Сидни Шелдън
Звездите светят над нас (33)

XXXIV

Стенограма от разпита на Джеси Шоу, проведен от лейтенант Сал Манчини.

М. Добро утро, мистър Шоу. Аз съм лейтенант Манчини. Знаете ли, че разговорът ни ще бъде записван от стенограф?

Ш. Разбира се.

М. И се отказвате от правото си на адвокат?

Ш. Не ми трябва адвокат. Просто намерих един часовник, за бога, а те ме довлякоха чак тук, като че ли съм някакво животно.

М. Мистър Шоу, знаете ли кой е Филип Аддър?

Ш. Не. Трябва ли да знам?

М. Никой ли не ви плати, за да го нападнете?

Ш. Казах ви. Никога не съм чувал за него.

М. Полицаите в Чикаго са намерили петдесет хиляди долара в апартамента ви. Откъде са тези пари?

Ш. (Не отговаря.)

М. Мистър Шоу?

Ш. Спечелих ги на комар.

М. Къде?

Ш. На състезания… футболни залагания… нали знаете.

М. Късметлия сте, нали?

Ш. Да. Предполагам.

М. В момента работите в Чикаго. Така ли е?

Ш. Да.

М. Някога работили ли сте в Ню Йорк?

Ш. Ами, да, веднъж.

М. Тук имам един полицейски доклад, в който се казва, че сте работили на един строеж в Куинс като кранист и кранът е убил техническия ръководител Бил Уитман. Вярно ли е?

Ш. Да. Беше нещастен случай.

М. Колко време работехте на строежа, когато това се случи?

Ш. Не помня.

М. Нека опресня паметта ви. Работили сте там от седемдесет и два часа. Долетели сте от Чикаго един ден преди инцидента и след два дни сте отлетели обратно. Вярно ли е?

Ш. Предполагам.

М. Според статистиката на Америкън Еърлайнс вие сте долетял от Чикаго в Ню Йорк и два дни преди нападението срещу Филип Адлър, а на следващия ден сте отлетели обратно. Каква беше целта на това кратко посещение?

Ш. Исках да гледам някои пиеси.

М. Помните ли заглавията на пиесите, които гледахте?

Ш. Не. То не беше скоро.

М. По време на нещастния случай с крана кой беше ваш работодател?

Ш. „Камерън Ентърпрайзис“.

М. А на строежа, на който работите сега в Чикаго?

Ш. „Камерън Ентърпрайзис“.

 

 

Хауард Келър беше на съвещание с Лара. През последния час обсъждаха как да контролират щетите и как да компенсират отрицателните публикации срещу компанията. В края на съвещанието Лара попита:

— Има ли нещо друго?

Хауард се намръщи. Някой му беше казал да предаде нещо на Лара, но той не можеше да си спомни какво. „Е, както и да е, сигурно не беше нещо важно.“

 

 

Симс — икономът — каза:

— Търсят ви по телефона, мистър Адлър. Лейтенант Манчини.

Филип вдигна телефона.

— С какво мога да ви услужа?

— Имам новини за вас, мистър Адлър.

— Какви? Открихте ли човека?

— Бих предпочел да дойда и да поговоря лично с вас. Може ли?

— Разбира се.

— Ще бъда при вас след половин час.

Филип остави слушалката, питайки се какво е това, което детективът не искаше да му каже по телефона. Когато Манчини дойде, Симс го отведе в библиотеката.

— Добър ден, мистър Адлър.

— Добър ден. Какво става?

— Заловихме мъжа, който ви е нападнал.

— Така ли? Изненадан съм. Казахте ми, че е невъзможно да се заловят тези нападатели.

— Той не е обикновен нападател.

Филип се намръщи.

— Неви разбирам.

— Той е строителен работник. Действа в Чикаго и Ню Йорк; Има полицейско досие — нападение с взлом. Заложил е часовника ви и така получихме отпечатъците му — Манчини му показа един ръчен часовник. — Това е часовникът ви, нали?

Филип го гледаше втренчено, но не искаше да го докосне. Видът му отново го върна към ужасния миг, когато мъжът сграбчи китката му и замахна с ножа. Неохотно се пресегна и взе часовника. Погледна отзад на капака, където някои от буквите бяха издраскани.

— Да, това е моят часовник.

Лейтенант Манчини взе обратно часовника.

— Засега ще го задържим като веществено доказателство. Бих искал утре да дойдете в центъра, за да разпознаете мъжа в полицията.

Мисълта, че отново ще се срещне със своя нападател лице в лице изведнъж изпълни Филип с гняв.

— Ще дойда.

— Адресът е Полис Плаза номер едно, стая двеста и дванадесет. В десет часа?

— Добре — той се намръщи. — Какво искахте да кажете е това, че той не е обикновен нападател?

Лейтенант Манчини се поколеба.

— Било му е платено, за да ви нападне.

Филип го зяпна изумен.

— Какво?

— Това не е просто нещастен случай. Били са му платени петдесет хиляди долара, за да ви пореже.

— Не вярвам — бавно промълви Филип. — Кой би платил петдесет хиляди долара, за да ме осакати?

— Вашата жена.