Марчо от Йордан Радичков
Този разказ ми хареса много. С другите си разкази авторът ме разочарова. Не очаквах от толкова възвеличаван писател такива произведения. Направо е тройкаджия, ако не и по-слаб.
Да се залови жив от Владимир Карпов
Опитал се е авторът да напише поредната книга за Великата Отечествена. Успял ли е да бъде увлекателен и правдив? Може би, но аз не го почувствах. Не може да се сравни с голямото произведение на Анатолий Иванов „Вечният зов“.
Щит и меч от Вадим Кожевников
Типичен за времето начин на писане. Авторът се опитва да загатне нещо, за което няма кураж да напише. Недобре подплатен или по-точно, не добре пресъздаден героизъм на главния герой.
Аз и дъщеря ми от Били Лец
Много добра книга.Благодаря!
Албум за растения и животни от Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев
Любима книга от детските години.
Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър
Ей, коментатори! Заради вас прочетох разказа. Великолепен е, наистина веднага те потапя в атмосферата. Джиджо, ти ме наведе на същината на разказа. А рибката-бананка, се е препълнила от този свят, около нея, и може да се измъкне само ако умре.
Бялата роза от Джесика Сен Клер
Определено много ми хареса книгата, за разлика от много други романи, в този имаше динамика, приключения, любов и интересен сюжет. Не на последно място поставям и майсторството на авторката да разказва интригуващо и достъпно. На когото са му омръзнали непрекъснатите диалози в този жанр книги, в които той я иска, тя не дава, непрекъснати спорове, кой прав, кой не е и в края на книгата се чудиш защо си я чел и можеш да я разкажеш с три изречения, може би ще му хареса и ще му допадне този роман. Благодаря на всички, които качват книги, това си е цяло богатство да можеш безкрайно да четеш и да има още мноооого, които не си чел :)
Мече Кода,
Писмото ви дълбоко ме развълнува!
Погледнах датата на моето сдържано и минималистично съобщение. Минали са осем години. (Кога? Къде са?)
Усещането е като да пуснеш бележка в бутилка от брега на необитаем остров в Полинезия и да получиш отговор, надминаващ всичко което някога си можел да си представиш.
„Девет разказа и семейство Глас“ е единствената сканирана от мен книга, за която написах нещо като предговорна бележка. Така се случи, че съм се подписал с други инициали, но това е без всякакво значение.
Предполагам, че ако сте прочели бележката, сте се досетила, че съм аз. Ако пък не сте, ето я:
„Завиждам искрено на тези, които за пръв път ще се докоснат до вълнуващото творчество на Дж. Д. Селинджър. От деня, когато ги прочетох за пръв път, неговите «Девет разказа» се превърнаха за мен в постоянен спътник през годините — мерило за брилянтна проза, емоционална съпричастност и уникална гледна точка; книга, към която се връщам многократно и която нося непрестанно вътре в себе си.
Тя се оказа и изключително точен индикатор за личностна съответност. Реакциите на околните към творчеството на Селинджър, недвусмислено ми показват с кои от тях бих могъл да общувам пълноценно на нива извън ежедневно-битовото.
«Спасителят в ръжта» е чудесна и любима книга. Но в «Девет разказа и Семейство Глас» ние се срещаме със зрелия, истински блестящ, надминал сам себе си, Джеръм Селинджър.
Щастлив съм, че на мен се падна честта сканирайки и редактирайки текстовете, да запълня една дълго зееща празнина, и да бъдат те достъпни в електронен вид на български език за всички, които обичат или ще заобичат този култов автор.
Приятно четене!“
http://chitanka.info/book/66-devet-razkaza-semejstvo-glas
Копирах я тук, защото… Заради това словосъчетание дето ми е хрумнало — ’личностна съответност’.
Ако още не сте прочели всичките „9 разказа“, „Франи“, „Зуи“, „По-горе билото…“ и „Сиймор — запознаване“, направете го. И то по този ред. Оставете „Спасителя“ за след година.
И да! Разбирам усещането за катастрофа, и особеното чувство на необратимост, което досегът с този автор носи. Боя се че е истински преломна такава.
След срещата ми с него, нещо от Сиймор за винаги остана у мен. Ако можех да избирам кой да бъда — бих искал да съм Сиймор Глас. Ако имах брат — брат ми би бил Сиймор Глас. Ако имам приятел, който съм познавал през целия си живот без да съм срещал, това е Сиймор Глас.
Чудя се: трябва ли да има предупреждение? Знак за радиоактивност на корицата? Вероятно е безсмислено.
Харесвам Хемингуей и Сароян. Нищо не може да подготви човек за „Идеален ден за лов на рибка бананка“.
Години наред, преди да имам киндъл, носех в себе си отпечатано копие на този разказ. Без да го чета. Просто да знам че е с мен.
