Прочетох книгата на един дъх. Много ми хареса, като стил и време на действието. Авторът определено заслужава наградата „Нобел“.
Така се случи че прочетох от автора първо Истанбул и стила му ме впечатли — иска ти се да не свършва книгата, макар че бе ажтобиографична.
Но тази книга ме грабна така да се каже, чете се бързо (за съжаление) защото те увлича. Въпреки че се спирам на моменти и се замислям: колко пъти в живота ни определена комбинация от събития могат да променят личната съдба…. как нечии решения (или просто глупост, раболепен страх или друго) могат да повлиаят косвено съдбите ни….Голям автор !
Не прочетох книгата,стигнах до 7 глава.Не ми харесва начина на писане,не ми харесва темпото на историята.Винаги дочитам книгите,тази обаче ме разби от скука,язък за „нобела“ разочарована съм.
Трудно и още не съм се дистанцирала от „Странност на ума“ на Орхан Памук ,а и не знам дали ще дойде такъв момент с ,меко казано,увличащият писател .Като наркотик е авторът и дозата ме заведе при „Бялата крепост“ .След Димитър Талев подобно литературно обсебване не бях преживявала .Първата ни среща беше в „Сняг“ ,после „Името ми е Червен“ .
Нестандартна: нестандартен стил на писане, объркваща, задълбочена, богата книга, предизвикваща любопитството, предизвикваща към размисъл. Заслужава си! Препоръчвам я на по-философско настроените читатели. Приятно четене!
Даа. Определено Паулу Коелю е чел тази книга. Като пръснем няколко исторически капки Умберто Еко и имаме този роман. Започва адски сбито. В първа глава има повече действия от останалите десет, което ме порази с бързината си. После разтяга масали. Малко детски наивна на места. Не е толкова историческа, колкото приключенска.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.