Читателски коментари

Можеш ли да пазиш тайна? от Софи Кинсела

Марина_Г (2 май 2014 в 16:50), оценка: 6 от 6

Страхотна! Ето заради такива книги забравям да сготвя вечеря и вместо това си лежа и се кикотя сама ;)

Зад кадър от Сандра Браун

Darka (2 май 2014 в 15:03), оценка: 6 от 6

Този път С.Браун просто е надминала себе си.Супер !

Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър

acutebujo (2 май 2014 в 14:27), оценка: 6 от 6

Страхотен разказ! Един от любимите ми, защото те кара да мислиш. Посланието на разказа го разбрах сред прочитането му, някак си то изплува. Селинджър е велик. Той е като онези режисьори, които остават не разбрани, но най-ценни. Те не са за масата хора, а за ценители като доброто вино. Вчера гледах един филм — Врагът(2013), който така те обърква, даже повече. Препоръчвам го на хората, на които им харесва разказа. Там има едни паяци, които символизират страха от обвързване. Много странен филм.

Скитникът между звездите от Джек Лондон

koevasd123 (2 май 2014 в 04:38), оценка: 6 от 6

Връх.Последната глава.. никога няма да я забравя.Тази духовна възвишеност, творби като тази ме карат да вярвам във духовното безсмъртие.

Благодатният четвъртък от Джон Стайнбек

koevasd123 (2 май 2014 в 04:19), оценка: 5 от 6

Хареса ми, определено, но някак не колкото „Улица Консервна“.Сякаш и аз леко се заразих от настроението на Док.Предвид факта, че „Тортила флет“ ми е любимата му, тази сякаш лъхаше повече на драма.Не харесвам Стайнбек като драматург, просто хуморът му е удивитилен, а тук според мен, и у Док, и у „бандата“ бе налегнало чувството на тъга по отминалото време и промените след войната.

Валиант от Лорън Донър


Книгите са наистина добри. С риск да нахалствам имали изгледи скоро да се появят и останалите книги. Разбрах,че били 11.

С дъх на канела от Никълъс Спаркс


Като коментар мисля,че е достатъчно да се каже-„автор-Никълъс Спарк“ !!!

Марчо от Йордан Радичков

Иван Савов (1 май 2014 в 21:58), оценка: 5 от 6

Този разказ ми хареса много. С другите си разкази авторът ме разочарова. Не очаквах от толкова възвеличаван писател такива произведения. Направо е тройкаджия, ако не и по-слаб.

Да се залови жив от Владимир Карпов

Иван Савов (1 май 2014 в 21:52), оценка: 3 от 6

Опитал се е авторът да напише поредната книга за Великата Отечествена. Успял ли е да бъде увлекателен и правдив? Може би, но аз не го почувствах. Не може да се сравни с голямото произведение на Анатолий Иванов „Вечният зов“.

Щит и меч от Вадим Кожевников

Иван Савов (1 май 2014 в 21:46), оценка: 3 от 6

Типичен за времето начин на писане. Авторът се опитва да загатне нещо, за което няма кураж да напише. Недобре подплатен или по-точно, не добре пресъздаден героизъм на главния герой.

Аз и дъщеря ми от Били Лец

Евгения Петкова (1 май 2014 в 20:25)

Много добра книга.Благодаря!

Албум за растения и животни от Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

natalimiteva (1 май 2014 в 19:21), оценка: 5 от 6

Любима книга от детските години.

Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър


Ей, коментатори! Заради вас прочетох разказа. Великолепен е, наистина веднага те потапя в атмосферата. Джиджо, ти ме наведе на същината на разказа. А рибката-бананка, се е препълнила от този свят, около нея, и може да се измъкне само ако умре.

Бялата роза от Джесика Сен Клер


Определено много ми хареса книгата, за разлика от много други романи, в този имаше динамика, приключения, любов и интересен сюжет. Не на последно място поставям и майсторството на авторката да разказва интригуващо и достъпно. На когото са му омръзнали непрекъснатите диалози в този жанр книги, в които той я иска, тя не дава, непрекъснати спорове, кой прав, кой не е и в края на книгата се чудиш защо си я чел и можеш да я разкажеш с три изречения, може би ще му хареса и ще му допадне този роман. Благодаря на всички, които качват книги, това си е цяло богатство да можеш безкрайно да четеш и да има още мноооого, които не си чел :)

Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър

нт (1 май 2014 в 13:33), оценка: 6 от 6

Мече Кода,

Писмото ви дълбоко ме развълнува!

Погледнах датата на моето сдържано и минималистично съобщение. Минали са осем години. (Кога? Къде са?)

Усещането е като да пуснеш бележка в бутилка от брега на необитаем остров в Полинезия и да получиш отговор, надминаващ всичко което някога си можел да си представиш.

