Читателски коментари

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг

мая (2 април 2011 в 11:05)

Прочети „Силата на настоящето“ и ще разбереш защо на света има насилие и убийства…….

Тъмната кула от Стивън Кинг

vesstam (2 април 2011 в 10:49), оценка: 6 от 6

Жалко за предишният коментар, не искам да го коментирам.

Фондацията от Айзък Азимов

Ники (2 април 2011 в 01:35)

Препоръчвам този текст пред алтернативната „Фондация“ (от двете добавени тук)

Прелюдия за Фондацията от Айзък Азимов

Ники (1 април 2011 в 21:13)

Петя, бих ти препоръчала да започнеш с „Фондацията“, първата публикувана. Тя почва точно с психоисторията. А и предвид начина на написване на цялата поредица (постепенното допълване със sequels и prequels), има някакъв по-особен чар да почнеш с оригиналната трилогия.

Отбой в полунощ от Уилям Уортън

rty45 (1 април 2011 в 20:51), оценка: 6 от 6

Това го четох като войник…а бях войник преди 14 години.За това му сложих толкова висока оценка,заради първият ми досег с тази книга.Сега като го чета разбирам ,че автора набляга на психиката във войната повече , отколкото на точните познания за нея…то си е нормално де…Както и да е ….

Щамът на Юда от Джеймс Ролинс

duffduff (1 април 2011 в 13:24), оценка: 6 от 6

Поредицата наистина е много увлекателна (поне за мен повече от книгите на Дан Браун, който някой спомена). Много обичам такива книги, които ме карат да се замисля по някои въпроси, от които не съм се вълнувала до момента. Докато чета книгите на Ролинс периодично отварям търсачката да търся повече информация за някои от повдигнатите теми. Това е едно от нещата, които лично аз търся в една книга — не просто да я прочета, за да убия времето с нея, а да науча нещо покрай нея :)

Прелюдия за Фондацията от Айзък Азимов

Петя Ивайлова (1 април 2011 в 13:02)

нт, благодаря за отговора след „Космическа Одисея :3001“ , както и за предупреждението за „Фондацията“. :)

„Прелюдия към Фондацията“ е първата книга на Айзък Азимов, която чета, така че мога да дам абсолютно безпристрастно мнение. Ако трябва да я опиша с две думи те ще са „леко четиво“ — става за четене, но не бих заподозряла, че е Началото на Велика сага, ако не си го знаех предварително от резюметата из нета;)))

Сюжетът е изцяло линеен, героите са симпатични (и положителните и отрицателните, колкото и странно да звучи), а футуристичната картина е приятна. В цялата книга има само два обрата — накрая, първият от които е съвсем предсказуем (няма да пускам спойлери, в случай, че някой реши да прегледа мненията, преди да я започне). Интересно, но през цялото време докато четях, „Прелюдията“ ми напомняше за книгите игри, които обичах едно време (походова стратегия) — не знам дали Айзък Азимов е имал възможност да прочете някоя подобна — отделните пасажи са удобно номерирани, което подсили това впечатление. Само трябва някой да допише пет — шест ситуации, при които Хари Селдън умира, и да поразбърка номерацията, и книгата-игра е готова :D

Езикът (на превода, или на самия автор, не знам) наистина е странен, но се свиква.

Единственото наистина впечатляващо нещо са разсъжденията за психоисторията, които за съжаление са недоразвити (очаквам повече в следващите книги от поредицата).

Морето на чудовищата от Рик Риърдън

Михаел (1 април 2011 в 11:35)

Ако те интересува нешо от Досиетата на героя — представяне на геройте от пърси джаксън можеш да разгледаш този сайт http://imaginerds.com/

Морето на чудовищата от Рик Риърдън

Михаел (1 април 2011 в 11:30)

Аз бих се навил да кача поредицата щото я имам ,но щом има правило

Похитителят на мълнии от Рик Риърдън

Михаел (1 април 2011 в 11:23)

Книгата е адски яка,а новата поредица „Хрониките на Кейн“ също си заслужава

От куче ухапаний от Петко Р. Славейков

HouseWife (1 април 2011 в 09:03), оценка: 6 от 6

Струва си да се помисли над това…

Белият и Черният от Волтер

yeti (1 април 2011 в 02:50), оценка: 5 от 6

Разказа показва, че всеки в себе си тай доброто и злото и трябва да открие и да ги разграничи едно от друго.

Белият бик от Волтер

yeti (1 април 2011 в 02:47), оценка: 6 от 6

Произведението е много добро и ме накара да се замисля над някой неща в живота ми.

Пикник край пътя от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

диа (31 март 2011 в 15:50)

Мисля, че не е редно да сложите корицата на изданието на „Коала“,а да качите друг превод. Сергей райков и без друго се е справил по—добре… нека уважаваме

преводаческия труд.

Името на розата от Умберто Еко


Прав си, перфектна е! Много силна и истинска, дълбоко философска в същото време. Но малко хора я разбират.

Измама от Аманда Куик


Много ми допадна характера на главния герой.

Името на розата от Умберто Еко

Dimitrar (31 март 2011 в 14:20), оценка: 6 от 6

Не случайно това е една от най-добрите книги писани някога. Като хардкор атеист, книгата ми хареса невероятно. Истински образи, перфектни творчески похвати и невероятна атмосфера. Едно безкрайно „благодаря“ на автора, че е споделил с човечеството, част от своята дарба за писане.

Космосът да ти е на помощ, Александър от Иван Мариновски

zearendil (31 март 2011 в 12:49), оценка: 6 от 6

Александре, ще ти пиша и на пощата, но и тук… От малък чакам втората книга, бях стигнал само до горната информация, че книгата е загубена. Сигурно и с други хора е така. Иначе досега все щеше да се събере общност, която да я издаде по един или друг начин.

Любов под луната от Христо Смирненски

HouseWife (31 март 2011 в 10:54), оценка: 6 от 6

Влюбеният Смирненски е прекрасен поет! <3

Роксолана от Павло Загребелни

Бека (31 март 2011 в 10:52)

Здравейте!Аз съм Ребека на 10г.Започнах да чета тъзи великолепна книга днес!Тя има много емиций!Не съм чела никога такава приятна книга!Тя се чета на един дъх!