Читателски коментари

Д., по принцип имаш смислени коментари, на които се кефя, но в случая малко безпринципно се заяде с човека. Защо му извърташ думите? Той просто е писал, че в сравнедие е „Работническо дело“, Ъруин Шоу му се е видял „прозорец към света“, а не че двете в комбинация са единствения му такъв. Това, че даден автор не е по твоя вкус не значи, че можеш да сечеш наред хората, които са се изказали добре за него, при това преиначавайки казаното от тях.

Бари, прав си, бе, приятел — работническо дело и уръин шоу — по-добър прозорец към света не ти трябва. Витраж направо.

Книгата много наподобява поредицата на Марлис Мелтън за тюлените. Страшно ми хареса, но би било добре да можехме да се насладим и на другите книги за Морските пехотинци :)

На мен също много ми допадна. Надявам се в Читанката да се появят още книги от този автор. Доколкото ми е известно на нашия пазар са издавани „Претендентът“, „Ден за изповед“, „Завещанието на Макиавели“ и "Протоколът „Адриан“.

Не ми допадна!!!

Интересна е

Първо бях гледал филма, ако не се лъжа беше през 1977. Книгата я прочетох много по-късно. В един от коментарите се вижда доста подценяване на книгата!?! Аз ще кажа за себе си. Когато прочетох за първи път тази книга, не знаех нещо за света…НИЩО…освен това което ни казваха. Вестникът беше един-„Работническо Дело“ и имаше само една телевизия. Който не го е преживял, няма да ме разбере. Трябваше да събираме хартия за да прочетем „Отнесени от вихъра“! Та мисълта ми е, че „Богат, беден“ беше, за мен поне, като един прозорец към света на различното. :)

Молбата ми към дадените разбирачи е, щом знаят как, нека го направят, нека ТЕ да ни покажат как трябва да е.

Уникален Буковски, ненормално уникален, перла в корната. Ще следя с нетърпение появяването в читанка и на другите му произведения. Дано скоро се появи и „Поща“

"…Скръбта е много особено чувство. Някои хора твърдят, че е процес с много фази. За всеки е различно. Но човек се чувства толкова самотен, че не виждам друго име за това състояние освен… Освен рядък вид персонален ад… "

Съжалявам , че толкова късно прочетох и срещнах този забележително добър ДБалдачи :-)

„Братята с лъвски сърца“Астрид Линдгрен.Това е велика книга и много поучителна.Чела съм я поне седем пъти и пак ще я прочета.Любимата ми книга,заедно с „Без дом“ на Мало, „Сърце“ на Едмондо де Амичис; „Тайната градина“; „На учителя с любов“;"Черният красавец";"Ласи"

Наистина чудесна книга, много нежна и затрогваща, емоционална, като повечето неща на тази писателка.

Харесвам почти всички книги на Даяна Палмър. И в тази връзка си правя едно пожелание — дано се намери добра душа, която да качи тук най-големия шедьовър на писателката — „Истински цветове“ — публикуван под истинското й име Сюзън Кайл. Просто е невероятен роман, който не го е чел, може само да съжалява.

Подсети ме за страхотна книга! Ще взема да си я опресня!

„Герой на нашето време“ е уникално по рода си произведение, шедьовър на руската класическа литература. На ерудирания читател няма как да убегне задълбочения психологизъм, игрите със съдбата, както и нейната роля в соствения ни живот…

Въпреки не дотам идеалния превод, струва си полагането на умствени усилия. А пък и едни евентуални справки с оригиналния текст също не са за пренебрегване… За съжаление, не всеки може да борави с оригиналния текст, че да открие още някой и друг смислов пласт, който да провокира проникновенията на мисълта и разсъдъка — тези на автора, и тези на самите нас, читателите.

Пожелавам всекиму приятно четене и нека докато чете си представя един мелодичен език, пълен с ритъм и жизненост, един език, който улавя и много добре описва всеки пад или патос в сюжетното повествование и в личностното развитие; нека не се припознава случайно в образите на когото и да било от героите. „Герой на нашето време“ е герой и на нашето време!

