Читателски коментари

Книгата е много силна ,прочетох я няколко пъти ,един съвременен класик!

Толкова истинско! Останах без думи.

Невероятна, затрогваща, уникална книга! Прочетох я на един дъх

Хаха, приятно четене тогава.

А относно „историческия“, в комбинация с „любовен роман“ не предполага наличието на историческа достоверност, а само „ситуиран в определен период от историята“ — нещо като английския израз „period piece“.

Докторе, Витгенщайн ли си имал предвид?

Като сме мислещи и пишещи хора, поне да пишем имената на мислещите правилно.

Да даваш оценка на един велик поет като Христо Ботев е все едно да оценяваш величието на океана.Онова,което е характерно за това произведение е неговата актуалност,защото нищо не се е променило оттогава до днес като нагласа и поведение от страна както на народа така и на неговите пастири.

„Смешен плач“ е от онези вечно зелени пророчески статии на нашият велик поет,публицист и революцеонер.Тя е валидна и днес и може би затова трябва да се чете и препрочита,особено от онези,които плачат на „чужди гробища“ и забравят кои са и защо са днес сободни.

Маелстег, каква според теб е идеята, защото е възможно с автора да имате различни гледни точки по въпроса?

ПП: Моля ти се не ги наричай „исторически“. Историческата истина в тези романи е много по малка отколкото съдържанието й във вестникарска публикация.

Обеди ме!

Ще я прочета най-малкото за да разбера как можеш почти да се любиш и така нататък. Предполагам, че книгата ще заеме поне един горещ следобед.

Особенно добра поредица. Дава нов смисъл на представите за вампири и върколаци. Любовната история е поднесена леко и с невероятно завладяващ стил. Благодарна съм, че имах възможността да прочета всички части. Ива, ако ти „леко“ си се пристрастила, то при мен нещата излязоха от контрол. Прочетох поредицата три пъти , а колко пъти гледах филмите … няма да коментирам. Благодаря Ви, че Ви има.

Единствено поезията на Ботев е в състояние да ме разчувства … Поклон!

Мисля, че Наско има предвид друго, а именно — всички ние, като българи, знаем кой е Ботев и какво е направил за родината ни, така че коментарите са меко казано излишни. Мисля, че едно такова стихотворение / както и всички други на Христо Ботев/ не може да се нарече просто „невероятно“, не е достатъчно. Затова по-добре да не казваме нищо … Велик поет и революционер! Светла му памет.

Ще си позволя да направя кратко резюме на книгата, за да спестя усилията на тези, на които тя надали ще хареса.

И така: невероятно страстна и невероятно красива благородничка, тъкмо на възраст за женене се влюбва в един не чак толкова благороден, но точно толкова страстен и красив мъж, напълно отговарящ на ISO стандарта за перфектен главен герой — мъжествено лошо момче, с невиждани умения в леглото, и както многократно се упоменава в книгата, с огромен….Явно на Бренда това и е било важно. Двайсетина глави се води непрестанна битка кога точно, как точно и най-вече от кого точно ще и бъде отнета девствеността, щото иначе няма да е исторически любовен роман. Та тя го обича до полуда, той нея също, тя иска само мъж и деца, той има-няма 100ина пъти я увещава да се ожени за него, обаче, внимавайте, тя пищи и не ще, защото той е само наполовина благородник по произход. Това е нашата чиста, безкористна, влюбена героиня. Всички следващи страници, боеве и тъмници са в пряк резултат от „никога няма да обичам друг мъж — ама тоя не е ми е баш на нивото.“ Девойката се жени за друг,пак така млад, красив, добродетелен и т.н., който отговаря на всички критерии, но тя и него не ще, щото не и действа чак толкова пламенно. Той и спасява задника няколко пъти и тя му заявява, че ще му бъде съпруга, но няма да забрави предишния. Сериозно, Бренда, не можа ли да се постараеш малко повече? Опитвам се да я харесам тази damsel in distress, но не ми помагаш особено.

Защо все пак да четете книгата? Ако си падате по приключения, заговори и битки — ще ви допадне. Има и една връзка, която изглежда донякъде интересна и е поне малко от малко смислено обоснована с убедителен вътрешен диалог — между кралица Елизабет и пирата. И освен това, ще се скъсате от смях на любовните сцени. Все съм чела бисери (доста исторически любовни романи са ми минали през ръцете), но като попаденията в тази книга няма. Ще ви пусна няколко цитата, за да видите и да се повеселите предварително:

1) Любовно обяснение в градината на лунна светлина:

„Винаги съм знаел, че си родена да поемаш и отглеждаш мъжкото семе, да носиш и раждаш деца.“

2) „Той ми предлага повече от теб. — Знаеше, че го предизвиква, но не можеше да се спре. Знаеше какво ще се случи и отчаяно го искаше. Защото беше загубила разсъдъка си още в мига, когато този мъж се бе появил.

Лиъм се надвеси над нея.

— Какво ти предлага той, какво, Катрин? — изрева той. — Какво друго, освен големия си член?“ (както вече споменах, големият член е много ключова фигура в тази книга)

3) — Ти, копеле! — изкрещя тя, като седна и безуспешно се опита да издърпа ръката му от себе си. — Ти… ти ме преглеждаш? Като някой доктор? Върви по дяволите!

