Читателски коментари

Лауреатът* — това, че сбърках пълния член показва, че въобще не трябваше да използвам тази дума, защото Нобеловата награда, според мен, е доста комерсиализирана, това, че Ерих Мария Ремарк не я притежава го доказва.

Ърнест Хемингуей може да го харесвате, може да го мразите, но с тази творба (и с още няколко) той показва, че е един от най-добрите писатели на 20 век. Лауреата на нобелова награда обикновено не пише толкова дълги писания, той е по късите разкази и романи, но в това произведение няма една дума, която да не е на мястото си. Той е писател с изключително изчистен стил и се нарежда рамо до рамо с Ремарк.

Ще цитирам историята, която той споделя пред приятелите си, когато бил предизвикан да каже цяла история : „Продават се: бебешки обувки, никога неизползвани.“

Писател, който с кратки изречения оставя гореща диря върху теб, какво би станало, ако той напише роман съдържащ 484 страници? Това, което би станало при прочитането на „За кого бие камбаната“. Ще те умопомрачи. Всяка страница е като чашка абсент, която те зашеметява. Ако Паганини е дяволът на вълшебната музика, то Хемингуей е дяволът на прекрасната лирика.

Искам първо да предупредя, че мнението ми ще съдържа СПОЙЛЕРИ. Така че ако не сте довършили книгата, ви съветвам да го подминете. Все пак ще се постарая да ги сведа до минимум.

„Джейн Еър“ е един великолепен роман. Думите не са достатъчни, за да опиша колко дълбоко и силно ме трогна тази история. Много силна, романтична, съдържателна. И на тези, които подхождат с предупреждение към любовните романи, ще кажа, че трябва да дадат шанс на този. Все пак, не напразно е класика, така че ако се тревожите, че ще в него ще има нещо елементарно и сладникаво, недейте. Книгата е невероятна и абсолютно разтърсваща.

Джейн определено е героиня, към която е невъзможно да НЕ се привържеш. Обикнах я още от първата глава. Смела, благородна, интелигентна и много непокорна, абсолютно непримирима към чуждата злоба. Намирам я за наистина вдъхновяваща, Но въпреки тези качества и обичта ми към нея, тя съвсем не е абсолютно съвършена, както става ясно с прогресирането на историята, В определени аспекти Джейн вижда нещата доста опростено и само в черно и бяло, което я принуждава на нарани ужасно както себе си, така и любимия си. Известно време й бях изключително ядосана и никак не разбирах постъпката й. Надявах се, че накрая те не просто ще се съберат, но и тя ще осъзнае колко безмислена е била тя. Жалко, че това не се случи. Разбирам желанието й да не нарушава закона, но всяко правило си има изключение. В случая от спазването му не печелеше никой и от нарушаването му нямаше да пострада никой. И въпреки това тя се придържа ревностно към него Вие сами ще прецените дали и доколко е била права.

Освен Едуард Рочестър и Джейн Еър, историята ни разказва за съдбите и на други герои, макар и не толкова централни. Сейнт Джон Ривърс беше особено интересен. Неговите суровост, студенина и фанатизъм, силно критикувани от самата Джейн, бяха тези, които бяха катализатор за нея. Неговият непрестанен опит да й ги наложи в крайна сметка я подтикнаха да действа и да поправи това, което бе причинила. Разбира се, стана ми мъчно, когато научих, че както се очакваше, той умира млад след много тежък живот. Въпреки посочените недостаъци, посвоему той също е изключително чистосърдечен, интелигентен, благороден и отдаден страстно на своята мисия, която в крайна сметка довежда до смъртта му. Неговата пълна убеденост, че щастието му няма значение и единственото важно нещо е да служи на Бога и околните го унищожават.

Но за щастие, най-важните герои получиха своя щастлив край и аз искрено се зарадвах, когато разбрах, че те дори имат дете, а да не говорим за оздравяването на Едуард. :)

В никакъв случай не пропускайте тази книга. Ако има такава, която може да ви разплаче, това е тя. Казвам го в положиителен смисъл.

Книгата ми хареса много,а и Нора Робъртс ме е разочаровала изключително рядко :) Интригуваща и грабваща вниманието, с много екшън и много силни чувства, книгата си има от всичко по много.

