Читателски коментари

Най-удивителното,е че такава книга за женската природа е написана от мъж…..

и на мен не ми харесва — нещо като сложна сапунена опера с добавени брутализми и малко фентъзи… но е истина, че сериалът е почти съвършена адаптация на книгата — не мислех че подобно нещо въобще е възможно.

Прекрасно.Един левел нагоре в духовното израстване на човек,след като прочете този разказ.

Според мен, посредствена, мудна и безинтересна книга.

Никой не отрича правото на всеки един да излага мнението си. Но всяка теза трябва да бъде дълбоко подплатена с доказателства сериозни, а не да почива върху вторични извори. Лингвистичната връзка на българите с иранците е несъмнена, но такава е налице и между славяните и иранците и по — рано траките и иранците. По въпроса има обилна литература от водещите специалсти особено руснаци В. Абаев, О. Тубачов и в последно време Д. Шпира. Отделяйки българите от трако — иранското пространство е неправилно. Аз лично не считам, че БЪЛГАРИТЕ СА НОВОДОМЦИ и СОБСТВЕНАТА СИ РОДИНА. Главното и устойчиво на един език това е граматиката. Българската граматика е уникална, защото не се покрива напълно нито в славянските, нито в иранските, нито в тюркските езици. Опитите на Петър Добрев да разгледа „прабългарската граматика“ в две стначки е несериозно. Твърденията, че българската граматика е сходна с някои от памирските езици е смешна. Петър Добрев постави добро начало, но му липсва подготовка. Този автор работи с пет — шест речника и изключително малък набор от научни изследвания. Някои от твърденията му не подлежат на проверка. Странното е, че изучаването на иранския произход на българите се превърна в аматьорско шикалкавене. Така напр. не се използва опита на големия наш учен Асен Баликси, който месеци е прекал сред пущуните в Афганистан и е почерпил от първа ръка информация. Те пред него заявавали, че били потомци на балканското население доведено от Ал. Македонски по тези места. Най — накрая излезе и една статия на Гатя Симеонова за Имеон в Литеранет с цял набор от извори, за да не се спекулира повече, че това е Памир. Петър Добрев получава големи критики не толкова за мненията си, колкото за манипулацията на изворите и от Петър Голийски, Иван Добрев, Рашо Рашев, Константин Каменов и др. Един пример в Латинския хронограф Добрев превежда израза: „“. Видимо е, че има Бетри, а не Бактриани и пр. и пр. Смешно е да твърди, че българското име Калин, Калина било кавказко, което е всъщност мала азийско по името на поета Калинос от Ефес. Крум било памирско, ами влезте в интернет и вижте, че това име съществува като лично и фамилно сред германците и като фамилно сред англичаните. Давам Ви пример с видния немски историк Крумбахер. Той памирец ли е? Крум го има и в римски надписи, като лично име, топоним Крумеро в Панония (кастел) и да не давам примери с други „памирски“ имена, като Курт например или Тервел или Кормисош/ Кормесий и пр. За да си коректен докрай следва да се разглеждат изворите в съвкупност и този диалог нямаше да се води, ако Петър Добрев бе възприел този подход. Читателят трябва да бъде осветлен от всякъде с всички извори, когато работиш избирателно и тенденциозно има две причини: амартьорство, липсата на всякакъв професионализъм или прокарване на новаторство за задоваляване на собственото тщестлавие и его. Не искам никого да обидя с тези думи, но продължавайки по този начин да се „доказва“ иранския произход на българите се вижда, че по нищо не се различава от „доказването“ на тюркския им произход.

Най-хубавата книга.Просто я прочетете.

Тази книга си я купих с много голямо желание… което се изпари още след първите две-три страници. Някоя си Йоханна Разпопова си въобразила, че е достатъчно добра за Тери Пратчет и взела, че съсипала книгата с нелепия си превод. Затова сега съм изключително доволна да открия, че страхотният преводач на „Дребнио волен народ“ се е погрижил и за „Пощоряване“. de Cyrvool, супер си! :)

Аз по принцип не чета любовни романи, прекалено са ми лигави и повечето фантазии на авторките ми се струват доста неубедителни. :) Миналото лято обаче нещо ме удари и прегледах десетина от качените тук близо 600 заглавия :))) Тази е книгата, която наистина ми хареса и нямам идея защо е оценена толкова ниско от другите читатели. За разлика от повечето други романи, героинята тук не е истерична, нито глупава, не разчита някой да я спасява непрекъснато или да решава житейските проблеми вместо нея и всъщност има доста ясна представа как сама да управлява живота си. :)) Ако харесвате независими жени, които не припадат пред всеки рус мъж и които не бъркат секса с вечната любов, четете смело. Историята е като „Граф Монте Кристо“ за жени. ;))

Страхотна книга. Ако харесвате Селиднжър, няма начин да не харесате и Фицджералд, защото героят на този роман е по-суетният, елегантен и ерудиран предшественик на Холдън Колфийлд.

Не е приятел (friend), а адско създание (fiend). И да, „измъчването“ този път не се е получило, защото призоваващия, гОркия, толкова може очевидно.

Забавен разказ, ама го съсипахме от анализи :)

Инкубус е приятелят, който магьосника насъсква по вещицата — този, който накрая хленчи по телефона.

