек. А и душевната нагласа на българина, предвид стеклите се обстоятелства през войните, а именно без да изгубиш битка, губиш войната, е идентична с тази на германския народ след първата война. Точно това определя положителното отношение на българите към Германия, респективно към нейната политика. Което обяснява и съвсем логичната външнополитическа ориентация на страната ни.

От тази книга, най-много ми харесват: Черния Том, Леля Дрол и Корнъл Бринкли- предводителя на трамповете! А от други негови произведения: Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд, Олд Дет, Олд Уобъл, Олд Кун, Олд Шуърхенд, Безухия, Зоркото око, Винету, Колма Пуши (черното око), Мато Шако (седемте мечки), Апаначка, Обърнатия сандвич (Дик Хамърдъл и Пит Холбърс), Тресков, Нале Масиув (четирите пръста), Вупа Умуги (големият гръм), Метан Аква (бързия нож), То-кай-хун, Тибо така, Тибо-Вете-Елен и много други вождове на апачите, команчите, осагите, шайените, нихорасите, навахите, моките, дакотите, зуните, гепидите и др.

Точно така! И на мен ми харесва! Има и герои които ми харесват.

КЛАСИКА!Това е един от любимите ми романи,който ще остане вечно в съзнанието ми.Наложи ми се да го прочета за един изпит по Славянска литература в университета и първоначално бях скептично настроена-знаете как е с книги,които трябва да бъдат прочетени по задължение.Но като го започнах,прочетох го на един дъх,че дори не ми се искаше да свършва.

Ако все още не сте го прочели-направете го!!!

Хм.. аз лично съм чела само тази на Ла Вей, но повечето хора като Amarantha казват, че Ла Вей не струва. Специално се обръщам към тези хора — бихте ли ми казали как да науча нещо повече за сатанизма извън обкръжението на Ла Вей, откъде да намеря свястна информация?

Благодаря предварително :)

Няма книга ,която и каквато и да е да се хареса на всеки но мисля че сидхарта …би трябвало да пеочете всеки .За мен си заслужава ,а и всяка книга ни променя малко или много … нека и от нея вземем по нещо

Здравейте Ники,

Радвам се, че написаното Ви е направило впечатление, а и е породило въпроси. Не смятам да влизам в полемика и да обяснявам защо така съм определила хайтовското творчество и Хайтовите герои. Ще кажа само, че съм голяма фенка на Хайтов, а и част от произведенията му зная наизуст.

Литературата в по-голямата си част е изкуство, т. е. свобода. Как може да се отговори на въпроси като: „Защо сте използвали тази дума“ или „Защо Хайтовите герои са наречени полуидиоти“, н-р. Всичко написано е в определен контекст.

Поздрави, Елена:)))

На вниманието на Кайзер!!!

Би ми било интересно да дадете пример за четиво „антиблондинки“. За мое съжаление „уж“ се мъчите да избягате от рамките на модерното, но се оплитате в него като блондинка :)

Останете със здраве

Много харесвам „Диви разкази“ и не мога да не задам два въпроса:

Кой Хайтов герой е полуидиот?

Кои са тия лоши хора, дето ни забраняват да сме мъжествено-добродетелни?

А, и много ми хареса и определянето на разказа като „първобитен“ :)

Бях част от предизборните кампании на главните герои,от радостите и болките им…

Да, не е ужаси точно; въобще в по-ранните произведения на Стивън Кинг не ужасът е основният пилон на историята. Много повече акцентира в/у човека и обществото, а другото е по-скоро като фон. Така мисля.

@кари: :) Интересно би било да се запознаем.

Да, фентъзито е българско. Втората част се пише в момента.

„За едно кацарство аз съм се трепал шест години!“ Стилът е абсолютно естествен. Сякаш майсторът-кацар разказва историята си на пазара, на улицата, в кръчмата, познаваме се от 100 години и можем да си кажем всичко. Такива са Хайтовите герои — без обноски и маниери, недодялани, смешни, понякога полуидиоти. Няма никаква дистанция между читател и персонаж. В плен си на драмата му, която си длъжен да чуеш. Тъкмо мислеш, че най-после е дошъл справедливият край, но не — предстоят още вълнуващи моменти, даказващи майсторията на кацарството.

Разказът е първобитен и смешен на най-повърхностно ниво. Всъщност е тъжен. Да, тъжен е, защото напомня за забравени и забранени добродетели, като мъжество и достойноство. Е, има го и ината, все пак Хайтов си е Хайтов.

Поздравления за наистина упоритата работа на младата преводачка, но най-приятелски я съветвам да вложи усилия в подобряване на правописа си. Просто неграмотността съсипва целия труд, който е вложила!

Романът на Марло Морган „Заслушани в молитвата на вселената“ е типично ню-ейдж произведение, което претендира да представи духовните традиции на австралийските аборигени.

Всъщност това е една комерсиална белетристична творба, базирана изцяло върху фантазията на авторката, която няма нищо общо с истинските духовни учения на коренните жители на Австралия.

След публикуването на книгата активисти, старейшини и духовни водачи от различни аборигенски племена са изразили остри протести срещу псевдо-документалния роман. Антрополозите, изучаващи културата на аборигените говорят за откровени фалшификации, за една литературна мистификация…

И едните и другите твърдят, че книгата осквернява автентичните религиозни и културни традиции на аборигените.

Желащите да получат повече информация, както и връзки към публикации по въпроса, могат да посетят следния линк:

http://www.eaglecircle.org/forum/viewtopic.php?f=19&t=636

Наистина е страхотен разказа.

невероятно произведение

Почти се бях отказал да го чета в началото, но сега нямам търпение да прочета какво следва. Наистина ли това фентъзи е българско, името на автора е чуждо!? Кога ще публикувате продължението?

Чела съм много пъти този разказ. Не спирам да се вълнувам и съпреживявам написаното от безспорния талант Хайтов. Правдиви са думите, че класиката е над времето. Произведението е актуално със силата на философията си, макар и отдалечено като сюжет и сцена от бита ни. Помислете върху думите на Стайнбек: „Не търсете пътя, той сам ще ви открие“!

И все пак: „…едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш“.

Абе умее го тоя човек — дори ако технически или философски не е точно по твоите разбирания, пак ти харесва.