Читателски коментари (за „Джудит “ от Джуд Деверо)

От тук тръгва всичко. Любов, омраза, вргове и приятели.Историята е много добра. Прочетете я !

Добра е книгата!

Книгата не е лоша, но има нещо дразнещо в целия сюжет. Въпреки това заслужава си да и отделите време.

Хареса ми цялата поредица, въпреки че почнах да я чета отзад напред — т.е. от Фиона и накрая Джудит.

Поредицата е страхотна

Много слаб превод… историята ме заинтригува, но в един момент текстът стана съвсем ужасен за четене и си свалих оригинала на английски — огромни разлики… Лилиан е всъщност Алис, а Аскот са Монтгомери… И ако беше само това ….. По-долу едно сравнение:

"………Веднага след прегръдката Джудит се сгуши като дете в Гевин и потъна в дълбок сън. Мъжът лежа дълго буден, взрян в лицето на заспалата жена, която днес бе станала негова съпруга. Не можеше да се насити да я гледа.

Никога не беше изпитвал това прекрасно усещане след любовна среща. Умората беше толкова приятна. Накрая и той заспа с усмивка на устните си. "

„……. Eventually Judith fell into a deep, exhausted sleep, her leg thrown over Gavin’s, her hair twisted round and round his arm.

But Gavin did not fall asleep immediately. He knew that this was the first time for this soft woman he held, but in a way he felt as if he had just lost his virginity, too. And that was certainly an absurd idea. He could not possibly remember all the women he’d taken to his bed. But tonight was infinitely different. Never had he experienced such passion. With other women, when he felt his arousal at its height, they drew back. But not Judith. She had given as much as he gave.

He picked up a lock of her hair from across his neck and held it up, letting the firelight play though the strands. He held it to his nose, then to his lips. She moved against him and he snuggled closer. Even in sleep she wanted him nearby.

Gavin’s eyes grew heavy. For the first time he could ever remember, he was sated and content. Ah, but there was the morning. He smiled before he drifted asleep………..“

Ехеее,… не знам какво да кажа. Сигурна ли си, че говорим за една и съща сцена? Защото имам чувството, че тая преводачка си е иззела авторските права и се е вдъхновила. Никога дори не съм и предполагала, че може да има такава свобода на превода, че чак да се променят имената на главните герои. Такива красиви сцени буквално да се съкращават на по две изречения. Нищо общо между оригинал и превод и превода може да се каже, че е добре не като превод, а като текст, но къде къде по- красив е оригиналът, пък и щом така си е решила авторката кои са тези велики преводачи, които да променят из основи стила и на писане!! Нямам думи какво е това своеволие |-(

Цялата поредица е такова свободно съчинение. Скалъпили са приемливо четиво, но предпочитам оригинала.

Поредицата наистина е страхотна макар да съм още на втората книга .. За мен това е Джудит , защото преглеждайки книгите Алисия ми хвана окото и я прочетох , като едва на средата разбрах че е част от поредица :) Останах очарована от историята и реших да прочета и четирите книги .. Единственото , което не е много по вкуса ми е че ( поне за първите две книги ) историите са еднотипни … Наперени , но уплашени от брака девойки и здравите мъжаги Аскот , които променят мнението си за жените в следствие на уговорен брак с безумно красивите момичета …. Иначе са приятни за четене и си струват , развлекателни са определено и не натоварват читателя :) Останах доволна :)

Страшно тъпа книга. Дори не ми се иска да обяснявам защо е тъпа. Не знам дали е от превода, или просто историята е скапана, но … той се държи с нея като с парцал, а тя — при първата му усмивка и вече му е простила, вече е влюбена, и вече е скочила в леглото… а бе тъпа работа. Дет’ се вика — стигнах до двадесет и седма глава и .. отказвам се — така и няма да я дочета. бррр