— Все по-трудно и по-трудно ми е да вярвам, че си отгледана в манастир — насмешливо каза Лиъм и изведнъж плъзна два пръста в нея. Дъхът й секна. Тялото й застина неподвижно.

Въпреки че Катрин не искаше нищо, нищо повече от твърдия, възбуден пенис на Лиъм вътре в себе си, думите му я разгневиха. Тя се изправи на колене и заудря с юмруци по гърдите му. Но той просто улови китките й и се засмя, което я разяри още повече.

— Аз не ти принадлежа — изсъска Катрин. — Аз принадлежа на себе си, а един ден ще принадлежа и на съпруга си.

Лиъм се засмя отново, вече истински развеселен, и я придърпа в прегръдките си.

— Любима — промърмори той с внезапно прелъстителен глас, — не бих искал да ти го казвам, но никой мъж няма да се ожени за теб, след като приключим. — Миг по-късно устните му се впиха в нейните и властно, уверено ги разтвориха.

Думите му й подействаха като леден душ — не угасиха желанието й, но й показаха истината. Тя искаше този ненавистен, презрян мъж. Искаше той да проникне в нея, да се слее с нея — така, както конят се слива с кобилата.

(пропуснах да спомена, че препратките към конския секс също са доста чести)

4) Погледите им се сблъскаха и при този сблъсък между двама им сякаш припламна огнена искра. Внезапно Лиъм отново я събори по гръб на пода. Стресната, тя започна да протестира — нищо, че краката й се разтвориха с готовност.

(е на това какво да му коментираш)

И мивкокъртещият финал на същата сцена, няколко параграфа по-късно:

5) Дъхът й спря. Лиъм. О, господи, Лиъм бе дошъл в стаята й, бяха се любили — донякъде — о, да. Беше греховно и прекрасно, при това като по чудо Катрин бе още девствена.

Прочети нещо от Николай Теллалов. Мисля, че е не по-малко увлекателен.

Благодаря, gost, ако знаеш колко се дивих на този „опростен“ пират и все си го визуализирах като мобилната версия на Фейсбук, да речем. Все не ми се искаше да е преводаческа грешка, че и без това всеки знаещ-незнаещ все по преводача плюе. :)Явно моите асоциации са били позаспали по това време.

А за постановката с хлапето си прав, и аз това си мислех, но ми стана весело като си го представях. Btw никак не е невъзможно, много деца се научават да четат на 4–5 години, а да изваждат — на 7–8.

Добре започва идеята е страхотна и по неизвестни за никой причини авторът я орезилява.

Наистина не съм очаквал толкова добра книга от български писател.

Фен съм на научната фантастика. Прочетох книгата отдавна и бях поразен от идеите на автора. Така да се каже започнах да сравнявам световните правителства с утопичното правителство описано от автора.

След това чух, че се прави филм. „Браво“ казах си. „Да ама Не“ както се казва — това беше една „…“ (нямам думи). Вярно е, супер ефекти и много добра игра, ама да принизиш раса пътуваща между звездите до кошер с бобулечки, които „след няколко поколения поумняват и това се дължи на факта, че вероятно има бобулечка която ние не сме виждали до сега“ е просто подигравка с елементарния практицизъм. Хайнлайн е решил този „проблем“ само с 2 изречения. (умствено изостаналите раси не строят космически кораби!)(Вероятно те успяха да евакуират Кралиците и „мозъците“, тъй като не открихме никакви представители на висшите касти, поне не заловихме живи такива.) След това излезе компютърната игра по мотиви вече на филма. Една от най-добрите игри и с най-интелигентно написан код за управление на единиците. „Браво“ казах си отново, дано да има продължение. „Да ама Не“ пак както се казва. Дори прекрасната логика на единиците не беше копирана/открадната в нито една друга игра(за хората май важи, че след няколко поколения затъпяват). След това „великите“ режисьори произведоха анимационния сериал. Вече нещата започнаха да си идват на мястото — нямаше никаква политика (все пак е направено за деца), а само хората срещу лошите. Казах си „браво“ една поредица която дори не завършва с щастлив край(много са малко тези истории), но поне поставя на пиедестал доблестта, храбростта и доверието. Естествено спряха поредицата — „не е популярна“, както и по времето на комунизма Хайнлайн не е публикуван у нас, защото е бил „милитарист“ и то провъзгласен не от нашата критика, а от американската. След това още 2 филма и няколко малки и една голяма игра, които не блестят с нищо. (идиотизма „И Господ е Гражданин“ е в последния филм — явно пародия и критика на американското общество ама никакво удоволствие от лентата)

Прочетете тази книга. Абстрахирайте се от военните описания и идеи, съвременните военни са надминали методите описани тук, отдавна! Помислете какво остава — за да поемеш отговорност за съдбата на хората трябва преди да те предложи някой за какъв да е пост да докажеш с кръвта си ако е необходимо, че си достоен за тази отговорност. Толкова е просто нали? Колко е трудно да се направи обаче.

Книгата е уникална, потресаваща… не биха ми стигнали изразни средства, за да я опиша. А доколкото тълкуванията за нея — нали затова е книга — всеки я разбира сам за себе си (: