Лей Грийнууд
Уорд (13)

Глава 13

Марина затвори очи и се опитала възвърне самообладанието си. След това започна с удвоено старание да покрива семената с пръст.

— Дона Луиза категорично отказа да ме види отново. Писа ми единствено, за да каже, че искаш анулиране на брака ни.

— И ти се съгласи?

Марина заглади пръстта с една ръка.

— Сигурно щях да се съглася, но тогава разбрах, че нося детето ти. Семейството ти не можеше да отрече, че се оженихме, затова представиха нещата така, че ти и без това ще ме изоставиш, когато разбереш, че съм бременна от друг мъж.

Уорд много пъти се бе укорявал за начина, по който бе постъпил с Марина. Сега се почувства още по-зле.

— Изобщо не знаех за Танър.

Марина отвори друг пакет със семена.

— Майка ти ми писа, че ти не си вярвал, че детето е твое. Само преди няколко дни сам каза същото.

— Но не можеш изведнъж да ми доведеш едно шестгодишно момче, да обявиш, че е мой син, и да очакваш от мен да го приема без всякакви възражения.

Марина остави пакета настрана и вдигна поглед към Уорд.

— Но ние бяхме женени. Споделяхме едно и също легло.

— Но Рамон го бе споделял с теб преди мен.

Очите й заблестяха гневно. Прииска му се да си бе отхапал езика. Все още трябваше да си напомня никога повече да не вярва на обвиненията на майка си.

— За мен това дойде като истински шок, особено след онова, в което бях подведен да повярвам — призна той.

Някои от гневните искри угаснаха, но огънят продължи да тлее в погледа й.

— За мен бе не по-малък шок да узная, че през цялото време си живял в Тексас, без дори веднъж да се опиташ да ме намериш и поговориш с мен.

— Трябва да призная, че изобщо не знаех къде си.

— Предполагам, че и двамата трябва да признаем колко неща не сме знаели и за колко неща сме били подведени.

Марина отново се върна към заниманието си. Търпението на Уорд обаче се бе изчерпало. Той я хвана за раменете, изправи я на крака и взе пакета семена от ръцете й. Изпитваше непреодолимо желание да я разтърси хубаво и да изтрие тази маска на сдържаност, която си бе наложила.

— Не можем ли да започнем отначало? — Може би това ще успее да разклати железния й самоконтрол.

Не успя. Погледът й не загуби нищо от твърдостта си.

— За нас не може да има ново начало, Уорд. Всичко, което някога бе имало между нас, умря в онзи ден.

— Не те моля да се опиташ отново да ме обичаш. Знам, че това е невъзможно.

Наистина ли бе така? Сега, след като пластовете на гнева и недоверието бяха отстранени, наистина ли чувствата му се бяха променили толкова много? Никога не бе успял да я забрави, дори и когато мислеше, че я мрази най-много. Сега образът й изобщо не напускаше мислите му. Искаше да намери начин да й се извини за това, което си бе помислил, за това, което й бе сторил. Не можеше да промени миналото, но беше необходимо да знае, че тя му прощава.

— Ако ние с теб имаме син… — Уорд млъкна и веднага се поправи. — Сега, след като имаме син…

Тя се изтръгна от хватката му и изтръска от полата си полепналата пръст. Взе чантата от земята и сложи вътре неизползваните семена.

— Това е факт — каза тя накрая, като насочи към него цялото си внимание. — Дай ми развод и този въпрос никога повече няма да те измъчва.

Уорд не виждаше никаква промяна в отношението й. Марина не искаше да има нищо общо с него.

До тях достигна тропотът на няколко чифта детски крачета. Уорд се обърна — насам с всички сили се носеха Пит, Уил и Дрю.

— Ще пускат част от едногодишните телета на свобода и ще ги закарат до хълмовете — извика Танър, като спря пред майка си, останал без дъх. — Мога ли да отида с тях?

Марина се обърна към Уорд, в погледа й се четеше неизречен въпрос.

— Ние не просто пускаме животните на свобода, а ги отвеждаме в онази част на ранчото, където има най-много място за тях.

