Читателски коментари

Жалко за предишният коментар, не искам да го коментирам.

Препоръчвам този текст пред алтернативната „Фондация“ (от двете добавени тук)

Петя, бих ти препоръчала да започнеш с „Фондацията“, първата публикувана. Тя почва точно с психоисторията. А и предвид начина на написване на цялата поредица (постепенното допълване със sequels и prequels), има някакъв по-особен чар да почнеш с оригиналната трилогия.

Това го четох като войник…а бях войник преди 14 години.За това му сложих толкова висока оценка,заради първият ми досег с тази книга.Сега като го чета разбирам ,че автора набляга на психиката във войната повече , отколкото на точните познания за нея…то си е нормално де…Както и да е ….

Поредицата наистина е много увлекателна (поне за мен повече от книгите на Дан Браун, който някой спомена). Много обичам такива книги, които ме карат да се замисля по някои въпроси, от които не съм се вълнувала до момента. Докато чета книгите на Ролинс периодично отварям търсачката да търся повече информация за някои от повдигнатите теми. Това е едно от нещата, които лично аз търся в една книга — не просто да я прочета, за да убия времето с нея, а да науча нещо покрай нея :)

нт, благодаря за отговора след „Космическа Одисея :3001“ , както и за предупреждението за „Фондацията“. :)

„Прелюдия към Фондацията“ е първата книга на Айзък Азимов, която чета, така че мога да дам абсолютно безпристрастно мнение. Ако трябва да я опиша с две думи те ще са „леко четиво“ — става за четене, но не бих заподозряла, че е Началото на Велика сага, ако не си го знаех предварително от резюметата из нета;)))

Сюжетът е изцяло линеен, героите са симпатични (и положителните и отрицателните, колкото и странно да звучи), а футуристичната картина е приятна. В цялата книга има само два обрата — накрая, първият от които е съвсем предсказуем (няма да пускам спойлери, в случай, че някой реши да прегледа мненията, преди да я започне). Интересно, но през цялото време докато четях, „Прелюдията“ ми напомняше за книгите игри, които обичах едно време (походова стратегия) — не знам дали Айзък Азимов е имал възможност да прочете някоя подобна — отделните пасажи са удобно номерирани, което подсили това впечатление. Само трябва някой да допише пет — шест ситуации, при които Хари Селдън умира, и да поразбърка номерацията, и книгата-игра е готова :D

Езикът (на превода, или на самия автор, не знам) наистина е странен, но се свиква.

Единственото наистина впечатляващо нещо са разсъжденията за психоисторията, които за съжаление са недоразвити (очаквам повече в следващите книги от поредицата).

Ако те интересува нешо от Досиетата на героя — представяне на геройте от пърси джаксън можеш да разгледаш този сайт http://imaginerds.com/

Аз бих се навил да кача поредицата щото я имам ,но щом има правило

Книгата е адски яка,а новата поредица „Хрониките на Кейн“ също си заслужава

Струва си да се помисли над това…

Разказа показва, че всеки в себе си тай доброто и злото и трябва да открие и да ги разграничи едно от друго.

Произведението е много добро и ме накара да се замисля над някой неща в живота ми.

Мисля, че не е редно да сложите корицата на изданието на „Коала“,а да качите друг превод. Сергей райков и без друго се е справил по—добре… нека уважаваме

преводаческия труд.

Прав си, перфектна е! Много силна и истинска, дълбоко философска в същото време. Но малко хора я разбират.

Много ми допадна характера на главния герой.

Не случайно това е една от най-добрите книги писани някога. Като хардкор атеист, книгата ми хареса невероятно. Истински образи, перфектни творчески похвати и невероятна атмосфера. Едно безкрайно „благодаря“ на автора, че е споделил с човечеството, част от своята дарба за писане.

Александре, ще ти пиша и на пощата, но и тук… От малък чакам втората книга, бях стигнал само до горната информация, че книгата е загубена. Сигурно и с други хора е така. Иначе досега все щеше да се събере общност, която да я издаде по един или друг начин.

Влюбеният Смирненски е прекрасен поет! <3

Здравейте!Аз съм Ребека на 10г.Започнах да чета тъзи великолепна книга днес!Тя има много емиций!Не съм чела никога такава приятна книга!Тя се чета на един дъх!

За мен това е най-разтърсващата му творба.