Впечатлена съм, невероятна книга, прочетох я на един дъх! Дори не мога да си представя какво е да живееш при толкова нечовешки условия, че да започнеш да приемаш постоянния глад, болестите, мръсотията като нещо нормално и дори да опитваш да се надсмиваш над собственото си състояние. Чанги е като някакво съвсем друго измерение — там нищо няма стойност, а към всичко е прикачен етикет с баснословна цена. Там привързаността на хората не струва повече от канче ориз, чаша кафе или няколко цигари, поне в повечето случаи. Все пак истинско, топло приятелство съществува и то се изразява в това да поделиш с други гладни оскъдната си порция или пък да рискуваш живота си за късче надежда, за утешителна информация, която ще стопли сърцата на всички.
Разбира се, необичайните обстоятелства често изискват необичайни ходове и решения за оцеляване. Оправдано е дори да погазиш принципите си, за да оцелееш. Понякога сляпото придържане към правилата или принципите, които са били валидни преди това, във външния свят, преди войната, озлобява човека и подклажда омраза, сляпа отмъстителност. А те не помагат изобщо, дори обратното.
Да, животът в Чанги е толкова несигурен, крехък, авторитетът също се купува, но въпреки привидната нестабилност и страха, толкова хора обезумяват от ужас, когато трябва да го напуснат. Защото свободата е бреме — тя може да даде много на клетите окаяници, но може да ги лиши от всичко…Трогателно!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.