— Опасно ли е? — попита Марина.

— Не — отвърна Уил. — Никак даже. Ако ги оставим, животните сами ще тръгнат.

— Да, но няма да отидат там, където ние искаме — обясни Дрю. — Затова трябва да ги отведем.

— Кой ще дойде с вас?

— Никой — отвърна Дрю. — Не се нуждаем от никого, за да свършим тази работа.

— Може би, но не мога да пусна Танър с толкова много животни, без да има някой, който да го наглежда.

— Аз мога да го наглеждам — заяви Уил, като сви рамене точно като Джейк.

Уорд не можа да се сдържи и се усмихна.

— Аз пък ще наглеждам и двамата — добави Дрю, а на лицето й едновременно си изписаха нетърпеливо очакване и отегчение.

— За мен няма защо да се грижиш — каза Пит.

— Да си ме чул да ти предлагам? — сряза го Дрю.

— Имах предвид някой възрастен — заяви Марина.

— Не се нуждаем от никого — възпротиви се Дрю. — Още повече че Джейк и Уорд ще имат достатъчно работа с останалите животни, които чакат да бъдат дамгосани.

Марина се обърна към Уорд.

— Ето ти една възможност. Ако си искрен в това, което каза, ще отидеш с тях.

Уорд отвори уста да й каже, че не може да изостави дамгосването, но след това се отказа.

— Ще поговоря с Джейк — отвърна той. Когато Танър започна да подскача възбудено, добави: — Джейк може да реши да изчакаме, докато приключим с останалата работа.

— Хайде, Уорд, поговори с него сега! — Дрю увисна на ръката му и започна да го тегли, момчетата последваха примера й.

— Не сме приключили разговора си — извика той към Марина.

— Напротив, приключихме.

 

 

— Това теле е мое! — извика Уил, като в същото време се впусна след едно животно, което се отдели от другите, като се опитваше да се върне в стадото, което бяха оставили.

— Но това ти е второто животно! — оплака се Пит.

— А ти самият върна две преди това — обади се Дрю.

— Така стана, защото ти не беше тук.

— Няма никакво значение — отвърна момичето.

— А аз още не съм имал възможност да върна животно в стадото — каза Танър.

— Твоят ред е след мен — заяви Дрю.

Уорд се чудеше как може да е толкова често в компанията на Уил, Пит и Дрю и да не осъзнае каква врява вдигат. Точно в този момент от стадото се отдели второ животно и Дрю изхвърча като стрела след него.

— Тя не се държи като момиче, нали? — попита Танър, като се приближи до Уорд.

— Понякога — отвърна той. — Освен това направо побеснява, ако й кажеш, че е момиче.

Дрю върна добичето в стадото много по-бързо от Пит и Уил.

— Наистина е бърза — отбеляза Танър.

— Само кажи, че е по-бърза от мен и ще ти фрасна един — закани се Пит.

— Знаеш какво казва Изабел за побоите между вас, нали? — обърна се към него Уорд.

— Ще й кажа, че Танър е паднал.

— Аз пък ще й кажа, че не е — възпротиви се Уил.

— За какво спорите вие двамата? — попита Дрю, като се приближи. Лицето й грееше от радост.

— Те нямат нужда от определена причина — каза Уорд. — Само това, че са заедно, е достатъчно.

Пит и Уил избързаха малко напред, да се отдалечат от Дрю.

— Следващото животно е мое — извика след тях Танър. Момчетата кимнаха в знак на съгласие. Като че ли Танър никога нямаше да получи своя шанс да подгони някое животно. В продължение на една миля телетата вървяха кротко напред, без да се опитват да се отделят. Но после, точно когато стигнаха мястото, което Джейк бе определил за това стадо, едно животно се отдели и хукна встрани.

— Иипиии! — изкрещя Танър и се впусна след него. Животното и момчето скоро се скриха от погледите на останалите зад билото на невисок хълм. На Уорд не му даде сърце да каже на момчето, че спокойно можеше да остави животното, което вече нито можеше да избяга, нито имаше къде да се изгуби.

— Никой не крещи така, освен някой новак — промърмори презрително Дрю. — Всеки би разбрал, че е от Сан Антонио.

— Ще му кажа. — Уорд с мъка се опитваше да скрие усмивката си. — Сигурен съм, че той не би искал да направи нищо, за да те смути.

— Но той изчезна — възрази Дрю. — Мислиш ли, че се е загубил?

— Съмнявам се — отвърна Уорд. — Но въпреки това ще тръгна след него.

Със силен вик Дрю разпръсна животните във всички посоки.

— Ще дойда с теб.

Уил и Пит също изкрещяха няколко пъти, след което се присъединиха и те. Групата тръгна по неясните следи по сухата земя, които отвеждаха към коритото на пресъхнал поток. Децата пришпориха конете, изпреварвайки Уорд, и скоро се изгубиха от погледа. Но той продължаваше да чува радостните им викове, докато заобикаляха хълмовете и навлизаха в малките каньони. Сега, когато имаха истински дом и сигурност за бъдещето, бяха готови да се радват на живота.

След като заобиколи един стръмен хълм, Уорд попадна на старото корито на поток, които водеше до долината, намираща се отпред. Уорд видя Пит, Уил и Дрю, които пришпориха конете си в галоп. Малко по-далеч забеляза Танър, който приближаваше до някакъв фургон, очевидно бе забравил за избягалото теле.

Уорд така и не разбра защо изведнъж бе обхванат от неясна тревога. Може би това се дължеше на неподвижността на мулетата, впрегнати във фургона. А може би се дължеше на факта, че няма никаква причина един фургон да е спрян на такова място. Уорд веднага заби шпори в корема на коня. Извика с всички сили на децата пред него да спрат, но виковете му бяха заглушени от чаткането на копитата. Уорд извади револвера си и стреля във въздуха.

Трите деца на Джейк забавиха ход и спряха. Но не и Танър. Уорд стреля отново. Този път Танър се обърна. Уорд размаха ръка, като викаше Танър да се върне обратно. Надяваше се момчето да го разбере. Ако не го направеше, можеше да умре.

— Какво има? — попита Дрю, като се приближи до Уорд.

— Джейк казва, че никога не трябва да даваме изстрел, освен ако случаят не е спешен — извика Пит.

— Такъв е — отвърна Уорд, след което отново пришпори коня си.

Танър отново се придвижваше напред. След като измина едно късо разстояние, той слезе от коня и се насочи към фургона.

— Танър, не! — изкрещя Уорд, но момчето продължи да върви напред. Накрая го достигна и понечи да се качи.

Точно в този момент Уорд пристигна. Бързо скочи от коня, сграбчи Танър и го отмести настрани. Накрая и двамата се озоваха на земята.

— Не чу ли какво казах!

— Точно се готвех да видя какво не е наред — отвърна момчето. То изглеждаше изненадано и малко уплашено. — Чух да плаче бебе.

— Какво се е случило? — попита Дрю.

— Мисля, че хората във фургона са болни — предупреди Уорд. — Всъщност мисля, че всички са мъртви, освен бебето.

Децата неволно се отдръпнаха назад.

— Но каква е причината? — осведоми се Дрю.

— Все още не знам.

— Ти няма ли да се разболееш?

— Винаги има такава опасност — отвърна Уорд. — Но за децата е по-лошо.

Като внимаваше да не докосва нищо, Уорд хвърли поглед във фургона. Жената бе мъртва. Това се виждаше от пръв поглед. До жената лежаха две деца — момче и момиче. Децата бяха на около три и пет години и двете бяха мъртви. От съпруга нямаше и следа. Но жената едва ли бе дошла тук сама. Уорд отстъпи назад, отдалечавайки се от фургона.

— Мъжът не е тук. Разпръснете се и го потърсете. Вероятно се е отправил обратно към града. Когато го намерите, върнете се и ми кажете. Не се приближавайте до него.

— От какво са умрели? — попита Дрю.

— Холера. Трябва да погребем тези хора и да изгорим всичко във фургона.

— Ами бебето? — обади се Танър. — И него ли ще изгорим?

Другите деца се закискаха.

— Не, но то също е болно. Мисля, че нещастното малко същество няма да живее дълго. Сега тръгвайте всички.

Уорд разбра, че на плещите му се стоварва огромна тежест. Беше същото като във войната. Нуждата от помощ бе толкова голяма, а той не можеше да направи нищо.

Но дори и да можеше, за това семейство бе прекалено късно. Дори му мина мисълта, че е по-добре бебето да умре, преди да се върнат децата. Ако не станеше така, трябваше да направи всичко възможно, за да го спаси. Това не само щеше да застраши неговия собствен живот, но и живота на всички онези, които бяха около него. В това число и Танър.

 

 

Не се наложи Уорд да чака дълго завръщането на децата.

— Мъртъв е — съобщи Уил.

— Заведете ме при него. — Уорд веднага се метна на коня си.

— Очевидно е искал да отиде в Сайпрес Бенд — каза Пит, когато наближиха мястото, където бе паднал и умрял мъжът. — Не е успял да измине и половин миля.

— Изглежда ужасно — промълви Танър.

Това бе самата истина. Смъртта на този човек е била много мъчителна.

— Всички вие веднага се връщате в ранчото — нареди Уорд. — Кажете на Джейк какво сме открили. Кажете му да донесе лопати и газ, за да запалим фургона.

Дрю веднага препусна обратно.

— Аз искам да остана с теб — каза Уил.

— Тук няма какво да се прави. Обзалагам се, че ще успееш да стигнеш Дрю, преди да сте пристигнали в ранчото. Сам знаеш, че тя се мисли за по-добър ездач от теб.

— Мога да я настигна — отвърна Пит, обърна се и препусна след Дрю. Уил го последва.

— Ти имаш най-бързия кон — обърна се Уорд към Танър. — Трябва да изпревариш всичките, или те никога няма да спрат да го натякват.

Танър се поколеба само за миг, но след това пришпори коня след другите, на карта бе заложена честта му на ездач.

Уорд яхна своя кон и се отправи обратно към фургона. Трябваше да види какво може да направи за бебето. Не смяташе, че грижите му щяха да помогнат, но трябваше да опита.

 

 

Марина настоя да тръгне с Джейк и Бък. Изабел също настояваше да тръгне, което не би направила, ако Дрю не бе споменала за бебето. Уорд бе казал, че то скоро ще умре, но тя не можеше да стои настрани, ако съществуваше дори най-малкият шанс детето да оживее.

Марина бе доволна, че Джейк бе наредил на децата да останат вкъщи. Съмняваше се, че те наистина си даваха сметка колко ужасна и опасна бе тази болест.

Забеляза фургона в момента, когато заобиколиха стръмния хълм, но Уорд не се виждаше никъде.

Джейк надникна във вътрешността на фургона.

— Ще ги погребем всичките в един гроб. Можеш да започнеш да копаеш — обърна се той към Бък. — Аз ще разпрегна мулетата.

— Къде е Уорд? — попита момчето.

— Къде е бебето? — попита Марина.

— Може би е с бащата — отвърна Джейк.

Но когато стигнаха мястото, където бе умрял бащата, видяха, че Уорд не бе там.

— Трябва да отведа мулетата до реката, за да се напият с вода — каза Джейк. — След това ще потърсим Уорд.

Но не стана нужда да го търсят. Намериха го при реката. Бе свалил дрехите на бебето, което се оказа момиче, и го къпеше. Използваше манерката си, за да налива вода в гърлото на детето. Между опитите да го накара да пие, Уорд потапяше бебето в хладната вода, за да свали температурата, която го изгаряше.

— Бебето все още е живо — каза той, като вдигна поглед.

Марина в миг потъна в очите му. Това бе съвсем различен човек от този, с когото бе спорила само преди час. Всички следи от гняв бяха изчезнали от лицето му. На негово място тя видя уязвимост и безпомощност.

