Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Martian Chronicles, 1950 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Никола Милев, 1966 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 50 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Тони
- Допълнителна корекция
- zelenkroki (2017)
Източник: http://bezmonitor.com
Издание:
Рей Бредбъри. Марсиански хроники
„Народна младеж“, издателство на ЦК на ДКМС, София, 1977
Редактор: Дочка Русева
Художник: Анри Кулев
Художествен редактор: Мариана Белопитова
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Мария Бозева
Превод от английски. Второ издание. Л.Г. V. Тематичен №4001060300/1–1977 г.
Дадена за набор на 27.X.1976 г. Подписана за печат на 13.I.1977 г.
Излязла от печат на 13.II.1977 г. Формат 60X84/16. Поръчка №45.
Печатни коли 14,50. Издателски коли 13,53.
Цена на книжното тяло 0,61 лева. Цена 0,66 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Държавна печатница „Тодор Димитров“, София, 1977
Ray Bradbury. The Martian Chronicles
Bantam Books, New York, 1962
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция от zelenkroki
На моята съпруга Маргарит, с най-искрена любов.
„Хубаво нещо е да се удивлява човек“ — казал философът. „Космическите полети отново направиха всички ни деца“
Януари 1999
Ракетно лято
Преди минута в Охайо беше зима: затворени врати, закрити прозорци, стъкла, ослепели от скреж, стрехи, обшити с ледени висулки: деца препускат по баирите със ски: жени в кожи, като черни мечки, бродят из заледените улици.
Но ето че изведнъж могъща топла вълна кръстоса градчето; заля го море от горещ въздух — сякаш някой бе оставил отворена вратата на пекарна. Знойна жега запулсира около къщите, храстите и децата. Ледените висулки падаха от стрехите, разбиваха се и се топяха. Вратите се разтваряха. Прозорците се открехваха. Децата събличаха вълнените си дрехи. Жените захвърляха премените си от мечи кожи. Снегът се топеше и под него се показваха миналогодишните — бледозелени полянки.
Ракетно лято. Тези две думи минаваха от уста на уста в разтворените, приветливи къщи. Ракетно лято. Жаркият пустинен въздух променяше скрежните рисунки върху прозорците, премахваше изкусните резби. Ските и шейните изведнъж станаха ненужни. Снегът, който се сипеше над градчето от студеното небе, се превръщаше в топъл дъжд още преди да докосне земята.
Ракетно лято. Хората се навеждаха от верандите, под дъждовните капки и гледаха нагоре към червенеещото се небе.
Ракетата стоеше на космодрума и изхвърляше розови огнени кълба и пещен жар. С всяко вздихание на мощните си тръби ракетата твореше лято в студеното зимно утро. Ракетата въздаваше климати и за кратко време из цялата околност настъпи същинско лято.