Читателски коментари

Явно в това българско издание липсват крайните абзаци на почти всички глави, включително и очевадно липсват реплики в края на главите, когато тези реплики са последен абзац за съответната глава.

Добре е да се обърне внимание на тази липса и при възможност — да се запълни.

В 4, 5 или 6-та глава на последната част липсват и цели страници — предполагам, че са цензурирани от едновремешната цензура, или пък, че английският оригинал, който четях паралелно, е допълнено издание..

Явно в това българско издание липсват крайните абзаци на почти всички глави, включително и очевадно липсват реплики в края на главите, когато тези реплики са последен абзац за съответната глава.

Добре е да се обърне внимание на тази липса и при възможност — да се запълни.

Твърде неясно зададен въпрос. Комосът е в рамките на IV епизод и е неразделна част от него. Няма грешка в изложението на текста на драмата.

Не смятате ли, че мястото на комоса в „Антигона“ не е след четвърти епизод, а последно? (а и четвъртият епизод изглежда много кратък)

как може да пуснеш такъв коментар бе evadalas! Кой умрял, кой жив… ми нали някои още не са прочели книгата

Изненадващо добре написана книга за жанра си и изненадващо вярно показваща как първия брак съзанателно или несъзнателно се отразява, изкривява, променя живота на човек по-нататък в вентуалните си следващи бракове или връзки…

Две издания, с два различни превода. Сложи ги двете в една таблица и ги чети паралелно, ако не можеш да избереш :)

Аз съм чела този на Красимира Тодорова навремето и по смътни детски спомени много ми беше харесал. От друга страна, съм голям фен на преводите на Любомир Николов. Предвид факта, че той е преводачът и на „Властелинът“, може да избереш да почнеш с него, за да не ти се скофтва от разликата Билбо Бегинс — Билбо Торбинс.

(Знам, че Торбинс е много добре мотивиран избор, ама на мен лично Бегинс по ми е на сърце. Ранните впечатления…)

Не е за вярване колко бързо се четат книгите на А.Кристи!Винаги толкова интересни и завладяващи.Имало е случай когато влача някоя книга с месеци (въпреки че, не ми е била антипатична!),но това не се е случвало с книга на Кристи!

пияна, пияна, и я няма….

всички пъти отказа а най-накрая прие :D

Книгата много ми хареса.

Не съм й дал 6 само защото според мен все пак не е шедьовър, но си струва четенето.

Друга подобна книга е „Гравитационната гибел на вселената“ на Азимов.

А защо има две версии на книгата? Коя да почна ;д

Най-добрата книга на Шелдън е Гневът на ангелите ! Просто няма такава книга..

Дръпнах си книгата за да я прочета — от любопитство — не вярвам да ме убеди авторът в гениалността си, по-скоро очаквам да разбера, какви са му били подбудите за… „поведението му на практика“, за което отрицателните квалификации в човешката реч биха били слаби.

Цитирам „…най-страшните и ГНУСНИ престъпления срещу ЧОВЕКА“ — философски погледнато: когато един обществен строй се изроди и болшинството от народа е с болно съзнание, винаги ще се намери изверг, който да поведе масите в посока и исторически съд, такъв-какъвто заслужават.

Странно! Винаги съм гледал филми които са правени по прочетена от мен книга! След като за една вечер изгледах седемте серии излезли досега на Игра на тронове прочетох първата книга за 2 вечери, понеже нямам много време! Съжалявам, че толкова късно откривам тоя автор! Просто е успял в една книга да вмъкне толкова много, че не се наемам да го описвам. Възхитен съм …

Нели, Сидни Шелдън е мъж и почина на 30.01.2007 г. в Калифорния, САЩ.

За сведение, вдовицата на Шелдън—Александра Костоф е от български произход …

Съгласна съм.

Някои хора не харесват Сидни Шелдън,защото пише само нереални истории.Но според мене върху реалното имаме поглед всеки ден,истинският читател търси нещо, което да го вълнува,да го завладява-именно онова,нереалното-вълшебното. Не само „Греховете на светците“ заслужава да бъде прочетена,аз Ви препоръчвам и „Лице“,"Лекарки","Непознат в огледалото","Гневът на ангелите","Когато утрото настъпи" и „Насън или наяве“.Разбира се,Сидни Шелдън е написала още много хубави,дори уникални книги,но това съм чела и то ми е харесало!

Наистина книгата е добра.На мен ми прави удоволствие да я чета и най-интересната част,разбира се ,е да правиш паралели с твои познати,но по един по-различен начин не толкова осъдително,колкото от гледна точка на начина ,по който те са придобили недостатъците си :] А и разбира се изследваш собствените си страхове и се опитваш обективно да се вгледаш в себе си…което никак не е лесно .

Сър Стивън Рънсиман сам по себе си е епоха в медиевистиката.

Неговата „История на Кръстанасните походи“ и „Падането на Константинопол“ са забележителни книги, които и досега не са остарели.

„История на Първата българска империя“, както е оригиналното заглавие на книгата, е изключително авторитетна и досега за англоговорящите и изобщо западните медиевисти. Класическият подход и донякъде византоцентричният поглед на Рънсиман изправят неговите интерпретации на изворовите данни срещу голяма част от традиционната българска историография, включително и срещу част от спорните трактовки и датировки на Васил Златарски. Книгата на Рънсиман е ценена от безспорни авторитети като Георгий Острогорски и Луи Алфен, както и от по-нови изследователи като Сърджан Пириватрич.

Като всички трудове на Стивън Рънсиман, „История на Първото българско царство“ е не само сериозно изследване, но и увлекателно написана.