Този факт я накара да онемее от изумление. Уорд бе огромен и силен мъж, който бе навлязъл изведнъж в живота й и я бе спасил от един брак по сметка. След като я напусна, за нея се превърна в жестокия и безсърдечен негодник, който бе изоставил жена си на произвола на съдбата. Никога не бе разбрал колко бе наранена, никога не бе вярвала, че той може да страда като нея. Сега знаеше, че може, и че бе страдал много. Постепенно горчивината и гневът й се стопиха.

— Сигурен ли си, че става дума за холера? — попита Джейк.

— Да. — Уорд изстиска мократа си кърпа върху лицето на бебето. — Ще се наложи някой да се върне по следите им, за да каже за болестта на хората, у които са били отседнали.

— Това трябва да направиш ти — добави Марина. — Ти си лекарят.

Уорд я погледна, а по лицето му не можеше да се прочете нищо.

— Вече не.

— Не можеш да забравиш или отречеш това, което си научил — възрази тя. — Хората трябва да знаят какви предпазни мерки да вземат, за какви признаци да следят, как да се грижат за болните.

— Нищо не може да се направи.

— Тогава защо изливаш вода в гърлото на детето?

— Малкото е обезводнено. Трябва да поеме колкото е възможно повече течности.

— Защо поливаш лицето й с вода и я потапяш в реката?

— За да сваля температурата.

— Тогава кажи на хората да вършат същото.

— Това няма да помогне.

— А може и да помогне. Никога няма да разберат, ако не опитат.

— Тя е права, Уорд — намеси се Джейк, като изкара мулетата от водата. — Ако изобщо може да се направи нещо, именно ти си човекът, който го знае.

Уорд накара бебето да глътне още малко вода. То отпи, но изражението на Уорд не беше обнадеждаващо.

— Връщам се при фургона — каза Джейк.

— Този човек трябва да бъде погребан със семейството си — каза Уорд. — Но по-добре не го докосвай. Увий го в платнището на фургона.

— Но ти самият пипаш бебето — възрази Марина.

— Не мога да го оставя да умре.

Марина не откъсваше поглед от него. Уорд нежно придържаше бебето в прегръдките си. Някак си винаги бе знаела, че той е добър с децата. Бе усетила в него нежност, не съответстваща на силата и малко грубоватата му външност. Винаги бе знаела, че не е безразличен. Сега осъзна, че бе видяла само малка част от нежността, вниманието и загрижеността си. Бе таил всичко това в себе си до момента, в който бе взел в ръцете си това малко същество.

По гръбнака й премина студена тръпка при мисълта, колко тежко бе приел той предполагаемата й измяна. Уорд бе не само много чувствителен, в много отношения бе наивен и безхитростен. Несъмнено бе такъв, що се отнасяше до любовта. Никой в неговото семейство не го бе обичал.

Но той я бе обичал, бе й дал всичко, което имаше, само за да му бъде хвърлено обратно в лицето. Нямаше значение, че Рамон го бе направил, за да си отмъсти на нея. Злото бе сторено.

Един по-опитен мъж сигурно би разбрал всичко. Един по-светски човек не би бил толкова наранен. Човек, който да се грижи по този начин за бебе, което никога преди не бе виждал, не можеше да не е наранен прекалено дълбоко.

Толкова дълго му бе ядосана, че не можеше да й повярва, че не се бе опитала да разбере как се бе почувствал той. Не можеше да го вини, че не се бе върнал при нея. Ако майка му и жената, която обичаше, можеха да се отнасят с него по този начин, какво можеше да очаква от останалите?

Нищо чудно, че бе затворил сърцето си. Марина продължаваше да го наблюдава как се грижи за бебето, въпреки че се страхуваше, че малкото може да умре всеки миг. Вероятно той искаше Танър, защото се надяваше, че синът му може да му даде любовта, която не бе могъл да открие никъде другаде.

— Господи, те бяха толкова много! — промълви той.

— Кои, Уорд? — Марина не разбра за какво говори той.

— Те умираха въпреки всичките ни усилия да ги спасим.