Като любовна история става, но по-интересна ми беше обществената дейност на героинята. Ето така трябва да действаме, а не да оставяме нещата на самотек. Имам един приятел чужденец, който ми обясни, че ако в неговия квартал в Лондон има голяма дупка, засегнатите от квартала ще започнат да изпращат писма до общината и другите органи, докато проблема не се реши. Тогава не вярвах че е възможно, но по-късно се убедих в неговата правота. Хубавото е, че и ние започнахме да се държим така.
На път за работа има едно нагорнище, където се спука тръба. Водата течеше по малко, но започна да руши алфалта. Освен това е околовръсно шосе и оттам минават всички тирове, камиони и бетобовози. Всеки ден, като минавах сутрин и вечер с корсата ми с галоши, си казвах, трябва да се направи нещо, ще дойде зима, ще стане поледица, няма да мога да изкача байра. Имам познат във ВиК по ремонтите, обясних му къде е, той ми каза, о ние отдавна знаем за това място, там трябват специални тръби, дрън-дрън, с две думи нищо няма да направим.
Имайте предвид, че бях проглушила ушите на всички познати с тази авария, защото проблема с корсата, която няма да може да изкачи байра е реален. Накрая случайно се заговорих с един клиент, който дойде в офиса, оказа се че и той работи във В и К. Отново обяснявам за дупката и го питам към кого трябва да се обърна, на кой телефон да позвъня за нея Той ми каза, аз съм човека на който трябва да се обадиш. Беше четвъртък. В понеделник като минах оттам имаше ремонтна група и за два дни приключиха.
Понякога трябва малко, а ефектът е налице. Има различни да се реши всеки проблем, аз определено не съм постъпила по най-умния, но пък имах късмет. Просто не трябва да сме песимисти и само да чакаме. Всъщност това е поуката от книгата.
Чудесен коментар! Според мен именно лявата идея е в основата на осмислянето на живота ни по система ние сме жертви и нищо не може да се направи, но сме уникални и видиш ли това е достойно за уважение…нима понеже е празник на невежеството и пошлостта?
Извинявам се за многобройните правописни грешки и пропуснати думи в горния коментар.
Сама по себе си книгата е много интересна, а героинята е пример за обществото. Но! Постоянното повтаряне за прочутите мазнини много дразни, а дори не е точен фактът,че те като цяло са вредни. Има и полезни
Наистина историята е доста интересна. Не толкова даже любовната интрига, колкото начинът, по който действа гражданското общество в името на една добра кауза. Но уви, така е в „белите“ държави, не и в нашата псевдо държава.
Повтарянето на разните му мазнини и прочие вредни вещества в храните наистина е леко дразнещо, но все пак прочетох книгата с интерес.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.