Читателски коментари

Изключително силна и реалистична книга, която няма как да не ви разтърси. Тежка е, няма спор. Научих много от нея, попълних някои липси от познанията ми по отношение на Афганистан и злощастната съдба на народа му през последните десетилетия. Много често слушайки по новините за поредната взривена кола-бомба или нова военна операция или дори просто за нарушените права на жените в арабския свят го приемаме за даденост, за нещо далечно и незасягащо ни, за част от новинарския блок. Но не е. Това са човешки съдби, погубени животи и нерадостно съществуване на хора — като мен и като вас.

Всъщност книгата не цели да ви вкара в дълбока депресия, а напротив — да се огледате и да видите, за колко много неща трябва да сте благодарни, истински да оцените близките си и това че са до вас. Колко много имате и колко малко всъщност е нужно човек да е щастлив …

Любима книга /много/!!

Искрено се възхищавам на Нешка Робева, за това което е направила и продължава да прави… и още повече на характера и силата й! Затова съм безкрайно щастлива, че тук откивам тази книга, която се чете на един дъх! Прочетете я на всяка цена! Нешка няма грешка!

Хубаво е да намериш частица от душата си в нечий стих…То женската душа винаги си е стаила някаква тъга :-) Благодаря, Таня!

Невероятен и мой любим роман! Препоръчвам на всички!

„Не видях къде е твърдението, че самоубийството е решение на всички проблеми.“

Никъде не казвам, че има такова „твърдение“. Говоря за идея, която имплицитно се усеща (поне от мен). Тук, на земята си болен, беден и нещастен, но няма страшно — умираш и отиваш в прекрасната Вишнева долина здрав и красив. Чудно! Или краят, когато двамата братя се хвърлят от едни скали, хванати за ръце, доволни и щастливи, за да умрат отново и така да решат проблемите си в конкретното настояще. За мен това си е доста опасно послание — ами ако някое нещастно детенце, четейки книгата я приеме много насериозно и вземе та скочи от прозореца, за да види Вишневата долина?

Има и доста по-приемливи начини децата да разбеат, че животът не е само цветя и балони. Романите на Кестнер, например, също засягат доста сериозни идеи (за самотните майки, за бедността, за развода и т.н.), но там въпросните теми биват разглеждани по много по-фин и адекватен на детската аудитория начин.

Дава им се, за да свикнат че живота не е само цветя, балони и рози. Една от малкото детски книги, които застъпват доста сериозни теми. Не видях къде е твърдението, че самоубийството е решение на всички проблеми. Видях идеята, че всеки страх може да бъде преодолян ;)

Книгата е една от любимите ми ,интересна и много увлекателна.

Жалко че свърши романа , много ми хареса отдавна не бях чела нещо толкова интересно от този вид романи :)))

Книгата е толкова страхотна, че я прочетох за един следобед. Кога ще се качи втората книга?

Страхотна книга, като почти всичко от тази писателка. Просто се чете на един дъх. Препоръчвам я.

живей

има нужда

от твоите задъхани

изречения

без начало

и без край

Книгата е великолепна! В нея ще срещнете познати исторически събития, малко чиста и неподправена любов и доста народопсихология, на която сме свидетели и днес. Това е разказ в първо лице от реално съществуващ човек- византиец по произход, но този разказ е най-вече гъдел по самочувствието на българина. Горещо я препоръчвам на всички, защото със сигурност ще се хареса!

В Замунда има цялата поредица на торент.А за книгата,просто невероятна.

Поздрави

Прекрасна книга, прекрасна поредица. Ако ние, като хора, приемем змейската философия, светът, в който живеем, би станал не по-добро, а прекрасно място. Все още не мога да се „отърся“ от въздействието на книгата. Ще ми се да отида на това място, на което Радослав изпуска ножа си. Кой знае- може наоколо да е омагьосана друга змеица.

Хареса ми структурата на последната книга. Отначало, докато четях, се питах какви са тези хора, защо нямат нищо общо с Радослав(Иван, частният детектив, Венета). В един момент изведнъж всичко ти се изяснява и те удря като с лопата.

Изпитах леко разочарование накрая, защото очаквах по- подробно да е описана срещата на Радослав с Верена. 3 книги я чаках. А тя беше отбелязана само с 1–2 абзаца и то нищо съществено. Може би пък това прави книгата толкова добра. Така или иначе те са заедно и няма какво повече да се напише. Освен за децата им след време.

Наистина много драматично завършва книгата с Алванд. Този горд ИСТИНСКИ БЛАГОРОДЕН ЗМЕЙ. Неговите мисли за българите са чисто и просто гениални. Прости и гениални. „Стана му досадно. Нима душевно дребното същество зад гърба му си въобразява, че може да заплюе небето? Хм… човешки израз. Какво лошо има в плюенето?… Че може да намаже с кал Слънцето? Че може да оскърби с ДУМИ и жалки действия ЗМЕЙ, КОЙТО ЛЕТИ ВИСОКО?

Продължи да крачи по алеята и изобщо не обърна внимание на презрителното «шубе, педал!», запратено подире му.“ Страхотна мисъл! Стана част от моя мироглед. За жалост не успях да разбера „Антиземие“- това някаква паралелна реалност ли е? В която Радослав е друг, а не този, когото ние познаваме? Или се е случило нещо- не можах да разбера.

За „Слънцеград“- предполагам че Витан-Вананд осъществява своята идея да върне времето назад и да направи България Велика държава. При което изкривява съдбите на всички хора. Нима заради него Радослав е представен така в „Антиземие“?

И последен въпрос: „Ние сме зората“ част от бъдещо произведение ли е? Или това е отново последица от променената от Вананд история на човечеството? Хората там като че ли са атълани, които имат достъп до паралелни вселени. Все пак змейовете не са изчезнали напълно за хората.

Само в книгите за съжаление! Който има син… трябва да се замисли по въпроса :)

най хубавата книга от поредицата. хареса ми.

Чудесни морски приключения.

Невероятна книга! Може да се чете хиляди пъти и всеки път да откриваш нещо ново, което предния път или не си видял или не си разбрал. Тази книга промени мирогледа ми …. а по-късно и живота ми.

Препоръчвам я!

P.S. Чудя се, защо не се намери някой да я преиздаде??!?!

Това ми беше любимата книга в детството. Помогна ми на възприемам смъртта без истерии, което ми беше от полза.