Инкубусите са мъжки демони, „измъчващи“ спящите (главно жени, но не само)правейки секс с тях. Женските инкубуси се наричат сукубуси.

Ето оригинала:

The physics of magic is this: no magician, disguise it as he might, can achieve a result beyond his own physical powers.

And, spurned, he performed the Rite of Tumescence and called up a fiend from the depths of the Pit to teach her a lesson she wouldn’t forget, the witch.

The phone rang.

„Nice try,“ she said, „It’s sitting on the bedhead now.“

His breath quickened. „And?“

„Listen,“ she said.

And he heard the voice of the fiend, distant and wretched:

„…frightfully sorry … normally, no problem … oh god, this has never happened to me before…“

Прочетох всичко издадено в България на Селинджър когато бях на около 16 години.

Препрочитал съм го безброй пъти от тогава.Минаха толкова години и аз още чакам някой да ме впечатли поне колкото него!

Само Достоевски се доближава до него…

Г-жо (Г-це) Марина Сена,

Като последовател на Мюсюлманството, с цялото си уважение имам смелостта да твърдя, че не само сте екстремно тесногръд човек, а и най-вероятно имам много по-дълбока представа за общото и различията между двете религии отколкото Вие знаете за вашата собствена.

Любов, смирение, състрадание, саможертва - това са само някои от моралните учения, на които една истинска религия се позовава. Независимо от имената и формата на практикуване на двете от техните последователи - Те имат толкова прилики, колкото и разлики. А това, че има определени хора или групи, които използват името на религията като извинение за извършените злодеяния от тях, мисля че не е нужно да описвам чувствата си, които един разумен човек би изпитвал. Срам ме е от такива хора, с които споделям една и съща религиозна пътека. Но, моля ви, не търсете вината във вероизподанието, а в самите поклонници.

Предполагам, за да Ви накарам да почувствате това, което аз изпитах след като прочетох вашия коментар, най-логичното нещо да направя бе да Ви отвърна по същия начин - но не и най-разумния. Затова и не го направих. Защото уважението ми към Християнството е толкова колкото ми е уважението към моята лична вяра.

П.С. Твърдението Ви, че Мюсюлманството е отнемало животи е безгранично неосмислено и постно. Нека ви попитам аз - мислила ли сте изобщо върху това - колко ли жертви има от сблъсъка християнин-християнин? И нека Ви го кажа директно, мадам - човекът е виновника, не Мюсюлманството, или изобщо някакво друго алтернативно извинение.

това е велика книга :)

Ако очаквате фентази, може да се разочаровате!

Това е СУПЕР, особено ако го четеш с котка в скута!

;-)

МИАУ!!!!!!!

Форматът на тази книга, а и задачата на автора да разшири читателския кръг, са в хармонично единство. Тя няма претенцията да бъде „единствената книга“. Всеки пишещ учен има своите основни и второстепени трудове. Авторитетът на Петър Добрев е несъмнен. Без него този дебат в историческата ни наука едва ли щеше да се състои. Но зад смелостта да гребеш срещу течението се иска едно рядко срещано днес качество — характер. И то какъв! Никой не твърди, че изследователската работа изключва грешките. За това си има аргументи — за и против. Но фактът на размесените пластове в науката в резултат на П.Д. съвсем не сочат слаба аргументация в основната теза. Ние май и в науката имаме склонност да изпадаме в рибарски възторг от „цацата“ и изтърваме пасажите с голямата риба. Как да не си Скептик в полупразната лодка?

Новите данни от съвременните проучвания показват, че големият въпрос, зададен от Петър Добрев за произходът на древните българи, този път е правилно зададен.

Заслужава повече от оценка 6!

Швейк е простодушен гений, докато бай Ганьо е абсолютен простак… Няма място за сравнение между двамата. Чел съм книгата в оригинал и ще ми е много интересно да видя какъв е българският превод.

Впечатлена съм, невероятна книга, прочетох я на един дъх! Дори не мога да си представя какво е да живееш при толкова нечовешки условия, че да започнеш да приемаш постоянния глад, болестите, мръсотията като нещо нормално и дори да опитваш да се надсмиваш над собственото си състояние. Чанги е като някакво съвсем друго измерение — там нищо няма стойност, а към всичко е прикачен етикет с баснословна цена. Там привързаността на хората не струва повече от канче ориз, чаша кафе или няколко цигари, поне в повечето случаи. Все пак истинско, топло приятелство съществува и то се изразява в това да поделиш с други гладни оскъдната си порция или пък да рискуваш живота си за късче надежда, за утешителна информация, която ще стопли сърцата на всички.

Разбира се, необичайните обстоятелства често изискват необичайни ходове и решения за оцеляване. Оправдано е дори да погазиш принципите си, за да оцелееш. Понякога сляпото придържане към правилата или принципите, които са били валидни преди това, във външния свят, преди войната, озлобява човека и подклажда омраза, сляпа отмъстителност. А те не помагат изобщо, дори обратното.

Да, животът в Чанги е толкова несигурен, крехък, авторитетът също се купува, но въпреки привидната нестабилност и страха, толкова хора обезумяват от ужас, когато трябва да го напуснат. Защото свободата е бреме — тя може да даде много на клетите окаяници, но може да ги лиши от всичко…Трогателно!