Доста слаба книга, ако не харесвах толкова авторката едва ли бих я дочела.

Книгата е интересна, но на моменти ми дойде в повече. Не знам, може би аз съм предубедена, защото винаги съм мразела да чета за педофили и секс между деца. Трябваше да предположа, че ще има подобно нещо, защото в предната книга ( "Библиотечна полиция " ), която четох от него, пак беше засегната темата за педофилията. Любимата ми негова книга е " Сейлъмс Лот".

Виж как си писал " незнам " и тогава си задавай въпроса, дали аджеба си грамотен..?

Да, прав сте за коментарите. По принцип избягвям да коментирам, и рядко чета коментари, особено, ако броя на елементарните грешки е повече от този на думите. Явно, вчера ми е дошъл в повече афекта. „Незнам“, както пишат някои, които много нещо били изчели… Да се смее ли човек, да плаче ли ? И аз не знам…

Страхотна книга, голям смях пада!

Прекрасна творба със силни образи.Фамилен епос с чудесен усет за времето тогава.Моля ако има възможност качете и останалите творби.Благодаря ви за труда.

Книгата е уникална много добра слабо оценена

Страхотна книга! Невероятна е! Прочетете я, заслужава си… и въобще не е страшна.

Хубаво е романчето, но малко в повече ми дойдоха опитите на разни мъже да замъкнат главната героиня в някой „ъгъл“… Иначе е развлекателно книжлето :)

Е, не съм убеден, че само читатели, които харесват дадена творба, имат право да я коментират. Все пак това е (читателски) форум, а не майсторски клас по писане на панегирици.

Но за другото си прав — нелепо е човек, който не е усвоил елементарен учебен материал за пети клас, авторитетно да се изхожда по отношение на Селинджър или на когото и да било.

Уникално произведение. Надявам се да е преведено на много други езици, за да можем не само ние да се насладим. Чудесен автор — спомням си повестта му за лисичето, която прочетох като малка. Противно на повечето, не любовната история, а най-много ме впечатли описанието на положението в тила на войната — цивилното население, местните войски, чуждите войски — победени и победители.

Смятам, че Емилиян Станев е постъпил много милостиво към главните герои. Едва ли в 8-ми клас биха го оценили по достойнство (радвам се, че не ми се е случило тогава), защото загатва много неща, които само хора с богат житейски опит биха разбрали и доловили.

Много е интересна и наситена с напрежение, но този отворен финал не ми е съвсем по вкуса. Има ли други книги от тази поредица?

Книгата я учим в училище сууууупер е!

90 %, но кога? Много преди Желязната епоха! А в нашия случай от един век ни внушават, че сме късни пришълци — не на Балканите, а в самата Европа — при това тюркоезични или… някаква странна смесица от етноси. Окей, но на какви сериозни доказателства се опира това?

Без солидна изворова база (както стана дума), авторите „профилират“ древността на цял един народ в съвсем чужда за него културно-езикова физиономия. Наложената теза за произхода ни (по същество — едно твърдение) се разглежда и обяснява безкритично — подкрепена само от стогодишния историографски канон.

(оуЛгу тРакан не е ОГЛỲ ТАРКАН, но каменоделците се били объркали като пишели; няма и ханове, но всъщност ги е имало, защото не е никак удобно да ги няма).

Wallküre, проблемът не е, че учените ни не знаели езици. Ако имаше „текстове“ — източници, в които българите наистина да присъстват щяха бързо бързо да се намерят достатъчно монголисти и тюрколози. Но такива просто няма или се отнасят за съвсем други народи, побратимени с нас от някой съветски академик.

За кандидатстудентската подготовка си абсолютно прав/а! Практическа полза има. Информативна също — относно по-късните векове.

Алоооуууу, може ли в три изречения да се допуснат 10 правописни грешки ? Може. Вие можете.

Въпрос на вкус — казало кучето и си облизало гъза… След като не Ви харесва книгата, защо я коментирате ? Просто подминете. Обаче, нали трябва да се направим на велики. И, след като сте решили да коментирате, поне пишете правилно. Тя в едно изречение с пет думи прави шест правописни грешки, ще дава оценка на Селинджър…