„Девет разказа и семейство Глас“ е единствената сканирана от мен книга, за която написах нещо като предговорна бележка. Така се случи, че съм се подписал с други инициали, но това е без всякакво значение.

Предполагам, че ако сте прочели бележката, сте се досетила, че съм аз. Ако пък не сте, ето я:

„Завиждам искрено на тези, които за пръв път ще се докоснат до вълнуващото творчество на Дж. Д. Селинджър. От деня, когато ги прочетох за пръв път, неговите «Девет разказа» се превърнаха за мен в постоянен спътник през годините — мерило за брилянтна проза, емоционална съпричастност и уникална гледна точка; книга, към която се връщам многократно и която нося непрестанно вътре в себе си.

Тя се оказа и изключително точен индикатор за личностна съответност. Реакциите на околните към творчеството на Селинджър, недвусмислено ми показват с кои от тях бих могъл да общувам пълноценно на нива извън ежедневно-битовото.

«Спасителят в ръжта» е чудесна и любима книга. Но в «Девет разказа и Семейство Глас» ние се срещаме със зрелия, истински блестящ, надминал сам себе си, Джеръм Селинджър.

Щастлив съм, че на мен се падна честта сканирайки и редактирайки текстовете, да запълня една дълго зееща празнина, и да бъдат те достъпни в електронен вид на български език за всички, които обичат или ще заобичат този култов автор.

Приятно четене!“

http://chitanka.info/book/66-devet-razkaza-semejstvo-glas

Копирах я тук, защото… Заради това словосъчетание дето ми е хрумнало — ’личностна съответност’.

Ако още не сте прочели всичките „9 разказа“, „Франи“, „Зуи“, „По-горе билото…“ и „Сиймор — запознаване“, направете го. И то по този ред. Оставете „Спасителя“ за след година.

И да! Разбирам усещането за катастрофа, и особеното чувство на необратимост, което досегът с този автор носи. Боя се че е истински преломна такава.

След срещата ми с него, нещо от Сиймор за винаги остана у мен. Ако можех да избирам кой да бъда — бих искал да съм Сиймор Глас. Ако имах брат — брат ми би бил Сиймор Глас. Ако имам приятел, който съм познавал през целия си живот без да съм срещал, това е Сиймор Глас.

Чудя се: трябва ли да има предупреждение? Знак за радиоактивност на корицата? Вероятно е безсмислено.

Харесвам Хемингуей и Сароян. Нищо не може да подготви човек за „Идеален ден за лов на рибка бананка“.

Години наред, преди да имам киндъл, носех в себе си отпечатано копие на този разказ. Без да го чета. Просто да знам че е с мен.

Да, изглежда изживяването ви е било идентично с моето. Поемам отговорността с радост. Вероятно ’удовлетворение’ е по-точна дума, но не ми допада нюансът. ’Радост’ пък загатва за нещо весело, а случаят не е точно такъв.

Не беше ми хрумвало, че може някой да разгледа всичките ми коментари за книги. Изведнъж си го представих като леко проблясваща следа. Отговорността е много по-висока, отколкото съм си давал сметка.

Бих ви нарисувал слънце с червило на огледалото в банята. Може да е и сърце.

Изглежда че тази вечер и аз ще започна да чета Селинджър отново. Имам повече от една причина да го направя. И да катастрофирам.

Безкрайно благодарен съм за писмото ви!

Бъдете здрава!

нт

Милиард години до свършека на света от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

render1967 (1 май 2014 в 13:01), оценка: 6 от 6

Невероятно красива повест, прекрасно произведение — една дълга мъдра притча за личния избор, който всеки човек прави; изборът, който ни се налага да правим непрекъснато в живота. Дали ще имаме силата да следваме и отстояваме мечтите си или конформизмът ще надделее и ще се превърнем в един от многото средностатистически полууспели полудоволни (макар и неудовлетворени от себе си) еднообразни индивиди, част от общия организъм на обществото. Повестта е насочена изцяло към нас, читателите, опитвайки се да ни въведе в диалог с нашето вътрешно „аз“.

Гераците от Елин Пелин

анастасия (1 май 2014 в 12:12)

Невероятно,с глас се разревах.Толкова истинско и сърцераздирателно,Елин Пелин прекрасно е описал истинността на живота!

Аз, вещицата от Дебора Харкнес

даяна бишъп (1 май 2014 в 08:31)

Прочетох и втората част.. Нямам търпение да прочета и третата. Наистина е уникално приключение което скоро няма да забравя….:)

Последният жив от Дейвид Балдачи

FunFree (1 май 2014 в 02:42)

Провлачено и лениво действие. Дълги обяснителни режими, набързо претупан финал.

Червена лилия от Нора Робъртс

Марина_Г (1 май 2014 в 00:07), оценка: 6 от 6

Тази е най-сюрреалистичната от трите книги, но все пак ми хареса много