Мисля, че книгата е страхотна. Обожавам стила на Димитър Димов. Истина е, че има доста сивота в историята. Героите не са само добри или само лоши. Всъщност, аз не споделям широко разпространената нагласа, че „белите“ герои са тъпи, повърхностни и пр. Дълбочината на героя не зависи от това дали е „бял“, „черен“ или „сив“, а от таланта на автора и нагласата му към конкретния герой. Всеки от изброените типове персонажи може да бъде представен както интересно, така и безинтересно.
Но да се върна към самия Димитър Димов. Истина е, че действително липсва разнообразие в начина, по който са представени главните героини и историите им в творбите му. Но това би било недостатък само ако свързваме произведенията в ума си. Макар и приличащи си, сами за себе си те са много задълбочени, вълнуващи и интересни.
Когато прочетох „Тютюн“ като ученичка, не знаех, че има две версии и се оказа, че съм прочела така наречената „цензурирана“ версия, която всъщност е само разширена. Д. Димов просто е добавил още 200 страници, тъй като се е смятало, че не е обърнал достатъчно внимание на работническата класа. Но всичко от оригинала го има и в нея. Героите поддръжници на социализма не ми бяха неприятни. Както казах, в историята има много сивота. Както социалистите, така и несоциалистите си имаха своите положителни и отрицателни страни. „Тютюн“ не е написана с цел да бъде вдъхновяваща и романтична. Това е книга, която е изпълнена с психологизъм и набляга върху често дискутирания въпрос за взаимодействието между вродените качества и средата и как те оформят и влияят на личността. От това, което си спомням, Ирина съвсем не е толкова неморална и деградирала, колкото я изкарват някои четатели. В нея има много, което е достойно за уважение.
Според мен книгата е много добра. Заслужава си да се прочете.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.