Да, изглежда изживяването ви е било идентично с моето. Поемам отговорността с радост. Вероятно ’удовлетворение’ е по-точна дума, но не ми допада нюансът. ’Радост’ пък загатва за нещо весело, а случаят не е точно такъв.
Не беше ми хрумвало, че може някой да разгледа всичките ми коментари за книги. Изведнъж си го представих като леко проблясваща следа. Отговорността е много по-висока, отколкото съм си давал сметка.
Бих ви нарисувал слънце с червило на огледалото в банята. Може да е и сърце.
Изглежда че тази вечер и аз ще започна да чета Селинджър отново. Имам повече от една причина да го направя. И да катастрофирам.
Безкрайно благодарен съм за писмото ви!
Бъдете здрава!
нт
Милиард години до свършека на света от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки
Невероятно красива повест, прекрасно произведение — една дълга мъдра притча за личния избор, който всеки човек прави; изборът, който ни се налага да правим непрекъснато в живота. Дали ще имаме силата да следваме и отстояваме мечтите си или конформизмът ще надделее и ще се превърнем в един от многото средностатистически полууспели полудоволни (макар и неудовлетворени от себе си) еднообразни индивиди, част от общия организъм на обществото. Повестта е насочена изцяло към нас, читателите, опитвайки се да ни въведе в диалог с нашето вътрешно „аз“.
Гераците от Елин Пелин
Невероятно,с глас се разревах.Толкова истинско и сърцераздирателно,Елин Пелин прекрасно е описал истинността на живота!
Аз, вещицата от Дебора Харкнес
Прочетох и втората част.. Нямам търпение да прочета и третата. Наистина е уникално приключение което скоро няма да забравя….:)
Последният жив от Дейвид Балдачи
Провлачено и лениво действие. Дълги обяснителни режими, набързо претупан финал.
Червена лилия от Нора Робъртс
Тази е най-сюрреалистичната от трите книги, но все пак ми хареса много
Валиант от Лорън Донър
Определено тази книга ми хареса най-много от досега прочетените. И аз очаквам с нетърпение да прочета останалите книги от поредицата.
Огромно благодаря за превода, шапка ви свалям за положения труд.
Тъмна любов от Дж. Р. Уорд
Една от най-готините поредици ,които съм чела.Заслужава си
Желание, надежда и мечти от Лайза Уолас
Този роман е истинска глупост.Не си губете времето!
Таласъмите се завръщат от Любомир Николов
Genie… това е книга-ИГРА…
Това с „прочети, продължи, отиди на“ … Уби интереса ми да я чета
Уважаеми, нт!
Обръщам се лично към Вас и след малко ще разберете причината. „Открих“ Ви, сврян сред коментарчетата на „Гордост и предразсъдъци“. Мнението Ви ме заинтигува, защото съвпада с моите виждания за великолепния роман на Остин и затова реших да „шпионирам“ оценките Ви. Така попаднах на този разказ. Нямам навика да пиша каквито и да било коментари извън „любовния жанр“ и съм обяснила защо, но тук …
Признавам, че досега подминавах Селинджър с високомерното презрение на влюбен в класическата европейска и руска литература читател. Имам „Спасителя…“ у дома, в България, но не съм го чела, нито каквото и да е друго от автора. До днес, по-точно до тази нощ. Заради Вас! Обвинявам Ви в безсъние, в безмълвие, в безумие. Спах зле, заради Вас, станах зле, заради Вас и целия ден съм сякаш преживяла катастрофа — ментална, духовна и опустошителна.
О не, Вие не сте Селинджър, но сте виновен! Почти колкото него! А поради това и отговорен, защото сега няма да намеря покой … Вие знаете, разбирате това!
Разказът е уникален, силен, разтърсващ…на първи прочит е като бръснещ полет на изтребител, на втори — удар от високоскоростен влак, на трети — ако сте оцелели — океан, в който потъвате, за да се удавите и така или иначе да не успеете да изплувате никога повече. Не мога да го сравня с нищо, защото няма с какво. Странно, но на мен поне напомня с нещичко дори от Чеховият драматизъм. Отдавна не бях чела текст, сравнително кратък, но толкова пълен с разнородни, зашеметяващи послания. Може да бъде най-добре разбран от тези, които са имали познанства или поне досег с ветерани от ВСВ. Но спирам…
Уважаеми нт, всъщност много Ви благодаря, както вече подразбрахте! Трол ли?! Леле, майчице! Де такива тролове, де!
Тази вечер по залез слънце, докато отпочивам на балкона с дежурната чаша чай и любовната врява на причките, ще си мисля за Вас, започвайки „Спасителя…“. Надявам се, не възразявате! Бъдете здрав!
С извинения за оффтопика на всички!
Слейд от Лорън Донър
Опитах да я прочета заради възторжените коменари.
Смятам че това е книга за младежи в пубертета.
Читателски коментари