Читателски коментари

Живот ли бе — да го опишеш?

Живот ли бе — да го разровиш?

Разровиш ли го — ще мирише

и ще горчи като отрова… — Как всичко се повтаря и как ние допускаме същите грешки! Не съм човек който би се осмелил да оценява това…

Преди години прабаба, докато беше още жива, живееше заедно с мен,баба,дядо и баща ми.Тя имаше същите кризи, жълто-бяла коса и понякога си говореше сама като в разказа. Баба и дядо ми казаха да стоя далеч от нея,защото притежавала силни ръце. Аз не и повярвах,не стоях далече от нея и не ме беше страх,докато…под дланта на ръцете ми не се докосна до този умопомрачителен разказ.

Невероятен Стивън Кинг!

През 1986 г. разказът бе екранизиран в телевизионния сериал „Зоната на здрача“.

Магьосник, Сребротрън, Мрак над Сетанон и Сагата за Империята е най-доброто на Фийст. Трите томчета за Крондор също, но те идват като допълнение към случващото се в Мидкемия.

Сагата за войната на студенокръвните е началото на края за мен. Продължавам да чета каквото излиза на Фийст и надали ще спра, но от тази поредица нататък се усеща… не знам как да се изразя. Липса на емоция. Нещата се случват някак твърде лесно, твърде еднакво въпреки разнообразните обстановки и „новите“ опасности. Липсва онова чувство, което ме изпълваше докато четях как всички се прегръщаха и се чувстваха живи, без да се интересуват от родина, вяра, минали вражди и всичко друго след края на битката при Сетанон. Как мрака и невъобразимия ужас бяха стегнали сърцата и душите им мигове преди това. Красивите и загадъчни описания на Елвандар. Липсват ми силни сцени като промяната у Пъг на имперските игри и много други такива случки. В момента нещата са, както четох в един сайт — basic survival engine. Малко или много — съгласен съм.

Войната на Мрачния пък беше толкоз осакатена от преводача или редактора или от двамата. Знам ли и аз от кой. Изречения от по 2–3 реда бяха превеждани на един ред на български. За тези, които се интересуват могат да сравнят английския с българския вариант.

Но, както казах, няма да спра :)

Писането на Фийст е леко и ненатоварващо. Има си добрите моменти във всички по-нататъшни поредици.

Сега ще се види какво е сдялал в новата двутомка — Войната на Демоните.

Приятно четене!

Убийство в Ламът е много скучна, ама много. Джими Ръчицата е приятна за четене, но съм съгласен, че е изсмукана от пръстите, а и вече не помня почти нищо от нея. Доблестен враг ми хареса най-много. Лъха на стария Фийст от нея.

Разбирач на женската душа! Една книга, която ни показва силата на човешката любов и това, че времето не е изменило чувствата на хората! Шедьовър!

Аз лично не виждам изкуството в това произведение! Това е чиста порнография с много ниска литературна стойност.

Много голям фен съм на Стивън Кинг, но Тъмната кула наистина е слаба поредица. Разводнена и на места направо изсмукана от пръстите. Героите са чудесни, но фабулата е страшно неестествена и разпиляна, поне от Пустош нататък.

Аз ли си въобразявам, или в Песента на Сузана и Тъмната кула изказът няма нищо общо с Кинг? Имам чувството, че са писани в съавторство. Първоначално помислих, че преводът е слаб, но пък Адриан Лазаровски е превел и Дума Ки, която е блестяща.

Изключително интересен роман, заслужава си да се прочете.

най-доброто от този автор, другото не става…

ех, Стивъне, Стивъне, добре че си се родил в Америка; в България нямаше да имаш абсолютно никакъв шанс да станеш това, което си, тук щеше просто да умреш гладен…

Споделям мнението на Маслинка. И мен ме дразни Каренина, както и подобните на нея жени. Друг е въпросът, че Лев Николаевич наистина е невероятен психолог и разказвач… Още нещо, което сериозно допринася за нехаресването ми на романа са досадните за мен безкрайни разсъждения на Левин за селото, земята, обществото и т.н. до безкрай…

И на мен много ми хареса :))

Защо да не може? Ето, аз го искам!

Не става въпрос, че не е нужно да са две изключващи се чувства — всъщност, всичките страници на книгата се въртят около това, че за съжаление именно те не са изключващи се чувства, а че в нейния свят и общество, на този етап, на който е стигнал нейният живот явно са две несъвместими чувства. Или по-скоро последствията от тяхното реализиране не са съвместими. Явно не може да има и мъжа, и детето. Явно е, че ги обича и двамата. Тогава просто избира едно от тези две чувства и го следва, а другото нека си го изпитва, просто да не го показва и да не се опитва да реализира и него. Просто е.

Съжалявам, не изпитвам съжаление или прехласване пред жени като нея, които явно имат много, но това явно не им е достатъчно, трябва да имат всичко. Е, не може.

Не може никой да иска от една жена да избира между любовта към детето си и тази към обичания мъж! Това няма как да са две изключващи се чувства.

Аз пък не харесвам книгата, защото през по-голямата част изпитвам нескрит гняв към главната героиня. Наясно е, че живее в свят с ограничения, би трябвало да знае, че не може да има всичко, но въпреки това, когато среща истинската, страстна любов и избира да я изживее решава, че това не стига, не, трябва да има и детето си.

Не ме четете погрешно, разбира се, че за една майка детето е най-важното; искам да кажа, че ме е яд на тази жена, която иска и любовта, и детето, а шансовете за това са нулеви и тя го знае. В такъв случай си правиш избора и си носиш кръста, а не се луташ като пумпал така, че да загубиш накрая всичко и да погубиш не само себе си, а и други.

Само да отбележа: все още не са качени най-хубавите му неща: сборникът „Човекът от ъгъла“. Не е преиздавано сигурно от първото му издание, някъде в края на 50-те или началото на 60-те. Шепа бисери, макар и да звучи чисто клише. Ако животът му бе минал в свободна страна, щеше да е един от най-големите европейски писатели на 20 век.

Уви, изкушенията на заблудите и властта (не мога да кажа в каква точно пропорция) му надвиха.

Който е чел сборника му, ще ме разбере. А на тези, които не са го чели, им завиждам малко за онова, което ще изпитат при тази среща с истинския Богомил Райнов.

Дано някой го открие сред някоя сергия и го сканира, обемът е повече от скромен.

За мен в книгата предимно става дума за човещина. Човещина, която ние трябва да проявяваме всеки път, когато чуем за Афганистан, човечността, която героите и от двете книги на Хосейни таят в сърцата си и която ръководи животите им. Въпреки покъртителното действие за мен това е книга, която ни учи как да сме човеци.

Очевидно творбата е невероятна, това предполагам (се надявам) да го знаят дори хората, които не са я чели (още). За мен най-впечатляващо беше описанието на Ана, защото на пръв поглед тя е просто една нерационална жена с неясни желания. На пръв поглед човек би я определил като луда и толкова. Но аз като жена съм впечатлена от начина, по който авторът е описал персонажа си и много пъти се хващах как и аз я мисля за луда, но вътрешно я разбирам. За мен е невероятно един мъж да разбере толкова дълбоко женската душевност. Изобщо персонажите са сложни, не могат да се категоризират и това прави книгата едно приключение за четящия.

Дали е бил свидетел или само преразкава чутото по заведенията не е важно. Боби пише за мръсния свят на властимащите в България и за техните връзки с престъпния свят. Уви, това му коства живота.

Абсолютно си права!