Читателски коментари

Става!

Само две забележки:

1. Смятам, че Богомил Райнов е велик писател не заради партийната му принадлежност, а защото изключително много харесвам творчеството му.

Това не е свърано с политические му пристрастия а с артистичният, сатиричен и леко саркастичен изказ на автора, както и с цялостният му светоглед (изразен в книгите му).

2. Богомил Райнов Е ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ.

Това е доказано от тиражите които е продал и от оценките които са му дали неговите читатели (за справка можеш да разгледаш как са оценени книгите му).

Приказката не е довършена. Има още до края.

Бях започнал превеждам тази книга, само че от немски, предполагайки че това е езикът на оригинала и виждайки известни слабости в английската версия, предполагам, че Ернст Цюндел е писал книгата на родния си език, макар че нивото му на владеене на английски определено е на изключително високо ниво — слушал съм десетки часове интервюта и разговори. Бях се захванал много на сериозно с превода и добавях от себе си десетки пояснителни бележки. Така търсейки нещо из мрежата се натъкнах на този електронен вариант на книгата.

Пост фактум — ПОЗДРАВЛЕНИЯ за СМЕЛОСТТА за печатното издание, както и елетронния вариант тук! — като се има предвид какво се случва с живота на Е. Цюндел, който някой определят като Ганди на нашето време.

На случайно попадналите ще кажа — четете смело — това е много ценна книга, която е само първо стъпало пред олтара на Истината, както клиширано може да се каже, но пък е вярно. Историческият ревизионизъм съществува, слава богу, има хора готови да се жертват в името на Истината. А за нейните врагове ни е предупредил Оруел: „Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото.“

Но ако ще един ден като герои на Рей Бредбъри, от „451° по Фаренхайт“ ще учим книгите наизуст и ще я пазим Истината.

Не намирам писателя за литературно величие. Ако книгите са имали популярност, то се дължеше на интересният стил, екзотичен за нас в онези години сюжет, използване на похвати и методи познати още от Д.Хамет,Р. Чандлър и т.п., може би и от Флеминг, който е доста посредствен -смешен и тъп ми е, независимо от успешните тиражи. Б.Райнов е четим, интересен — поради сюжета и мястото на действие, но не и велик,та и жалон в бълг. литература, както се опитват да ми го изкарват. Единственото, с което неговият герой превъзхожда противниците си, съвсем не е неговата идейна убеденост, по скоро писателят е убеден и се мъчи да ни убеди, че Боев е просто по-добър. По презумпция. Той превъзхожда с умението да бъде по-голям интригант от противниците си, които имат подобни качества, но не чак до там. Изобщо побеждава нашия! Това няма как да не харесва на увлечените от патриотичен плам и идейност нашенци, които страдаха в онези години от битовата ни изостаналост и затворени врати към света. Но дали като гъделичкаш самочувствието на управляващи и управлявани, е станал голям писател? Виждам че и до днес някои не могат да се отърват от илюзиите си. Да превъзхождаме ония мечтан и мразен запад с нещо , както борците и щангистите ни… Защо ли днес 1,3млн. българи са там -на запад, а не в процъфтяващите евразийски държави? …. Само този факт трябва да покаже цялата разлика между УСПЕШЕН/ТИРАЖЕН писател и ГОЛЯМ писател.

А не може да бъде голям и велик един човек, който в годините когато баща му — проф. Николай Райнов,един от най-големите интелектуалци и естети, бе подложен на гонения, той се отказа от него, за да запази партийните си привилегии. И никога не се извини или съжали за това. Та такъв човек е не голям писател, а голям нагаждач. А когато има такъв морал, трудно , да не е и невъзможно да бъде ГОЛЯМ. Не си спомням за голям писател с посредствен морал. Съжалявам че имам такова мнение за този човек, но не мога да се съглася с опитите за хвалебствия на някого само зареди правилните му партийни позиции.

По-скоро монологична, отколкото диалогична — да, много идеи и концепции (някои от тях сигурно революционни за времето си, някои са актуални и днес), но я няма лекотата в повествованието, едни безкрайни въпроси и отговори, какво да кажем за сюжета — плосък, предвидим!

[сарказъм] най-важното качество на книгата, безспорно ![/сарказъм] После що имало хомофобия.

Интересно четиво и тъй се напасва с нашенската реалност :-)

„…За разлика от тях зомбитата бяха дошли в Конгреса без капчица морал или политически възгледи. Те печелеха ръководните си места с шумни и скъпо платени кампании в медиите. Изглеждаха страхотно в словесните престрелки по телевизията или при дискусии на строго ограничени теми. Всъщност не можеха да се похвалят нито с ум, нито със способности, но пък умееха да се рекламират с пламенния ораторски ентусиазъм на младия Джон Кенеди. И когато бъдеха избрани, пристигаха във Вашингтон без ни най-малка представа с какво ще се заемат. Бяха постигнали единствената си цел — да спечелят предизборната кампания.

Въпреки това обаче зомбитата се бореха да останат в Конгреса, защото обичаха властта и облагите на високата служба. Окопаваха се здраво и отблъскваха всички кандидати за техните постове, като в това отношение им помагаше и безумният растеж на изборните разноски. Вярно, на теория все още бе възможно да бъдат изместени — точно колкото е възможно да изкачиш Еверест без кислород. Стига само да не дишаш няколко дни. ….“

Тази книга разкрива историята на първият хомосексуалист — Орфей, и е безценен извор за хомосексуалността в трако-римският свят.

Благодарим

Много хубава приказка.

Страхотен разказ!

Много хубава книга! :) Ще си прочета всички негови.

Книгата не най-доброто от трилърите на Нора ,но е поносима. Малко в повече ми дойдоха планинските пейзажи и ретроспекциите но става. Искам да кажа че не се чете на един дъх а по скоро с прескачане на големи пасажи.Подобна фабула като на Публични тайни между главните герои но с по малко страст.

Книгата ми хареса, интересна фантастическа(:D) история, без лиготии, определно ми допадна:)

Книгата обхваща периода от 2005 г. насам. От тогава изминаха осем години. Като съпоставим описаните истории със ситуациите, които са ни се случвали има доста прилики. Ние не сме хора от парламента — които творим далаверите, а сме просто читатели. Така, че защо да нямаме право да се замислим? А колкото повече мислим, толкова повече нещата съвпадат или пак влиза в сила българската поговорка: Не ти плащам да мислиш….:):) Имаме и друга народна поговорка, отнася се за духовенството: Не ме гледай що правим, а слушай що ти четим… :)

Прочетете коментара на автора за Хиперион

Хиперион е книгата останалото са дописки добри са несъмнено и увлекателни но в тях всичко е предопределено. Хиперион е мозайка от събития сглобени в една величествена картина много приятно написана, сякаш откъслечно но майсторки ни насочва към развръзката, сблъсъка и там свършва. Несъмнено книга която ме впечатли в много аспекти.

Кралят си е Крал. Страхотен разказ!

Къде мога да открия „Ва банк“?

Невероятна е! Препорачвам я, няма да съжалявате!

Златния варварин и Богатия са една исъща книга. Итересна е, но няма нужда да я представят под две заглавия.