Господин Ковачев не съм историк, но изказването ви, че никой нищо не е измислил сам на този свят не изглежда сериозно. Това ваше мнение прозвуча като изказване на някой загубеняк, който не е успял да се реализира успешно в кариерата си.Казвам как ми прозвуча иначе не ми пука как сте се реализирали.

В историята не са единични случаите когато двама или даже трима учени достигат до едно и също откритие самостоятелно.Разбират, че не са единствените чак след като се опитат да патентоват откритието си.

Това че вие не можете да направите нещо полезно за цялото човечество (като някое изобретение например)не означава че другите не могат.Хора с такова мислене нямат право да дават мнение относно това, кой от къде бил повлиян и как историкът трябвало да бъде неутрален без да взима ничия страна.

Човек трябва да си следва вътрешните убеждения и да се доверява повече на интуицията си.

Относно доказателствата за произхода на българите.Трудно може да се каже дали са тюрки или иранци.Възможно е дори да не са нито тюрки нито иранци.Макар да няма никакви доказателства за третото.

За българския и славянски, че били близки и на мен ми звучи тъпо.Дано да няма сериозни аргументи по този въпрос.Аз лично се чувствам обиден ако някой ми каже ,че съм славянин.

Сладка…както винаги.

когато започнах да чета поредицата не очаквах кои знае какво,но когато прочетох последната глава на тази книга усетих,че героитте са ми влязали под кожата и ми беше доста тъжно че книгите свършват….за любителите на любовноте романи горещо препоръчвам да се прочетат

След двата коментара се жертвах да прочета първа глава. Пълна боза, авторката никога не е стъпвала по тези места, иначе щеше да е чувала, че кльощави блондинки рядко са интерес за египтяните, а Долината на царете съвсем не е далеч от Луксор, в пустата, неплодородна земя. Не си губете времето с тази книга.

Мечтая тъй нежно за теб,

Бяла коприна вече забулва очите ми.

тези два реда са по-велики от (почти) цялата антология.

знаете ли кое е много яко, като се замисли човек. Че в света на книгата, хората разчитат на машините, които да им докажат, че са хора ( и съответно, че машините са машини). Никой не може просто да погледне андроида и да каже, че той е не-човек. Трябва да се извърши емпатичен тест, който да удостовери това. Това е една от великите иронии, закодирани от Дик — какво е това човечество, останало след края на света, което вече не може да се разпознае като такова, а разчита на машините за тази цел. Това е във връзка с „Камера потъмняла“, където главният герой се молеше лещите на камерата да уловят човешкото в него, защото той самият не може. С две думи — Дик е гений и му трябват към стотина години, за да се обърне литературата по-сериозно към него и да го възприеме като такъв. Дано само да не е пророк, че лошо ни се пише.

Почетох внимателно оттук оттам…. не знаех, че Хитлер пишел толкова увлекателно! Разбира се не съм съгласен в превъзходството на арийската раса, макар че откривателя на гена (забравих му името) преди няколко години доказа, че негрите са генетично изостанала група, за които думи го съдиха, но май се оказа истина това твърдение. Относно тезите за естеството на природата и разделението на видовете, както и връзката на интелекта със селекцията е безспорна истина доказана във всеки учебник по генетика. Както казах обаче, германската раса не показва с нищо, че е най-добре селекционирана. В съвременния свят има много държави по-богати от Германия и много интелекти извън германоговорящия свят. Да не забравяме и другия факт, че победата му във ВСВ му се е изплъзнала за малко, а България му беше съюзник, за което Германия я награди с Македония, излаз на Бяло море и също така Хитлер подарава Силистра на България…този град сега щеше да е румънски. ДА! Хитлер е жесток, но! Но! Към евреите и руснаците е бил жесток, благодарение на Българо-германските икономически взаимоотношения България 1935–1938 г. вече е икономически лидер на Балк. п-в и 17-та икономика в света (унив. Медисън). След ВСВ България постепенно изостава и към 1989–1991 г. вече е едва 64-та икономика в света, въпреки изкуствената поддръжка от страна на СССР.